Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * неимуществени вреди * справедливост на обезщетение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

София, 10.04.2019 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1638 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 604 от 02.07.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Х. П. от [населено място] против Община Шумен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размер от 2700 лева до 9880 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД относно справедливото обезщетяване на всички понесени от пострадалия болки и страдания и в частност длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, в т.ч. тежестта на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и наличието на остатъчни неудобства за пострадалия.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съдът е длъжен да съобрази всички обстоятелства, имащи отношение към размера му, изхождайки от конкретиката на случая. За да е справедливо обезщетението, то трябва да е съобразено с обществената оценка на засегнатите нематериални блага, т.е. със стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на населението в страната към датата на увреждането. Успоредно с това, съдът следва да прецени засегнатите нематериални блага, за да определи максимално точния размер за обезвредата им. Когато обезщетението е за компенсиране на вреди от увреждане на здравето на пострадал от непозволено увреждане, съдът е длъжен да прецени вида, характера, интензитета на увреждането и продължителността на възстановителния период. Длъжен е да отчете и доколкото настъпилото увреждане е трайно, довело ли е до остатъчни неудобства за пострадалия и нарушило ли е и в каква степен обичайния му начин на живот.
В обжалваното въззивно решение на Шуменски окръжен съд е прието за установено, че на 26.01.2017 г., около 13.00 часа, ищцата и с осемгодишната ѝ дъщеря са преминавали през единственото регламентирано място за пресичане на кръстовището на [улица]в Шумен, в посока от НОИ към градинката до читалище „Д. В.”. На непочистено от леда „островче“ за пешеходците между двете разнопосочни платна ищцата се подхлъзнала и паднала, вследствие на което изпитала силна и остра болка. Не е могла да се изправи и придвижи сама, което е наложило да бъде откарана до дома ѝ, след което и в болница. Била диагностицирана с прясно скъсване на външния /латералния/ менискус на лявото коляно. Постъпила е в болничното заведение „МБАЛ-Шумен” АД, [населено място], където е претърпяла операция на коляното (синевектомия) и след петдневен престой е била изписана за тридесетдневно домашно лечение. В резултат на получените травматични увреждания ищцата е изпитвала трайно затруднение в движението на левия долен крайник за повече от месец, била е обездвижена и не е могла да се самообслужва; изпитвала е силни болки в областта на коляното, поради което е приемала обезболяващи медикаменти. През периода на постоперативното лечение са били извършвани електростимулации и манипулации с ултразвук и с нискочестотно магнитно поле. След възстановяването и към 13.09.2017 г. е останала непостоянна болезненост в лявата колянна става, проявяваща се при крайно сгъване на левия долен крайник, без да оказва влияние върху ходенето. Прието е за установено и че Община Шумен е възложила на „Екомакс“ ООД, [населено място] извършването на дейностите по снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и обществени места на територията на [населено място], включително и за процесния участък от кръстовището на [улица]; че към момента на злополуката на 26.01.2018 г. метеорологичната обстановка в [населено място] е била тежка, с ниски температури, вариращи между минус 4 и минус 7,8 градуса °C; че на 26.01.2018 г. не е имало снеговалеж, но е била налична 15 см. снежна покривка – резултат от снеговалежите през периода от 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г.; че пътната обстановка е била усложнена от силни навявания и заледявания, поради което Общината е отправила публично предупреждение за повишената опасност. При така установените факти е прието, че са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение на всички понесени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Отчитайки усложнената обстановка в деня на събитието като обективен фактор, независещ от поведението на ответника и приемайки, че ищцата очевидно не е проявила необходимото внимание при придвижването си, въззивният съд е стигнал до извод, че отговорността на ответника следва да бъде намалена на основание чл. 51 ЗЗД. Приел е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 2700 лева, които е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от С. Х. П. се поддържа, че въззивният съд е формирал неправилни изводи относно отговорността на страните за инцидента – неправилни изводи, че метеорологичната обстановка е попречила на ответника да изпълни задълженията си точно, както и че пострадалата има вина за настъпване на инцидента. Изложени са оплаквания, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид интензитета на претърпените от ищцата страдания, продължителността и неудобствата, търпени през възстановителния период и последиците и ограниченията от травмата.
Ответникът по касационната жалба Община Шумен я оспорва като неоснователна.
По основателността на касационните оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Изводът, че отговорността на ответника следва да бъде намалена при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищцата не е проявила необходимото внимание при придвижването си, а усложнената обстановка в деня на събитието е обективен фактор, независещ от поведението на ответника е неправилен. По делото е установено, че към момента на злополуката на 26.01.2017 г. метеорологичната обстановка в [населено място] е сочела за ниски температури, вариращи между минус 4 и минус 7,8 градуса °C, но през този ден не е имало снеговалеж; че е била налична 15 см. снежна покривка, но като резултат от снеговалежите през периода от 17.01.2017 г. до 19.01.2017 г., т.е. в периода от 19.01.2017 г. до 26.01. 2017 г. не е имало снеговалеж, а заледените натрупвания върху пътното платно са резултат от непочистен сняг от предходните дни. При така установените факти, заледяванията върху пътното и тротоарното платна не са резултат на обективен фактор (непрекъснати снеговалежи, осуетяващи възможността за пълно почистване), а резултат от бездействието на общината, която е следвало да осигури снегопочистване, опесъчаване и зимно поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на [населено място]. Наличната снежна покривка от 15 см. със заледено покритие сочи, че в периода от 19 до 26.01.2017 г. тротоарното платно на „острова” за пешеходци – единствения път за пресичане на кръстовището на [улица]в [населено място], не е било почистено, което съставлява противоправно неизпълнение на задълженията на ответната Община. Неправилен е и изводът, че ищцата „очевидно” не е проявила необходимото внимание. Извън обстоятелството, че този извод почива на предположения, което е недопустимо при формиране на становище за съпричиняване, то и от доказателствата по делото е установено противното – съгласно показанията на свидетеля С. Д. И., ищцата е била обута с подходящи за времето обувки; върху пешеходния остров е имало три пръста лед и е било е по-лесно да се шофира върху платното, отколкото да се премие през тротоарния остров, т.е. няма основание да се приеме, че пострадалата е допринесла с поведението си за настъпване на вредата.
Основателни са и касационните оплаквания, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил всички обстоятелства, имащи пряко отношение към размера му. От доказателствата по делото е установено, че освен силните, остри болки при падането и непосредствено в постоперативния период, в продължение на месец ищцата е била обездвижена, не е могла да се самообслужва, съответно да полага грижи за малолетното си дете; че след операцията, в продължение на няколко месеца е изпитвала затруднения при ходене поради болки в коленната става; че девет месеца след операцията е продължила да страда от остатъчни явления, изразяващи се в ограничено движение на коленната става в положение на крайна флексия и остатъчна болезненост, т.е. като последица от травмата по време на целия възстановителен период е изпитвала болки и ограничения, затрудняващи я в ежедневието.
Изложеното определя извод, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение от 2700 лева е занижен. Съвкупната преценка на обстоятелствата, касаещи претърпените от ищцата неимуществени вреди, в т.ч. болки и страдания от скъсване на латералния менискус на коленна става и проведена оперативна интервенция; болки и неудобства през възстановителния период, както и остатъчни ограничения, обезщетението следва да бъде определено в размер на 7000 лева – размер, съответстващ с обществения критерий за справедливост и с оглед обществено икономическите условия в страната.
Предвид изложеното, в частта му, с която предявеният иск с правно основание е отхвърлен за разликата между 2700 лева и 7000 лева, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД бъде уважен до размер на 7000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2017 г. до окончателното и изплащане.
По частната касационна жалба по присъединеното ч. гр.д. № 1637/2018 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС:
С решението си по съществото на делото, въззивният съд е осъдил ищцата по делото да заплати на ответника Община Шумен съдебни разноски, съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 625,82 лева за първоинстанционното производство и 766,27 лева за въззивното производство.
С обжалваното определение № 84 от 01.03.2018 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение молба на ищцата С. Х. П. за редуциране на присъдените в полза на Община Шумен съдебни разноски. Приел е, че фактическата и правна сложност на делото не може да обоснове извод за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по-нисък от определения в решението.
Определението е незаконосъобразно.
В първоинстанционното и въззивното производство Община Шумен е била представлявана от юрисконсулт. Възнаграждението за проведена по делото защита от юрисконсулт се определя по правилата на чл. 78, ал.8 ГПК – то не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се определя в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Независимо от преценката за вида и количеството на правната помощ, осъществена от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер по ЗПП, предвид което определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 625,82 лева за първоинстанционното производство и 766,27 лева за въззивното производство е в нарушение на закона.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а с оглед изхода на делото, следва да бъде отменено в частта му за съдебните разноски и въззивното решение. На основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в инстанционното производство общо в размер на 2333,52 лева. Разноските са определени както следва: извършените от ищцата касатор разходи в хода на инстанционното производство са общо в размер на 3333,60 лева, в т.ч. 1003,60 лева в касационната инстанция (173,60 лева държавни такси и 830 лева изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 26.03.2018 г. с адвокат С. М. П. от Шуменска адвокатска колегия); 830 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено на адвокат С. П. пред въззивната инстанция и 1500 лева в първоистанционното производство (от тях 450 лева държавна такса, 160 лева възнаграждение за вещо лице и 890 лева адвокатски хонорар по договор с адв. С. М. П.). От общо извършените съдебни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 7000 лева спрямо предявения размер от 10000 лева се дължат 2333,52 лева.
Дължимите на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер на 270 лева, съобразно отхвърлената част от иска – 30 % от общо дължимите в инстанционното производство разноски от 900 лева, включващи юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Х. П. от [населено място] против Община Шумен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размер от 2700 лева до 7000 лева, както и в частта за съдебните разноски.
ОТМЕНЯ определение № 84 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Шумен, [населено място], [улица] да заплати на С. Х. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] основание чл. 49 ЗЗД сумата 4300 (четири хиляди и триста) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2017 г. до окончателното и заплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18 от 31.01.2018 г. по в. гр. д. № 330/2017 г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Х. П. от [населено място] против Община Шумен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размер от 7000 лева до 9880 лева.

ОСЪЖДА Община Шумен, [населено място], [улица] да заплати на С. Х. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 2333,52 (две хиляди триста тридесет и три лева и петдесет и две стотинки) лева съдебни разноски.

ОСЪЖДА С. Х. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Община Шумен, [населено място], [улица] сумата 270 (двеста и седемдесет) лева съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: