Р Е Ш Е Н И Е № 50003 [населено място],31.07.2024г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1818 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алфа Банк“ С.А., против решение №798 от 21.12.2021г. по т.д.№62/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение №53 от 13.04.2020г. по т.д.№17/18г. на СОС, ТО, 1 състав, с което са отхвърлени предявените от „Алфа Банк“ А.Е., Гърция / с променена в хода на производството вследствие преобразуване правно – организационна форма/, срещу „КМБ България“ ЕАД /н./, „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, „Плаза Уест“ АД, „Плаза Уест 2“ АД, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД, и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, във връзка с чл.649 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на: 1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г., на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег. №25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 2. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег. №50262 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 3. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки и 4. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са опростени, като неоснователни. С решението е потвърдено и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №379/22.07.2020г. по т.д.№17/2018г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Алфа Банк“ С.А. Гърция, за изменение на решение №53 от 13.04.2020 г. по т.д. №17/2018г. на СОС в частта за присъдените разноски. Също така с решението „АЛФА БАНК“ С.А., Гърция, е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“,с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ“ А.Е.Е.А.П., Гърция, сумата от 13480,52 лв. сторени пред САС разноски, а „КМБ България“ ЕАД /н./ е осъдено да заплати на основание чл.694, ал.6 от ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд, сумата 264 037,05 лв. - държавна такса за въззивното производство. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също и поради необоснованост. Поддържа, че решаващият състав на САС изобщо не е обсъдил оплакването за непълнота в доклада на първоинстанционния съд, направено с въззивната жалба. Твърди, че подобно на първоинстанционния съд, въззивният съд се задоволил просто да приеме, че няма основание да приложи санкцията на чл.190 ал.2 от ГПК, вр. чл.161 от ГПК, тъй като ответниците „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, са дружества в несъстоятелност, чиито синдици не разполагат с търговските им книги, както и с документите, които ответниците са били задължени да представят по реда на чл.190 ал.1 от ГПК. Счита, че при това положение въззивният съд е следвало служебно да предприеме процесуални действия за разкриване на банкова тайна при условията на чл.62 ал.5 т.3 от Закона за кредитните институции и да назначи експертиза, вещото лице по която да извърши преглед по съответните банкови сметки и да даде заключение има ли действително погасяване на обезпечените с ипотеките вземания, в какъв размер и т.н. Според касатора въззивният съд не само не е предприел служебно действия за поправяне на допуснатите от СОС нарушения във връзка с доклада по чл.146 от ГПК и за изясняване на обективната истина по делото, но и без да изтъкне каквито и да е мотиви, е оставил без уважение изрично направеното от касатора във въззивната жалба при условията на чл.266 ал.3 от ГПК искане да се постанови разкриване на банкова тайна и да се назначи съдебно – счетоводна експертиза. По тази причина въззивният съд, подобно на първата инстанция, достигнал до необоснования извод, че по отношение на действията по заличаване на процесните две ипотеки не е установено да е налице увреждане на кредиторите на „КМБ България“ ЕАД /н./, доколкото ищецът не е доказал твърденията си, че обезпечените с ипотеките вземания са били опростени, а не погасени чрез плащане. Обжалва и решението в частта, с която е потвърдено определението на СОС по чл.248 от ГПК, като излага доводи, че предявеният от него иск е от категорията на неоценяемите искове и следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. Синдикът на „КМБ България“ ЕАД /н./ - М. Г. Шукерова не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация „КМБ България“ ЕАД /н./, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касация „Стърлинг пропъртис България“ ЕООД /н./, чрез синдика А. Г. М. оспорва жалбата, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че не е извършено неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, тъй като именно в тежест на касатора е да докаже наличието на изявления за опрощаване и сключени в тази връзка договори. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД, оспорва жалбата, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че са неоснователни въведените от касатора оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради липса на увреждане, защото ипотечното право не е възникнало, тъй като не е установено изобщо възникването на обезпеченото вземане, а вместо това въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен, защото не е установено основанието, на което са заличени процесните ипотеки. По определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК, излага становище, че ипотечното право е оценяемо и съответно искът по чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на правно действие с това право също е оценяем и цената, а в случая и интересът по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е стойността на ипотечното право. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответниците „Плаза Уест“ ЕАД, [населено място], в ликвидация и „Плаза Уест 2“ АД, [населено място], в ликвидация, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция оспорва жалбата, като твърди липса на основанията за допускане на касационно обжалване. Също счита, че решението на САС е допустимо и правилно, а оплакванията на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поддържа, че цената на предявените искове правилно е определена в съответствие със стойността на атакуваните сделки и заличавания, съответно правилно е прието, че претендираното от „Продеа“ адвокатско възнаграждение, платено за всяка от двете инстанции, е под размера по чл.7, ал.2 т.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът „Алфа Банк“ С.А., Гърция е кредитор на ответника „КМБ България“ ЕАД /н./ с вземане, съществувало преди извършването на атакуваните действия, съгласно представения по делото списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „КМБ България“ ЕАД /н./, в който кредиторът „Алфа Банк“ С.А., Гърция, е включен с вземане в общ размер 45 104 077,95 лв. с основание договор за кредит №954 от 17.11.2011г. Приел е за установено и осъществяването на атакуваните действия на длъжника „КМБ България“ ЕАД /н./ по заличаване с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г., на учредена в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД /н./ към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. и заличаване с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх рег. №50262 от 14.10.2013г., на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег. №59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД /н./ към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. Установил е, че след заличаването на двете ипотеки „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ е учредило в полза на „Банка Пиреос България“ АД ипотеки върху посочените имоти за обезпечаване на кредит на „КМБ България“ ЕАД /н./ в размер на 3 000 000 евро, с два договора, обективирани в Нотариален акт №132, том II, рег.№8920, нот.д.№297/2013г. от 14.10.2013г. и Нотариален Акт №61, том III, рег.№11510 нот. д. №417/2013г. от 21.12.2013г., след което е осъществило апорт на недвижимите имоти в капитала на ответниците „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД. По силата на два договора от 06.10.2015г. за залог на търговско предприятие всяко от дружествата „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД е учредило залог върху търговското си предприятие в полза на „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция. Също така въззивният съд е приел за доказано, че при проведена от ЧСИ М. Б. публична продан по изпълнително дело №201668380406442 процесните недвижими имоти, вече собственост на ипотекарните длъжници „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД, са възложени на купувача „Пи Ен Джи Пропъртис“ ЕАД, като постановленията за възлагане са влезли в сила до 06.02.2018г. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изразил становище, че действията на длъжника по заличаването на учредените в негова полза ипотеки, не съставлява увреждане на кредитора му „Алфа Банк“ С.А., Гърция, тъй като и в двете молби – съгласие, представени по делото, изрично е посочено, че е налице погасяване на задълженията, за които ипотеките са били учредени. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че вземанията, за които са учредени процесните ипотеки, са били опростени по силата на договор между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД. Посочил е, че първоинстанционният съд е задължил ответниците - „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ да представят посочения договор, като представляващите тези дружества синдици са заявили, че не разполагат с такива доказателства и не могат да ги представят. Предвид изложеното е счел за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.190, ал.1 от ГПК, вр. с чл.161 от ГПК. Изтъкнал е, че санкцията на чл.161 от ГПК урежда последиците от създаването на пречки за събирането на допуснати доказателства, която хипотеза в случая не е налице, тъй като страните изрично са заявили, че не разполагат с подобни доказателства. Предвид изложеното е стигнал до извода, че не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на договор между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на който са извършени процесните заличавания на договорни ипотеки и договор между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени. С оглед на това е приел, че заличаванията на процесните ипотеки с двете молби – съгласие от 14.10.2013г. не увреждат ищеца - „Алфа Банк“ С.А., Гърция, тъй като са извършени само и единствено с оглед пълното погасяване на задълженията на „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД към „КМБ България“ ЕАД, за които са били учредени, което е изрично посочено и в двете молби – съгласие. За неоснователни са приети направените от въззивника възражения за неправилно определяне цената на иска, а от там и за погрешно отхвърляне на възраженията за прекомерност на така присъдените адвокатски възнаграждения. Съставът на САС е изложил доводи, че в петитума на исковата молба е заявено искане за прогласяване на относително недействителни на процесните две молби – съгласие, с които се заличават договорни ипотеки, които обезпечават вземания в общ размер на 6 750 000 евро, което следва да се приеме и за цена на иска, тъй като именно събирането на тази сума е било обезпечено с процесните договорни ипотеки. Предвид това е изтъкнал, че присъдените адвокатски възнаграждения, съобразно цената на предявения иск са под минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. За неоснователно е прието и възражението, че не е доказано извършването на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено на „Юробанк България“ АД. Съдът е приел, че така представеният договор, пълномощно, фактури и движения по сметки са достатъчно доказателство, че тези разноски са заплатени от ответника по жалбата /така т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С определение №50574/25.10.2023г. по чл.288 от ГПК по настоящото дело с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационен контрол. Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 от ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. При преценката за допустимост на производството следва да бъдат обсъдени на първо място доводите на ответниците за недопустимост на исковете поради обстоятелството, че при поредица от увреждащи сделки, отменителният иск по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649 ал.1 от ТЗ следва да бъде предявен срещу цялата поредица от сделки, а не само срещу избрана част от тях, и при всички случаи, задължително срещу последната, а в случая предмет на отменителните искове не е последващото придобиване на публична продан на поземления имот и самостоятелните обекти, образуващи Търговския център, от настоящия им собственик „Пи Ен Джи Пропъртис“ ЕАД. По въпроса относно допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД, вр. чл.649 от ТЗ при проведена публична продан на недвижимия имот след извършеното от длъжника разпореждане с него, е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №50080 от 05.10.2023г. по т. д.№984/2022г. на ВКС, ТК, I т. о. В същото се приема, че правният интерес за кредитора на несъстоятелността, съответно за синдика, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД, не отпада, когато атакуваните сделки или действия са били последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелността. Няма спор с оглед разпоредбите на чл.496, ал.2 и ал.3 от ГПК, че публичната продан не подлежи на атакуване по реда на чл.135 от ЗЗД, поради което третото лице – купувач, на когото е бил възложен имотът с постановление по чл.496, ал.1 от ГПК, не е пасивно легитимирано в производството по иска по чл.135 от ЗЗД. За евентуалното уважаване на този конститутивен иск обаче не е необходимо имотът, предмет на увреждащите сделки или действия, да е в патримониума на лицата, с които несъстоятелният длъжник и последващите негови съконтрахенти са договаряли. Този извод следва от разпоредбата на чл.649, ал.2 от ТЗ, оправомощаваща синдика, съответно кредитора на несъстоятелността, да предявят обусловените осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, какъвто се явява и искът за връщане на получено без основание или на отпаднало основание. Разпоредбата на чл.649, ал.2 от ТЗ, в контекста на правната регламентация на производството по несъстоятелност, не изключва възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази практика. При преценката за допустимост на предявените искове следва да бъде съобразен и видът на действията, които ищецът сочи като увреждащи. Съгласно задължителните разяснения в ТР №3/2018 от 17.03.2021г. по тълк. дело №3/2018г. на ВКС, ОСГТК, ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент от който е вписването ѝ – чл.166, ал.1 от ЗЗД. Вписването има конститутивно действие, тъй като с него възникват правните последици на ипотеката. Същевременно вписването има оповестително-защитно действие. Чрез него се дава гласност на ипотечното право по отношение на трети лица и се урежда конкуренцията на права, която би могла да се породи между няколко ипотекарни кредитори по отношение на един и същ имот или между ипотекарен кредитор и последващ собственик на имота. Като акцесорно право ипотеката се погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекирания имот. Тъй като няма правен механизъм да се даде публичност на тези обстоятелства, а същевременно третите лица трябва да знаят за тях с оглед евентуалната конкуренция на права, законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение – чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Самото заличаване обаче е техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а настъпилите преди него обстоятелства. Именно затова когато актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново, но с ред от новото вписване – чл.179, ал.3 от ЗЗД. Законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179, ал.1 от ЗЗД. В случая при преценката на възможността да бъде обявено за относително недействително по реда на чл.135 от ЗЗД съгласието на ипотекарния кредитор за заличаване на вписването на ипотека, следва да бъдат съобразени нормите, регламентиращи заличаването на вписването и последиците от него, както и редът за защита при пороци на акта, въз основа на който е извършено заличаването. Съгласно чл.179, ал.1, пр.1 от ЗЗД вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма. Същото съгласно чл.19, ал.3 от ПВ не представлява подлежащ на вписване акт, а само удостоверява, че са налице предпоставките за извършване на заличаването на ипотеката. Обикновено съгласието за заличаване на ипотеката се дава след като обезпеченото вземане е погасено, но не съществува пречка да бъде дадено и преди този момент, като във втория случай то съдържа в себе си и отказ от ипотечното право. Последица от това съгласие е заличаването на ипотеката, което съгласно чл.179, ал.3, изр.1 от ЗЗД има конститутивно действие и погасява същата. Заличаване на вписването, както и самото вписване, се осъществява с изричен охранителен акт на съдията по вписванията (чл.15, ал.1 и чл.19, ал.3 от Правилника за вписванията), съответно не може да се разглежда като действие на длъжника и да бъде прогласявано за относително недействително по реда на чл.135 от ЗЗД. Като действие на ипотекарния кредитор – длъжник в производството чл.135 от ЗЗД може да се разглежда съгласието за заличаване на ипотеката, което съставлява негово едностранно волеизявление. Съгласието представлява едностранно изявление на кредитора имащо характера на такова по чл.44 от ЗЗД, което следва и от разпоредбата на чл. 179, ал. 3, изр.2 от ЗЗД. За това едностранно изявление в чл.179 ал.3 от ЗЗД е изрично предвидена възможността да бъде обявявано за недействително. Едва след това ипотеката може да бъде вписана наново. Последиците от това ново вписване са посочени в разпоредбата на чл.179, ал.3, изр.3 от ЗЗД, съгласно която ипотеката има реда на новото вписване. Прогласената по съдебен ред недействителност има действие по отношение на всички, включително на ипотекарния кредитор и ипотекарния длъжник, като поражда възможност за ново вписване на ипотеката, но с ред от новото, а не от първоначалното й вписване. Съответно правата на ипотекарния кредитор няма бъдат противопоставими както на другите кредитори, вписали преди това ипотеки върху същия имот, така и на новите собственици, придобили имота преди новото вписване на ипотеката. Предвиденият ред за защита срещу недействителност на акта, въз основа на който е осъществено заличаване на вписването, сочи, че дори когато този акт е засегнат от съществени породи, водещи до нищожност, принципите на правната сигурност и защитата на гражданския оборот, на които се основа системата на вписванията, изключват възможността да бъдат напълно заличени последиците от този акт. В периода от заличаването на вписването до повторното вписване на ипотеката, ипотечното право не може да бъде противопоставено на трети лица, то е погасено. Изложеното дотук налага извода, че по отношение на ищеца не е налице правен интерес от прогласяване за недействителни спрямо него на дадените от „КМБ България“ ЕАД /н./ съгласия за заличаване на процесните ипотеки, инкорпорирани в молби от 14.10.2013г., съответно на споразумението, по силата на което ипотеките са били заличени, доколкото в исковата молба са изложени фактически твърдения, че след заличаването на ипотеките са извършени действия на разпореждане с ипотекираните имоти от ипотекарния длъжник „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД - учредяване в полза на „Банка Пиреос България“ АД, с правоприемник „ Юробанк България“ АД, ипотеки върху посочените имоти за обезпечаване на кредит на „КМБ България“ ЕАД в размер на 3 000 000 евро, с два договора, както и е осъществен апорт на недвижимите имоти в капитала на ответниците „Плаза Уест“ ЕАД и „Плаза Уест 2“ АД. Самото съгласие за заличаване на вписването на ипотеките може да се разглежда като увреждащо действие, ако то е извършено без вземането да е погасено и съставлява по своята същност отказ от ипотечните права, тъй като намаляването на обезпеченията на вземането на длъжника затруднява възможността на неговия кредитор да се удовлетвори от тези вземания в евентуално принудително изпълнение. Обявяването на относителна недействителност на съгласието за заличаването на двете ипотеки, обаче не би възстановило за ищеца реда на заличените ипотеки и не би му дало предимство пред лицата, които са придобили права или вписали ипотека в периода след заличаването до повторното вписване на ипотеката /чл.179, ал.3, изр.3 от ЗЗД/. Последиците от уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора - ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. В хипотеза на заличаване на вписването на ипотеки конститутивният ефект на решението по иска по чл.135 от ЗЗД не би могъл да осигури търсената от ищеца защита, доколкото вписаното заличаване не може да се счита за несъществуващо /неосъществено/ по отношение на кредитора. Такъв ефект няма и решението по иска по чл.179 ал.3 от ЗЗД за обявяване на недействителността на акт, въз основа на който е осъществено заличаването. Дори и в тази хипотеза заличаването запазва своя ефект, а защитата на ищеца след успешното провеждане на исковото производство по чл.179 ал.3 от ЗЗД може да се постигне само чрез новото вписване на ипотеката, която ще породи действие по отношение на всички, но с ред от новото вписване. По аргумент на по – силното основание и евентуално обявяване на относителна недействителност по реда на чл.135 от ЗЗД на акта, въз основа на който е осъществено заличаването на вписването, не би могло да породи като последица изключване на ефекта на заличаването само по отношение на ищеца. В случая следва да се има предвид и това, че въпреки дадените му от първоинстанционния съд указания, ищецът не е въвел доводи за наличие на предпоставките по чл.135 от ЗЗД по отношение на извършените след заличаването на ипотеките сделки с процесните недвижими имоти, а съгласно задължителните разяснения в ТР 2/2017 от 09.07.2019 год по тълк.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС защитата на кредитора по чл.135 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдет предявени и в отделни производства, като е допустимо последващото им съединяване за разглеждане в общо производство. Недопустимо е обаче конституиране на приобретателите по последващите сделки като ответници по иска по чл.135 от ЗЗД, без да бъдат предявени отделни искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на сделките, по които те са страни. В противоречие с разясненията в ТР е становището на ищеца, че той ще постигне защита чрез предявяването на иска по чл.135 от ЗЗД спрямо всички лица, участници в поредицата от сделки с процесните недвижими имоти, до момента на извършената с тях публична продан, но като въвежда твърдения за наличие на предпоставките по чл.135 от ЗЗД само по отношение на първото увреждащо действие – съгласието за заличаване на вписаните договорни ипотеки, без да въвежда фактически твърдения за предпоставките, обуславящи основателността на иска по отношение на всички останали сделки - доводи за безвъзмездност или за недобросъвестност на приобретателя по всяка от сделките и без да формулира съответен петитум. При тези доводи на касатора не е налице неотстранена нередовност на исковата молба, а правно становище за допустимост на предявените искове при така въведените фактически твърдения и петитум, съответно въззивният съд не е дължал нови указания, но е следвало да извърши самостоятелна преценка на допустимостта на производството. Въззивният съд обаче не е осъществил дължимата проверка за допустимост на обжалваното решение, която съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС предхожда решаването на материалноправния спор от въззивната инстанция. Потвърждавайки решението на Софийски окръжен съд по посочените искове, вместо да го обезсили, въззивният съд също е постановил недопустимо решение. Допустим, но неоснователен е искът за обявяване недействителността на договор / без посочена дата/ между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на който непогасените вземания по предварителния договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени. Твърдяното увреждане на кредитора тук не се състои в лишаването на длъжника му от учреденото в негова полза обезпечение, а в лишаването му от самото вземане чрез безвъзмездна сделка. Съответно сочената сделка –договор за опрощаване, не е част от поредицата от сделки, осъществена с недвижимите имоти, върху които са учредена процесните ипотека и защитата срещу нея може да бъде осъществена чрез предявяване на конститутивния иск по чл.135 само срещу страните по сделката - „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че по делото е останало недоказано сключването на такъв договор за опрощаване, предшестващ датата 14.10.2013г., на която са заличени ипотеките. