Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 10.07.2024г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове:Васил Христакиев Елена Арнаучкова секретар:Ангел Йорданов след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 1022 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б. срещу решение № 23/27.02.2023г. по възз.т.д.№ 247/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 260012/18.05.2022г. по т.д.№ 208/2020г. на ОС - Русе, се признава за установено по предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н) отрицателен установителен иск, с правно основание осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, несъществуването на включеното в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, парично вземане на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, в размер на 310 571.78лв., представляващо продажната цена на вземане, цедирано с договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., към което са сключени допълнителни споразумения № 1 от 04.11.2014г. и № 2 от 26.11.2015г., между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, като цесионер. В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Преди всичко касаторът намира за неправилен извода за наличие на очевиден дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, предвид качеството на цедента Ц. Б. на ФЛ, нетърговец, и дължимата от нея грижа на добър стопанин по ЗЗД, съответно качеството на цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ на търговец/търговско дружество и професионалист, и дължимата от него по-висока грижа на добър търговец. На следващо място, касаторът оспорва извода, че пряката цел на договора за цесия е извършването на прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като поддържа, че същият е извършен без да се отчита интересът на цедента Ц. Б. да получи цената на прехвърленото вземане и без да се посочи в какво се състои и на какво се дължи дисбалансът в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Отделно от това, касаторът оспорва правилността на извода, че с обявяване на извършеното прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД за относително недействително цедираното вземане се връща обратно в патримониума на цедента. В тази връзка поддържа, че договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането, а след съобщаването му на длъжника не може да бъде прекратяван, респективно сбъдването на уговореното прекратително условие не поражда никакви правни последици за длъжника, който не е страна по договора, а цедентът може да се легитимира като носител на цедираното вземане само, ако го придобие повторно. Касаторът оспорва и аргумента на въззивния съд, основан на разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗБН, с доводи, че цедентът Ц.Б. не е извършвала прихващане, поради което не е в кръга на лицата, чиито вземания подлежат на вписване служебно от синдика за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и, тъй като към момента на сключване на споразумение № 2 посочената разпоредба не е съществувала в закона, а е в сила от 18.10.2019г. В обобощение касаторът поддържа, че сключването на допълнителното споразумение № 2 към договора за цесия е бил единственият полезен ход за цедента Ц.Б., който поне в някаква степен да я компенсира, съответно крайният резултат от споразумението не само, че не внася дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, а точно обратното: допълнителното споразумение № 2 възстановява справедливостта и предотвратява неоснователното обогатяване, тъй като към момента на сключването му извършените от „Русенска корабостроителница Запад“ АД прихващания, с които са погасени задълженията му към „КТБ“ АД /н/, не са били обявени за относително недействителни, а от друга страна –то не е за заплатило цената на цедираното вземане. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не е заявено искане за присъждане на разноски. Не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от насрещната страна. С постановеното по делото определение № 770/28.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1 предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посоченото от касатора решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о., по следния материалноправен въпрос: Нищожно ли е на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите и дисбаланс в интересите на страните, споразумение, с което задължението за плащане на цената по договор за цесия е предоговорено от условно в безусловно? В откритото съдебно заседание касаторът чрез пълномощника си адв. А. Т. поддържа касационната жалба, а останалите страни не се явяват и не се представляват. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното: По въпроса, обусловил допускането на обжалване: В решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о. е прието следното: Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Съдът преценява кога насрещните престации са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката въз основа на обективни критерии, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и по този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/; Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес; Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия, и, ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД; Само при най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид на това следва да се даде следният отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването: Съдът може да приеме за нищожно, поради противоречие с добрите нрави, допълнително споразумение към договор за цесия, с което задължението за заплащане на цената на цедираното вземане е предоговорено от условно в безусловно, когато при преценката, извършена към момента на сключване на споразумението и въз основа на въведените от страните и установени по делото факти, се установи, че въз основа на допълнителното споразумение е настъпило и съществува такова съотношение между насрещните престации по договора за цесия, че едната от тях е незначителна и практически нулева. По същество и на въведените касационни основания: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на синдиците на „КТБ“ АД/н/ срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н) отрицателен установителен иск, с правно основание осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, за установяване несъществуването на включеното в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, парично вземане на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, в размер на 310 571.78лв., представляващо продажната цена на цедираното вземане със сключения между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, като цесионер, договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., към което са постигнати допълнителни споразумения към него № 1 от 04.11.2014г. и № 2 от 26.11.2015г. Съставът на апелативния съд е споделил извода за неоснователност на възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/ за нищожност на договора за цесия и допълнителните споразумения към него, поради сключването им при заобикаляне на закона, конкретно на специалните правила за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/. Възприел е и извода за неоснователност на възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/, че преди допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия е настъпило прекратителното условие, предвидено в § 2, ал.1 от допълнителното споразумение № 1/04.11.2014г., тъй като след получаване от квесторите на банката на изявлението за прихващане на „Русенска корабостроителница Запад“ АД въз основа на него е извършено осчетоводяване на погасяването на задълженията на дружеството към банката и това е съобразено при предприемане на действия за снабдяване със заповед за изпълнение за вземанията на банката към „Русенска корабостроителница Запад“ АД, а впоследствие и при предявяване на иска по чл.422 ГПК. Прието е, че от тези действия не може да се обоснове извод, че банката е отказала да признае последиците на извършеното прихващане по см. на § 1, ал.2 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г. и на т.6.1. от договора за цесия. По направеното оспорване на датата на допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. въззивният състав е счел, че същото е антидатирано и съставено за нуждите на производството по несъстоятелност (на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/), съответно за дата на съставянето му е приета 16.04.2019г., когато документът е приложен към молбата на Ц. Б. за предявяване на вземането за цената на цедираното вземане в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/. По възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/ за нищожност на допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия, поради накърняване на добрите нрави, въззивният състав е констатирал, че банката е трето лице за правоотношението. Приел е, че с това оспорване се цели да се отрекат последиците от споразумение № 2 и за прилагане на последиците на първоначално уговореното, а именно - настъпване на прекратителното условие на договора за цесия, водещо до отпадане на задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане. Анализирайки клаузите на договора за цесия и допълнително споразумение № 1, а именно тези договорни клаузи, с които заплащането на цената, срокът за заплащането й и действието на договора за цесия са изрично предпоставени от финансовото състояние и евентуалното откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД и съдбата на прихващането, като в тази връзка са поставени отлагателни и прекратителни условия, въззивният състав е намерил, че съществен елемент и пряка цел на договора за цесия е извършването от „Русенска корабостроителница Запад“ АД на прихващане на цедираното вземане с насрещното задължение по договора за банков кредит. Съставът на апелативния съд е констатирал, че към приетата за достоверна дата на допълнителното споразумение № 2 - 16.04.2019г. е отнет лицензът и е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, синдиците на банката са оспорили действителността на извършеното прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД по реда на чл.59, ал.5/3 ЗБН с подадената на 24.04.2017г. ИМ, по която е образувано т.д.№ 1594/2017г. на СГС. Намерил е, че с това е настъпила хипотезата на § 3, ал.1 от допълнителното споразумение за спиране на срока за заплащане на цената на цедираното вземане, а вероятността за сбъдване на т.нар. второ прекратитително условие се е увеличила и е станала реална. Констатирал е, че с допълнителното споразумение № 2 съществената за договора за цесия цел е отпаднала и задължението за заплащане на цената на вземането от условно с голяма вероятност на сбъдване на прекратителното условие по т.II от допълнителното споразумение № 1, е станало безусловно и изискуемо в кратък срок. Намерил е, че това, на фона на настъпилата неплатежоспособност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/ и на напредналото осребряване на имуществото на „КТБ“ АД/н/, не е оправдано и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, предвид очевидния дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/. От друга страна, въззивният състав е приел за неоснователно твърдението на процесуалния представител на Ц.Б., че сроковете за предявяване на вземанията й към „КТБ“ АД/н/ са изтекли и тя не би могла да се удовлетвори в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗБН, в сила от 22.10.2019г. По всички тези съображения в обжалваното решение е прието, че клаузата на чл.3 от допълнителното споразумение № 2 към договора за цесия нарушава принципите на справедливост и добросъвестност и е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато обжалването, изводът за нищожност на клаузата на чл.3 допълнително споразумение № 2 към договора за цесия е неправилен, тъй като не се основава на извършената от съда, към момента на сключване на допълнителното споразумение и въз основа на обективни критерии, преценка на еквивалентността на насрещните престации по договора за цесия. За нищожността на договорната клауза на допълнителното споразумение към договора за цесия на посоченото основание са неотносими обсъжданите от въззивния съд факти, свързани с финансово-икономическото състояние и откриването на производство по несъстоятелност на длъжника на цедираното вземане – „КТБ“ АД/н/, и оспорването по съдебен ред на извършеното от цесионера прихващане между цедираното вземане и вземанията му към „КТБ“ АД. От друга страна, въззивният съд не е обсъдил относимите за спора обстоятелства отразява ли се и как на еквивалентността на насрещните престации по договора за цесия допълнителното споразумение № 2, с което са предоговорени единствено модалитетите на договора за цесия. При извършване на извода за противоречие с добрите нрави на допълнителното споразумение № 2 е отчетен единствено интересът на цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД от извършване на прихващане, но не изследван интересът на цедента Ц.Б. по облигационното договорно отношение с цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД да получи цената на прехвърленото вземане. Налага се извод, че са налице въведените основания за касационно обжалване, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество. По делото е правилно установено и не се оспорва следното: С решение № 412/14.03.2019г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе е открито производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД и дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 31.01.2015г., която дата е променена на 01.11.2014г. с решение по възз.т.д.№ 313/2020г. на Апелативен съд - В.Търново. В производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД са предявени и приети вземанията на „КТБ“ АД /н/, произтичащи от договори за банков кредит от 24.03.2014г. и 29.04.2014г. В списъка на приетите вземания, одобрен от съда с определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, е включено вземането на Ц. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД в размер на 310 571.78лв. за цената на прехвърлени вземания със сключените между Ц.Б. и „Русенска корабостроителница Запад“ АД договор за цесия от 04.11.2014г. и допълнително споразумение към него от същата дата, сключени след поставяне на „КТБ“АД под специален надзор, два дни преди отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, с предмет част от вземанията на цедента Ц.Б., произтичащи от сключените с „КТБ“ АД три договора за срочен депозит № 11603, № 11672 и № 11688. В преамбюла на договора за цесия е посочено, че интересът на цесионера от придобиване на вземанията е прихващане срещу вземанията към „КТБ“ АД, произтичащи от сключения с цесионера договор за банков кредит от 24.03.2014г. В т.6.1. от договора за цесия е уговорено, че договорът за цесия се прекратява, ако в рамките на 6 месеца след подписването му „КТБ“ АД не вземе счетоводна операция за погасяване на задълженията на цесионера на основание отправеното изявление за прихващане. В чл.7, ал.3 от договора за цесия са предвидени редица условия, свързани с отнемане или не на лиценза и евентуално откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“, в зависимост от които е разсрочено заплащането на цената на прехвърленото вземане. В § 1 от допълнително споразумение от 04.11.2014г. са уговорени промени и допълнителни условия относно договора за цесия от 04.11.2014г. С писмено изявление, вх.№ 11060/05.11.2014г., цедентът е уведомил „КТБ“ АД по см.на чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземанията на „Русенска корабостроителница Запад“ АД с договора от 04.11.2014г.. С писмено изявление, вх.