Ключови фрази
Право на издръжка * Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители * писмени доказателства * свидетелски показания


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
575_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 756

София, 26.11. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА Б.

ВЛАДИМИР Й.

при участието на секретаря Ю. Г.,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 575 /2010 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. В. – Д., като майка и законен представител на малолетното и дете Д. А. П. срещу въззивно решение от 28.12.2009 г. по гр.д. № 788 /2009 г. на П. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено реш. на Радомирския районен съд, с което А. П. Д. е осъден да заплаща та жалбоподателя 50 лева ежемесечна издръжка за малолетното си дете Д. А. П. (роден на 30.08.1999 г.) от 22.06.2008 г. до настъпване на обстоятелства налагащи изменението или прекратяването на задължението за издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като искът до пълния предявен размер 100 лева е отхвърлен и жалбоподателя е осъдена за разноски по делото.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 04.10.2010 г. на основание чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси, от значение за изхода на делото : при определяне на размера на следващата се издръжка за малолетно дете когато няма преки писмени доказателства за месечния доход на единия родител, а има други косвени доказателства – в това число и свидетелски показания за реализирани по-големи доходи от минималната работна заплата за страната, решаващият съд следва ли да съобрази размера на дължимата издръжка и с косвени доказателства или може само да вземе предвид ноторно известната месечна минимална заплата в Р. България и по този начин да определи дължимата като издръжка сума от родителя. Прието е, че разрешението на тези въпроси от въззивния съд е в противоречие с това в решение № 923-60-ІІ г.о. и № 681-56-ІІ г.о. и ППВС 2 / 1967 г., с които е прието, че съдът следва да обсъди показанията на противоположните групи свидетели за относими към спора обстоятелства и да даде мотивиран отговор защо приема едните и отхвърля другите като недостоверни.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и сочи основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК :

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на посочените от двете страни (двете групи) по спора свидетели за обстоятелствата, които имат значение за спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него, като съдът може да приеме за доказани фактите както въз основа както на преки, така и на косвени доказателства, като изложи съображения за това.

Настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено с ППВС № 2 / 1967 г., което е задължително за съдилищата съгласно чл.59 ЗУС (отм.) и с цитираните решения № 681-56-ІІ г.о.№ 923-60-ІІ г.о..

По спора:

Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил иска само по размер.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК за това, че :майката на детето има месечен доход в размер на 678.11 лева, отглежда детето сама, бащата има и друго малолетно дете, на което е осъден да заплаща издръжка в размер на 60 лева месечно, не е доказан неговият доход, но като трудоспоспособен е в състояние да реализира доход в размер на минималната работна заплата в размер на 240 лева, месечната издръжка на детето е в размер на 80 лева, от които майката, която полага и непосредствени грижи следва да да поеме 30 лева, а бащата следва да заплаща 50 лева.

По наведените основания за неправилност :

1. за съществени процесуални нарушения – въззивният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени доказателства, а е подходил избирателно, не са обсъдени доводи и възражения (не са обсъдени всички събрани доказателства за релевантни факти).

Доводът е неоснователен. Оплакванията във въззивната жалба са общи. Не е формулиран никакъв конкретен довод за неправилност, не е посочено конкретно никакво действие, извод, факт, доказателство, което да свърже жалбата със спора.

След като е извършил служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, въззивният съд е посочил правилно, че съгласно чл.269 ГПК за проверката на неговата правилност е ограничен от доводите за неправилност в жалбата, след което е изложил доводи за неоснователност на общо изтъкнатите основания за неправилност.

2. за необоснованост – съдът не е взел предвид, че от свидетелските показания се установява, че ответникът има нерегламентирани доходи.

Това оплакване е неоснователно. Въззивният съд обосновано е приел, че ответникът е трудоспособен, че няма събрани доказателства за размера на месечния му доход, че свидетелските показания на бабата на детето (отразени на л. 23), за това, че не може да каже какъв е месечният доход на бащата на детето, но е чувала от него, когато е живял с тях, че кара на цената на билета и е получавал по 70 – 80 лева на ден, не могат да се примат за доказателства за постоянни доходи на ответника, поради което съдът е приел, че месечният му доход е в размер на минимална работна заплата – 240 лева месечно и е определил издръжката въз основа на него.

3. за неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбата на чл.142 СК.

Доводът е неоснователен – съдът е определил издръжката на детето в размер на 80 лева – повече от 1 /4 от 240 лева – минималната работна заплата за страната.

При тези изводи жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Страните не претендират разноски, а и с оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не твърди и не доказва, че е направил разноски, поради което азноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.12.2009 г. по гр.д. № 788 /2009 г. на П. окръжен съд, г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.