Ключови фрази

9
9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 276/19 г.

гр.София, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 4663 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 292 от 1.4.2019 г, постановено по гр.дело № 4663/18 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение № 1385/23.7.2018 г по гр.дело № 1037/2015 г на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 190/22.12.2017 г по гр.дело № 627/16 г по уважен предявен от Д. И. М. от [населено място] срещу Д. В. Г. от [населено място] иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за сумата 8 000 лв и искът е отхвърлен като неоснователен.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл.55 ал.1 ГПК, като изводът на съда, че ищецът не е доказал годно основание, на което е дал сумата, чието връщане претендира се явява в противоречие с установената съдебна практика, в това число соченото от касатора решение № 26 от 28.2.2013 г по т.дело № 297/12 г на Второ ТО на ВКС и решение № 29 от 28.3.2012 г по гр.дело № 1144/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, съгласно която в производството по иск с правно основание чл.55 ЗЗД когато ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в тежест на ищеца е да докаже даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото.Когато ответникът не докаже претендираното от него основание или ищецът докаже репликата си, че основанието е нищожно,/ която може да е въведена и в обстоятелствената част на исковата молба/, основанието на иска е по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищцата Д. М. и третото лице-помагач В. М. са живели дълги години на съпружески начала.През 2015 г, когато двамата са пребивавали във Германия, М. за кратко се завърнал в България през м.май 2015 г и при среща с ответницата Д. Г. и съпруга й е уговорил двамата с Д. да закупят имота им в [населено място].Уведомил е за това ищцата по телефона и е получил съгласието й. На 12 май 2015 г ответницата Д. Г. е подписала разписка, удостоверяваща, че е получила сумата от 8 000 лв като част от продажната цена от 10 000 лв, за имота в [населено място] от третото лице-помагач В. И. М..На 27.8.2015 г ответницата е подписала декларация с нотариална заверка на подписа, с която е удостоверила, че е получила от Д. М. сумата 8 000 лв като продажна цена на имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] която сума поради отпадане на уговорената сделка се е задължила да върне в срок до 30.11.2015 г.На 15.10.2015 г В. М. е подписал документ, удостоверяващ, че е получил от ответницата сумата 8 000 лв, представляваща част от договорената продажна цена за имота в [населено място], поради разваляне на сделката за покупко-продажба.При така установените факти въззивният съд е приел, че сумата 8 000 лв е получена от ответницата при начална липса на основание-не е доказано да е сключен предварителен договор за продажба на имота в изискуемата се затова писмена форма ; такъв характер няма и разписката от 27.8.2015 г, тъй като не съдържа съществените условия на окончателния договор, а само констатация, че договорът е развален, поради което е поето задължение за връщане на дадената сума.Прието е, че липсата на основание към момента на даване на сумата изключва отпадането му впоследствие-основанието е трябвало да съществува, за да отпадне.Прието е, че по делото не е установено годно правно основание за даване на сумата, а именно действителен предварителен договор, поради което искът за връщането, квалифициран като такъв по по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.Прието е, че произнасянето по обратния иск на ответницата срещу третото лице-помагач е обусловено от негативно по отношение на нея решение, че при отхвърляне на главния иск, процесуалната предпоставка за разглеждането му е отпаднала, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част като недопустимо.

В подадената от Д. И. М. касационна жалба, депозирана чрез пълномощника й адв.Д. П. се подържа, че изводите на въззивния съд, обективирани във въззивното решение са необосновани и в противоречие с материалния и процесуалния закон.Неправилно е прието, че след като между страните не е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, то не е имало основание за плащане на сумата. В исковата молба е посочено, че между страните е сключен неформален договор, с който ответницата се задължила на продаде имота в [населено място].В нотариално заверената декларация от 17.8.2018 г ответницата изрично е декларирала, че е получила от Д. М. сумата 8 000 лв за продажба на собствения й имот, като се е задължила поради отпадане на сделката, да върне сумата до 30.11.15 г.Моли съда да отмени решението и постанови друго, с което да уважи иска за сумата 8 000 лв, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответницата Д. В. Г. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Р. Н..Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски, сторени пред касационната инстанция.

Третото лице-помагач не взема становище по касационната жалба.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.

В исковата молба ищцата Д. И. М. е изложила твърдения, че през 2015 г с ответницата Д. В. Г. са сключили неформален договор, по силата на който последната се задължила да й продаде собствения си апартамент в [населено място],[жк], № .., вх...., ет. ... за сумата 8 000 лв.Ответницата се отказала от продажбата, но не върнала получената сума, независимо, че с декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ .... г, на нотариус А. Н. се задължила да стори това в срок до 30.11.2015 г.По заявление на ищцата е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на посочената декларация, като ответницата е осъдена да заплати сумата.Въз основа на издадената заповед, ищцата образувала изпълнително дело, като на ответницата била изпратена покана за доброволно изпълнение.В срока по чл.414 ГПК последната подала възражение, което е обосновало правния интерес на Д. М. да предяви настоящия иск по чл.422 ГПК, вр.чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Д. Г., че дължи сумата 8 000 лв, ведно със законните последици.

Ответницата е оспорила иска, като е заявила, че не дължи връщане на сумата.Заявила е, че действително с ищцата и мъжа, с който живеела на семейни начала-В. М. е бил сключен неформален договор за продажба на описания в исковата молба апартамент-нейна собственост, за което е получила сумата 8 000 лв-част от уговорената продажна цена от 10000 лв, като остатъка купувачите поели задължение да заплатят при нотариалното оформяне на сделката.Купувачите обаче се отказали от покупката, а ответницата върнала сумата от 8 000 лв на В. М., на 15.10.2015 г, което е удостоверено писмено върху представена по делото разписка /л.19/.Поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със заплащане на разноски.

В. И. М. е бил конституиран по делото като трето лице-помагач на страната на ответницата.

Последната е предявила срещу него обратен иск, като при евентуалното уважаване на първоначалния иск, ответникът М. да бъде осъден да заплати сумата 8 000 лв.

Ответникът по обратния иск е заявил, че сумата 8 000 лв не се дължи на Д. М., тъй като не тя, а М. е заплатил на Г. капарото със свои средства/ като 6 000 платени кеш и 2 000, изпратени с превод от Германия чрез Moneygram/, а след отказа от сделката, тя му ги е върнала, като това обстоятелство е отразено върху разписката от 12.5.2015 г.Счита, че декларацията за дължимост на сумата е подписана от Г. под натиск от страна на дъщерята на ищцата.

Първоинстанционният съд е уважил първоначалния и обратния иск.Признал за установено на основание чл.422 ГПК вр.чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, че Д. В. Г. дължи на Д. И. М. сумата 8 000 лв, получена на отпаднало основание част от цена на недвижим имот.Осъдил е ответника по обратния иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД В. И. М. да заплати на Д. В. Г. сумата 8 000 лв, получена без основание.

Въззивният съд е отменил решението на първостепенния съд в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК вр.чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, предявен от Д. М. срещу Д. Г. и го е отхвърлил като неоснователен.В частта, с която е уважен като предявеният от ответницата Д. В. Г. срещу третото лице-помагач В. И. М. от [населено място], Варненска област иск за сумата 8 000 лв, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо, тъй като произнасянето по него е обусловено от негативния изход по отношение на ответницата, което същата има интерес да обжалва и обжалването на решението по главния иск поставя в състояние на висящност и решението по обратния иск.Предвид обаче отхвърлянето на претенцията по отношение на ответницата, не е налице процесуална предпоставка за разглеждане на обратния иск.Затова и решението по него подлежи на обезсилване.

По основанието, по което е допуснато касационно обжалване.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г в разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава.Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.Според втория подлежи на връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено.Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.Първият фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго-напр.когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта.Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.При третия фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила.Престацията не може да се иска обратно, докато основанието съществува.Текстът намира приложение при унищожаване на договорите, поради пороци във волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие.

В практиката на ВКС, в това число представеното от касатора решение № 26 от 28.2.2013 г по т.дело № 297/12 г на ВКС, ТК, Второ търговско отделение се застъпва трайното становище, че в случаите на предявена искова претенция за връщане на сума, платената на отпаднало основание е достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието.

По основателността на касационната жалба.