№ 11141/05.11.2014г., цесионерът „Русенска корабостроителница Запад“ АД е направил изявление за прихващане с цедираните вземания, с което да бъдат предсрочно частично погасени задълженията му към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 25.03.2014г. На 20.04.2017г. синдиците на „КТБ“ АД/н/ са предявили искове по чл.59, ал.2, ал.5 и ал.3 ЗБН за оспорване на извършените прихващания от „Русенска корабостроителница Запад“ АД, по които е образувано т.д.№ 1594/2017г. на СГС. С молбата за предявяване на вземанията, вх.№ 4417/16.04.2019г. кредиторът Ц. Б. е представила, освен договора за цесия и допълнителното споразумение към него от 04.11.2014г., допълнително споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия. С него страните по договора за цесия са уговорили, че цесионерът се задължава да заплати договорената цена за прехвърлените вземания в срок до 31.01.2016г., както и, че от датата на подписването му няма да се прилагат уговорките в б.Б от преамбюла на договора, чл.6.1., чл.7, ал.3 и 4 от договора и цялото допълнително споразумение от 04.11.2014г. С влязло в сила на 18.09.2021г. решение по т.д.№ 1594/2017г. на СГС е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващането на „Русенска корабостроителница Запад“ АД от 05.11.2014г. Съдебната практика (решение № 137/19.11.2021г. по гр.д.№ 2499/2020г.) и доктрината последователно приемат, че длъжникът на цедираното вземане не е е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното парично вземане, освен в предвидените в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия. Неотносими спрямо цесионера са въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, дали е определена по размер, начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и цесионера. Няма основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено. С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. Цедираният длъжник не може да противопостави на цесионера възраженията, основаващи се на отношенията между цедента и цесионера – напр. възражения за недействителност на договора, разваляне и т.н. на договора за цесия, тъй като този договор е за него res inter alios acta ( нещо, сключено между други страни). Тъй като „КТБ“ АД /н/ не е страна по договора за цесия и допълнителните споразумения към него, а е длъжник на цедираното вземане, както и не е налице хипотеза, в която прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, в производството по иска относно цедираното парично вземане, каквото е настоящото, „КТБ“ АД /н/ не е легитимирано да оспорва валидността на договора за цесия, сключен между други страни. За пълнота на изложението следва да се посочи, че с допълнителното споразумение № 2 са предоговорени единствено модалитетите на задължението на цесионера за заплащане на цената на цедираното вземане, като към този момент задължението на цедента да прехвърли вземането е изпълнено със сключването на договора за цесия, а цесионерът е направил прихващане на цедираното вземане с насрещните си задължения, което все още не е било обявено за относително недействително от съда. Ето защо е несподелим извода, че въз основа на допълнителното споразумение е настъпила нееквивалентност на насрещните престации по договора за цесия, още по-малко, че една от двете насрещни престации е станала незначителна и практически нулева/ престацията на цедента/, поради което е налице дисбаланс в интересите на цесионера. Поради всичко изложено, искът на длъжника за оспорване на вземането за цената на цедираното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Разноски на касатора не се присъждат, тъй като не е заявено искане. С оглед на изхода на спора, в тежест на „КТБ“ АД /н/ следва да се присъди, на осн. чл.694, ал.7 ТЗ, дължимата ДТ в размер на 3105.72лв. за първоинстанционното производство, 1552.86лв. за въззивното производство и 1582.86лв. за касационното производство, или ДТ в общ размер 6241.44лв., която да се събере от масата на несъстоятелността. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: Р Е Ш И : Отменя изцяло решение № 23/27.02.2023г. по възз.т.д.№ 247/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, включително в частта, с която е присъдена в тежест на Ц. Б. ДТ за първоинстанционното и за въззивното производство, и вместо него постановява: Отхвърля предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, [населено място] иск, с правно основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, против Ц. Д. Б., [населено място], и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, [населено място], за признаване за установено по предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н) отрицателен установителен иск, с правно основание осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, несъществуването на включеното в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, парично вземане на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, в размер на 310 571.78лв., представляващо продажната цена на вземане, цедирано с договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., към който са сключени допълнителни споразумения № 1 от 04.11.2014г. и № 2 от 26.11.2015г., между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, като цесионер. Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, [населено място], да заплати по сметката на ВКС дължимата ДТ в производствата пред трите инстанции в общ размер 6241.44лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: