9 Р Е Ш Е Н И Е №.. 23 гр.София , 02 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Стелияна Атанасова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 909/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура -гр. Варна и касационна жалба, депозирана от адв.В., защитник на подсъдимия Р. Г. К., срещу решение №260028 от 09.09.2020 г., постановено по внохд №116/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд. В касационния протест се релевира основанието по чл.348 ал.5 т.2 във вр.с ал.1 т.3 от НПК. Оспорва се приложението от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими Р. К. и К. Д., като се твърди, че съдът превратно е оценил процесуалното им поведение в тяхна полза. Изразява се несъгласие с възприетите подбуди за извършване на деянието и с направената оценка на личността на подсъдимите, послужили също като аргумент за прилагане института на условното осъждане. Моли се да бъде изменено въззивното решение, като бъде отменено приложението на чл.66 ал.1 от НК досежно двамата подсъдими. В жалбата на защитника на подсъдимия Р. К. се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание. Посочва се, че съдът не се е съобразил с тежкото здравословно състояние на подсъдимия, което се е обострило в хода на наказателното производство, факт, който е бил констатиран при промяна на мярката му за неотклонение в постановлението на прокуратурата от 04.07.2019 г. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия се извежда и от признатата 92% нетрудоспособност на подсъдимия К. и според защитата представлява „изключително смекчаващо отговорността обстоятелство“, обосноваващо приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. На следващо място се твърди подценяване на направеното от подсъдимия самопризнание и фактът на оказано съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Прави се искане решението на апелативния съд да бъде изменено, като се приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 от НК и се намали размера на наказанието лишаване от свобода на Р. К., като на основание чл.66 ал.1 от НК то бъде отложено за подходящ изпитателен срок, не се налагат пробационни мерки по време на изпитателния срок и на основание чл.55 ал.3 от НК не се налага по-лекото наказание глоба. Алтернативно се иска атакуваното решение да бъде изменено и да не бъдат налагани пробационни мерки в изпитателния срок. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест по изложените в него съображения и с направеното искане. Счита, че приложението на чл.66 ал.1 от НК е в несъответствие с високата степен на обществена опасност на деянието и дейците. Моли да бъде отменено протестираното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Защитникът на подсъдимия Р. К.- адв.В. поддържа депозираната от тях касационна жалба и моли да бъдат съобразени изложените в нея доводи. Акцентира на продължаващото влошаване на здравословното състояние на подсъдимия, за което моли да бъде прието като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Поддържа направените в жалбата искания. Същевременно оспорва протеста, който счита за изцяло неоснователен. Защитникът на подсъдимия К. Д.- адв.П. счита решението на АС-гр.Варна за изключително добре мотивирано досежно приложението на чл.66 ал.1 от НК и моли протеста да бъде оставен без уважение. Представя писмено изложение, в което е направена подробна аргументация в подкрепа постановеното решение от въззивната инстанция. Едновременно с това обаче оспорва размера на изпитателния срок и размера на наложеното наказание глоба. Прави искане за изменение на решението на апелативния съд като: бъде намалено наложеното наказание на К. Д. с приложение на разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 от НК; отменени пробационните мерки, наложени за изтърпяване по време на изпитателния срок; неналагане на по-лекото наказание „глоба“. Подсъдимите Р. Г. К. и К. Б. Д., редовно призовани не се явяват пред ВКС, поради което не вземат становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №18 от 21.02.2020 г., постановена по нохд №1297/2019 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимия Р. Г. К. за виновен в това, че на 18.04.2019 г., в жилище в [населено място] и в жилище в м-ст „Крушките“, обл.Варна, в сам и в съучастие като съизвършител с К. Б. Д., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- хашишово масло с общо нето тегло 529,41 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 55,00%, на стойност 13 235,25 лв., хашишово масло с нето тегло 1,14 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 23,9%, на стойност 28,50 лв. и 125 мл.течност, със съдържание на тетрахидроканабинол 23,9% на стойност 750 лв., или всичко на обща стойност 14 013,75 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК, го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 6000 лв. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия К. Б. Д. в това, че на 18.04.2019 г., в жилище в [населено място], в съучастие като съизвършител с Р. Г. К., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- хашишово масло с общо нето тегло 529,41 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 55,00%, на стойност 13 235,25 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.58а ал.1 във вр.с чл.54 от НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 10 000 лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал да е осъществил деянието сам и в жилище в местност „Крушките“, обл.Варна, както и за държането в съучастие с подсъдимия Р. К. с цел разпространение на хашишово масло с нето тегло 1,14 гр., със съдържание на тетрахидроканабинол 23,9%, на стойност 28,50 лв. и 125 мл.течност, със съдържание на тетрахидроканабинол 23,9%, на стойност 750 лв., всичко на обща стойност 778,50 лв. На основание чл.59 ал.1 от НК е било зачетено времето, през което подсъдимите са били задържани под стража по настоящото производство. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски. По въззивни жалби на защитниците на подсъдимите, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №116/2020 г., приключило с решение №260028 от 09.09.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в наказателно-осъдителната й част, като по отношение на подсъдимия К. Б. Д. е бил намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода от четири на две години и осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години, както е бил намален и размера на наказанието глоба от 10000 лв. на 6000 лв. По отношение подсъдимият Р. Г. К., изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години. С въззивното решение, на основание чл.67 ал.3 във вр.с чл.42а ал.2 т.2 от НК е била наложена и на двамата подсъдими пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок от пет години. Зачетено е било задържането на подсъдимия Д. по ЗМВР. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационният протест и касационната жалба на подсъдимия Р. К. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. На първо място, ВКС счита за необходимо да очертае пределите на касационната проверка. Същата се предпоставя единствено от депозираните протест и жалба от защитника на подсъдимия Р. К.. Подсъдимият К. Д. и неговия защитник –адв.П. не са подали касационни жалби срещу решението на Варненски апелативен съд. Представеното от адв. П. в хода на пледоариите пред ВКС „допълнително писмено изложение“ няма характер на такова, доколкото нито подсъдимия, нито защитникът му са подали касационни жалби, към които да депозират допълнение. В този смисъл, наведените в него аргументи, обосноваващи касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК и отправените в тази насока искания за смекчаване положението на подсъдимия Д., не могат да бъдат разгледани. Тъй като в документа, озаглавен „ допълнително писмено изложение“ се съдържат и възражения срещу протеста на прокуратурата, ВКС намира, че единствено тези доводи подлежат да обсъждане. Настоящият касационен състав не намира да е налице явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Р. К. наказание лишаване от свобода, в посока необоснованото му завишаване. За престъплението по чл.354а ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК , съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. Изводите на съда, че не са налице основанията за приложение на нормата на чл.55 от НК са законосъобразни, защото по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая две години лишаване от свобода/, е несъразмерно тежко. Определеното наказание от 4 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на две години и осем месеца, не е явно несправедливо, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между него и обществената опасност на деянието и дееца. Здравословното състояние на подсъдимия К. е било съобразено и отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото няма характер на изключително, така както правилно е приела и въззивната инстанция. В тази насока е необходимо да се отбележи, че съдът изобщо не е обвързан от констатациите на прокурора за влошаване на здравословното състояние на подсъдимия К., направени в Постановление /и то изготвено от 2019 г./, с което мярката на подсъдимия е била изменена. Към момента на разглеждане на делото във възивната инстанция /доколкото ВКС не може да приема доказателства/, не са били представени медицински документи за актуално персистиращо влошаване на физическото здраве на подсъдимото лице. Намиращото се в кориците на делото експертно решение, удостоверяващо 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ е издадено на 15.01.2016 г. и е с три годишен срок, който е изтекъл към 15.01.2019 г. След тази дата няма данни дали подсъдимият е бил преосвидетелстван и ако това е така, дали отново му е призната намалена работоспособност. За съда не съществува съмнение, че при подсъдимият К. са налице дългогодишни здравословни проблеми, чието наличие адекватно е било съобразено не само при определяне размера на наказанието му, но и при прилагането института на условното осъждане. По-нататък, размера на наложеното наказание лишаване от свобода е бил съобразен, както с конкретната тежест на извършеното престъпление и с обществената опасност на дееца, така и с редица други обстоятелства, относими към правилното му отмерване. Касае се за престъпление срещу общественото здраве, като независимо, че на подсъдимия е инкриминирано единствено държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, не може да бъде подминат и факта, че тези вещества са били произведени от него, като това производство е било осъществявано за продължителен период от време. Към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд е пропуснал да включи значителното количество инкриминирано наркотично вещество 529,41 гр., и високото съдържание на активно действащия компонент на държаното от подсъдимия хашишово масло- 55%. Не може да не бъде отдадено значение и на мотива за извършване на престъплението- той далеч не е алтруистичен, както е приела въззивната инстанция. Това е така, понеже според признатите от подсъдимите факти, между двамата е била постигната уговорка К. да произвежда хашишово масло, а Д. да търси клиенти, на които да го продава, като цената на една доза била определена на 1200-1600 лв., в зависимост от количеството поръчани дози и от човека, с който се преговаряло и неговите нужди. И ако във времето производството на хашишово масло е започнало като начин подсъдимият К. да облекчи здравословното си състояние, то последващото му комерсиализиране е неоспорим факт. На следващо място, апелативната инстанция правилно е оценила като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и семейната му ангажираност. Не е било пренебрегнато нито изказаното от него съжаление, нито оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, което е било коректно съобразено. За да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК е необходимо наличието на две кумулативни изисквания- от една страна да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга и най-лекото, предвидено в закона за конкретното престъпление наказание да е несъразмерно тежко на извършеното. С оглед на изложените съображения, в конкретния случай не е налице нито една от двете посочени предпоставки. На следващо място, претенцията на прокуратурата за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по отношение и на двамата подсъдими, е неоснователна. Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Съдебната практика също е постоянна във виждането си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът е длъжен да направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектически да се съчетаят изискванията на специалната превенция с тези на генералната. Ето защо, когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид, както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение. Именно такъв извод е направил въззивният съд, изхождайки от данните за личността на двамата подсъдими. Освен, че К. и Д. са неосъждани, трудово и семейно ангажирани лица, при същите са налице и данни за сериозни здравословни проблеми. Критичността към извършеното и изказаното съжаление имат своето място в контекста на преценката за стартирал процес по осъзнаване и преосмисляне на досегашното им неправомерно поведение. ВКС не възприема довода на прокуратурата, че процесуалното поведение на двамата подсъдими и изказаното от тях съжаление е било насочено единствено с цел ползване на привилегията, която дава провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, поради което не следва да се приема като осъзнаване на извършеното противоправно деяние. Това е така, тъй като още на досъдебното производство подсъдимият К. напълно добросъвестно е разкрил начина на производство на наркотичните вещества, което макар и извън рамките на обвинението, се отразява в негативен аспект на личната му обществена опасност. Въпреки това, подсъдимият не е спестил подробности, касаещи престъпното му поведение, което неминуемо дава основание да се приеме, че е осъзнал неправомерността на извършеното и е желаел да съдейства на органите на разследването. Подсъдимият К. в хода на целия наказателен процес, а подсъдимият Д. в хода на съдебното производство са, изразили своето отношение към досегашното си поведение. Нито съдът, нито прокурорът разполагат със специални знания, даващи им възможност да преценят характеристиките на психическите процеси, протичащи в подсъдимите във връзка с деянието. Разкаянието за извършеното е специфичен морален акт, който може да бъде проява на съвест или на чувство на срам, обективиран чрез гласно признаване пред околните на съжаление за случилото се, каквото е налице по настоящото дело. Липсват обективни обстоятелства, от които да се направи заключение, че изказаното съжаление е само декларативно, неосъзнато и се извършва с цел единствено да се облекчи наказателно-правното положение на обвинените лица. Наред с изложените съображения, самият факт на обвинението и проведения наказателен процес, осъждането и налагането на наказание от по две години и осем месеца лишаване от свобода е от естество да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимите. При това, условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление- нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие / И. Н., Наказателно право, Обща част, 1972 /. Този ефект, в настоящият случай, се постига и чрез размера на изпитателния срок- пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подсъдимите К. и Д., да се въздържат от неправомерни действия и поведение. Такъв сериозен мотив е и наложената пробационна мярка- задължителни периодични срещи с пробационен служител през изпитателния срок, по отношение приложението на която, ВКС не открива основания за отмяната й. Впрочем такива не се сочат и от защитника на подсъдимия К.. Пробационната мярка, изпълнима по време на изпитателния срок има за задача допълнително да се въздейства върху подсъдимите лица за тяхното поправяне. По-нататък искането за отмяна на наложеното наказание глоба, не може да бъде удовлетворено. Разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК е неприложима по изложените по-горе съображения. Определеният размер на глобата от 6000 лв. е близък до минималния, предвиден в закона за престъплението,за което е осъден подсъдимия К., като в жалбата липсват аргументи , обосноваващи необходимост от неговото допълнително намаляване, по които ВКС да се произнесе. Отразените до тук съображения, дават основание на настоящият касационен състав да приеме неоснователност на депозираните касационен протест и жалба. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №260028 от 09.09.2020 г., постановено по внохд №116/2020 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/