Въззивното решение е правилно по своя краен резултат независимо от разрешения в противоречие с решение № 26 от 28.2.2013 г по т.дело № 297/12 г на ВКС, ТК, Второ търговско отделение въпрос относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.Допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не се отразява върху правилността на съдебния акт и доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, настоящият съдебен състав на ВКС следва да се произнесе по същество.

В случая доказателствата по делото установяват хипотеза по чл.75 ал.2 ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава от отговорност не само когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнението.Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира е овластено от кредитора е въпрос на конкретните факти. В тежест на ответника е да установи наличието на тези обстоятелства.

В разглеждания случай ответницата е изпълнила задължението си, съгласно принципите за разпределение на доказателствената тежест да установи в процеса фактическите твърденията, от които черпи благоприятни прави последици.От представената разписка, съставена на 12.5.2015 г е видно, че на тази дата Д. Г. е получила именно от В. М. сумата 8000 лв-представляваща част от договорената продажна цена за собствения на ответницата апартамент в [населено място],[жк], като 6000 са предоставени в брой и 2000 изпратени с превод от Германия чрез Moneygram/.От събраните по делото гласни доказателства се установява, а и по делото липсва спор в тази насока, че страните се познавали от дълги години, което е установило между тях отношение на приятелство и доверие.Ищцата и третото лице-помагач /ответник по обратния иск/ живеели на семейни начала в периода 2005 до края на 2015 г, като първоначално в България, а впоследствие заедно заминали на работа в Германия.През май 2015 г В. се върнал в България, когато се срещнал със семейството на ответницата и заявил, че с Д. искат да закупят жилище в [населено място].При тази среща било уговорено, че ответницата ще им продаде собственото си жилище за сумата 10 000 лв.В присъствието на свидетелите К. И., М. М., както и майката на М., последният се обадил по телефона на ищцата, която по това време се намирала в Германия и се разбрали за сделката.Тя не се състояла, поради което на 15.10.2015 г Д. върнала на В. платените като капаро 8 000 лв, като отбелязване за това било направено върху разписката за предаване на сумата.

Видно е от данните по делото, че ответницата е получила капарото от В. М. и го е върнала на същото лице.Знаела е, че повече от 10 години той живее на съпружески начала с Д., с която е заявил, че желае да имат общо жилище в България.Всички обстоятелствата са давали основание на длъжницата да счита, че възстановявайки сумата на М. тя плаща на действителния кредитор.Какви са били финансови отношения между двамата не би могло да бъде известно на ответницата.Действително последната е декларирала на 27.8.2015 г, че е получила от Д. М. сумата 8000 лв като капаро за процесния апартамент, но факта на получаването на сумата беше оборен от останалите събрани по делото доказателства.Не е получавала капаро от ищцата, напротив получила го е от В. М.. Връщайки нему сумата, Г. е считала, че изпълнява задължението си поето и индивидуализирано с нотариално заверената декларация от 27.8.2015 г.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства категорично сочи на това, че ответницата е действала добросъвестно, престирайки на лице, което обстоятелствата недвусмислено сочат да е овластено да приеме изпълнението. Обективните условия сочат на проявена от длъжника нормална грижа, като конкретните факти са дали на Г. основание да счита, че плаща на действителния кредитор.При това положение трябва да бъдат зачетени погасителните последици на изпълнението.

Предявеният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е неоснователен, тъй като липсва обогатяване на ответницата за сметка на обедняването на ищцата, която разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД срещу лицето, получило изпълнението.Този иск почива на фактическия състав на неоснователното обогатяване.Чрез него истинският кредитор може да търси от привидния кредитор това, с което последният се е обогатил за негова сметка - чл. 59 ЗЗД.

Предвид изхода на спора касаторът Д. М. дължи на ответницата сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение и на основание чл.293 ал.1 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло въззивното решение № 1385/23.7.2018 г по гр.дело № 1037/2015 г на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. И. М. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.28 да заплати на Д. В. Г. със съдебен адрес-този на пълномощника й адв.Р. Н., [населено място], бул.“ „Вл. В.“ № ..., ет...., ап.... на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 600 лв, представляваща възнаграждение да един адвокат.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.