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е отказал да приложи последиците на чл.190 от ГПК, въпреки че ответниците „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба /решение №190 от 25.01.2021г. по гр. д. №4079/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №90 от 21.01.2020г. по т. д. №1919/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ страната може да изиска представянето на документа от лицето, което го държи, като в противен случай съдът може да приложи последиците на чл. 161, във връзка с чл.190, ал.2 от ГПК и чл. 192, ал. 3 от ГПК. Прилагането на тези последици е възможно, когато лицата не оспорват съществуването на документа, но отказват да го представят. Когато те оспорват съществуването на документа с твърдението, че изобщо не е бил съставен или пък е съставен, но е изгубен или унищожен, страната, която се позовава на него ще трябва да установи съществуването и съдържанието му, а във втория случай и това, че не е загубен или унищожен по нейна вина. Разпоредбата на чл.161 от ГПК позволява на съда да приеме изгодните за ищеца факти за настъпили, въпреки липсата на доказателства, когато тази липса е резултат от недобросъвестното поведение на ответната страна. Тази норма обаче не налага на съда задължение да приеме недоказаните факти за осъществени, а му дава възможност да направи това с оглед останалите обстоятелства по делото. В случая по делото липсват достатъчно данни за сключването на договор за опрощаване на вземания на „КМБ България“ ЕАД /н./ по предварителния договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г., които да обосноват приложението на разпоредбата на чл.161 от ГПК. Синдиците на двете дружества, които ищецът сочи като страни по договора, поддържат, че не са им предадени търговските книги на дружествата, както и че не разполагат с документи за погасяването на вземанията. Обстоятелствата по делото също не обосновават категоричен извод, че такъв договор е съществувал, макар и страните да не го представят. Нещо повече, фактът, че в деня на заличаване на ипотеките „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД е учредило в полза на „Банка Пиреос България“ ЕАД, с правоприемник „Юробанк България“ АД, нова ипотека върху собствените си недвижими имоти за обезпечаване на задължения на „КМБ България“ ЕАД /н./ по договор за кредит с банката, не предполага освобождаване на длъжника „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ чрез опрощаване на задълженията му, а сключване на друго споразумение между страните, чието съдържание ищецът не е доказал. Неоснователни са и доводите на касатора, че отказът на въззивния съд да допусне разкриване на банкова тайна и да назначи съдебно – счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството дали от „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ са извършени плащания в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./, въпреки направеното във въззивната жалба при условията на чл.266 ал.3 от ГПК искане, е препятствал възможността на касатора да докаже твърдението си за опрощаване на процесното вземане. При евентуално уважаване на това доказателствено искане, констатациите на назначената експертиза за липса на плащания от „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ в полза на КМБ България“ ЕАД /н./ след прекратяването на предварителния договор, не биха обосновали категоричен извод за сключването на договор за опрощаване на вземането на купувача „КМБ България“ ЕАД /н./ за връщане на вноските от цената от продавача „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД. Липсата на данни за погасяване на задължението чрез плащане не изключва възможността вземането на „КМБ България“ ЕАД /н./ да е било погасено чрез някой от останалите погасителни способи – прихващане, даване вместо изпълнение, новация и др. Не изключва и възможността вземането да не е било погасено изобщо и да съществува и понастоящем в полза на ответника „КМБ България“ ЕАД /н./. При всички случаи в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване извършено от неговия длъжник „КМБ България“ ЕАД увреждане чрез сключване именно на договор за опрощаване, каквото доказване не е проведено в настоящото производство. Поради това без значение за изхода на производството по предявения иск е наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД в хипотеза на твърдяно от ищеца увреждане на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./, извършено преди начаналната дата на неплатежоспособността на същото дружество. По изложените съображения решението на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд се явяват недопустими в частта по предявените искове за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца на заличаването с молба-съгласие от 14.10.2013г. на учредените в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорни ипотеки и на споразумението, въз основа на което са дадени съгласията за заличаване. Поради това решенията в тази част следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр.чл.270 от ГПК, а производството - прекратено. В частта по иска по чл.135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договора между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на който вземанията на „КМБ България“ ЕАД /н./ по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са опростени, както и в частта за присъдените разноски за въззивното производство, решението на САС следва да бъде потвърдено като правилно,. По частната касационна жалба срещу решение №798 от 21.12.2021г. на САС в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №379/22.07.2020г. по т.д.№17/2018г. на Софийски окръжен съд: С обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла и по частната жалба на ищеца срещу определение №379/22.07.2020г. по т.д.№17/2018г. на Софийски окръжен съд , с което е оставена без уважение молбата на „Алфа Банк“ С.А., Гърция, за изменение на решение №53 от 13.04.2020 г. по същото дело в частта за присъдените на ответниците „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ и „Юробанк България“ АД разноски. Касаторът оспорва становището на въззивния съд, че цена на иска е сумата от 6 750 000 евро, което е общият размер на вземанията, обезпечени с двете ипотеки. Съгласно константната практика на ВКС конститутивният иск по чл.135 от ЗЗД е оценяем, а цената му се определя при приложение на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК - от стойността на договора, т. е. от паричната оценка на насрещните престации. Когато една от престациите е прехвърляне на права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. В настоящото производство ищецът е предявил искове за обявяване относителна недействителност на действията на длъжника „КМБ България“ ЕАД /н./ по заличаване учредените в негова полза договорни ипотеки, обезпечаваща неговия вземания към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./ в размер на 4 500 000 евро и на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. Ищецът обаче е предявил за съвместно разглеждане и два иска за обявяване за относително недействителни по отношение на него и още два договора – споразумение между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на което са извършени заличаванията на вписванията на договорните ипотеки и договор между „КМБ България“ ЕАД /н./ и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени. Цената на последния иск, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК, е размерът на паричното вземане, предмет на договора за опрощаване, а именно 8 000 000 евро – общият размер на всички вноски от цената, заплатени от „КМБ България“ ЕАД в изпълнение на предварителния договор според твърденията в исковата молба. Именно за обезпечаване на част от това вземане са били учредени и двете ипотеки, действията по заличаването на които са предмет на първите два от предявените искове. Обстоятелството, че са предявени четири различни иска, макар и за защита на един материален интерес, налага извода, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство от ответника „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция, в размер на 62 568,60 лева и от ответника „Юробанк България“ АД 34 400 лева, не е прекомерен. Следва да се съобрази обемът на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалните представители на ответниците /депозирани са подробни и аргументирани отговори на исковата молба, отговори на становищата на синдика на „КМБ България“ ЕАД /н./, становища по отговорите на останалите страни на исковата молба, отговори на допълнителната искова молба и подробни писмени защити, като пълномощниците на ответните дружества са взели участие и в проведените по делото открити съдебни заседания/, а също да се отчете и това, че делото е със значителен материален интерес и висока правна сложност. В допълнение следва да се отбележи, че макар регламентираните от Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения да могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, в случая уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения са под минималния размер, съобразно приложимата редакция на наредбата. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските. Уговарянето и заплащането на разноските се установява от представените от „Юробанк България“ АД договор за правни услуги от 18.10.2018г., фактура №2750/22.10.2018г., фактура №2886/15.03.2019г. и две извлечения от банкова сметка, както и от представените от „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ фактура №19608/20.11.2018г., фактура №19712/03.12.2018г., фактура №20275/01.04.2019г., фактура №20726/01.07.2019г., фактура №20979/02.09.2019г., фактура №21038/02.10.2019г., фактура №21320/02.12.2019г. и 6 броя нотификации, видно от които сметката на адвокатско дружество „Б. и Ко.“ е била заверена със сумите по посочените фактури. По изложените съображения следва да бъдат присъдени в пълен размер и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответниците в касационното производство, както следва: от ответника „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция, разноски в размер на 58674,90 лева /левовата равностойност на 30 000 евро/ и от ответника „Юробанк България“ АД, разноски в размер на 12 000 лева, с ДДС. Уговарянето и заплащането на разноските се установява от представените от „Юробанк България“ АД договор за правни услуги от 18.10.2018г., фактура №4090/28.03.2022г. и извлечение от банкова сметка, както и от представените от „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ фактура №[ЕГН] от 05.04.2022г. и нотификация, видно от която сметката на адвокатско дружество „Б. и Ко.“ е била заверена със сума от 55 000 евро, включваща и сумата по посочената фактура. Останалите ответници не претендират разноски и не представят доказателства за извършването на такива. При определяне на размера на дължимата държавна такса следва се съобрази, че и четирите иска са предявени за защита на един и същ материален интерес – вземането на „КМБ България“ ЕАД /н./ срещу „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД /н./, с което първият се е разпоредил бъзвъзмездно и също така се е лишил от дадените в негова полза обезпечения на това вземане. Изложените събражения обуславят приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК, съгласно която за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Размерът на иска за обявяване на относителна недействителност на договора за опрощаване на вземането, възлиза на 8 000 000 евро, като съгласно чл.649 ал.6 от ТЗ /ред. ДВ, бр.66/2023г./. размерът на държавната такса се определя върху ј от цената на иска – 2 000 000 евро с левова равностойност 3 911 659,10 лева. На основание чл.649, ал.6, изр.1 от ТЗ дължимата държавна такса за касационното производство в размер на 78 263,18 лева, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №798 от 21.12.2021г. по т.д.№62/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и потвърденото с него решение №53 от 13.04.2020г. по т.д.№17/18г. на СОС, ТО, 1 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Алфа Банк“ А.Е., Гърция, срещу „КМБ България“ ЕАД /н./, „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, „Плаза Уест“ АД, „Плаза Уест 2“ АД, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД, и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция, искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, във връзка с чл.649 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на: 1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег. №25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 2. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег. №50262 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 3. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който са извършени горепосочените заличавания на договорни ипотеки. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта по предявените от „Алфа Банк“ С.А., Гърция, срещу „КМБ България“ ЕАД /н./, „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД, „Плаза Уест“ АД, „Плаза Уест 2“ АД, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД, и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ Пангея“ А.Е.Е.А.П., Гърция искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, във връзка с чл.649 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на: 1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег. №25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 2. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег. №50262 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус Валери М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 3. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД, по силата на който са извършени горепосочените заличавания на договорни ипотеки. ОСТАВЯ В СИЛА решение №798 от 21.12.2021г. по т.д.№62/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в останалата част. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АЛФА БАНК“ С.А., със седалище [населено място], Гърция, регистрирано в Главния Търговски регистър в [населено място] под №159029160000, да заплати на „Юробанк България“ АД, /правоприемник на „Банка Пиреос България“ ЕАД/,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, с ДДС. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АЛФА БАНК“ С.А., със седалище [населено място], Гърция, регистрирано в Главния Търговски регистър в [населено място] под №159029160000, да заплати на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“, с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ“ А.Е.Е.А.П., със седалище и адрес на управление [населено място], Гърция, [улица], регистрирано в Главния Търговски регистър в [населено място] под №[ЕГН], направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 58 674,90 лв. /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/. ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.6 от ТЗ „КМБ България“ ЕАД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област, [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационното производство в размер на 78 263,18 лева /седемдесет и осем хиляди двеста шестдесет и три лева и осемнадесет стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.