4 Р Е Ш Е Н И Е № 428 Гр. София, 25 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Харалмпиев наказателно дело № 1470/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Й. Т. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 15320//2014 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 111 състав и за отмяна на постановената по него присъда от 13. 03. 2015 год. В искането, основаващо се на чл. 423, ал. 1 от НПК, са изложени доводи, че досъдебното производство, както и това пред първата инстанция е протекло без осъденото лице да бъде уведомено за образуваното срещу него наказателно дело и за повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това твърдение се изтъква, че М. не е напускал адреса си в[жк], където пребивава заедно с приятелката си и където не му е връчвана призовка за датите на съдебните заседания. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането. Счита, че задочното осъждане на Й. М. не се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение, а е последица от непризоваването на осъдения по месторабота или на известните по делото мобилни телефони. Пледира наказателното производство да бъде възобновено, като бъде отменена постановената присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд. Осъденият Й. М. поддържа искането, като заявява, че не се е укривал от органите на досъдебното производство и от съда. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като осъденият е напуснал адреса си без да уведоми разследващия орган за това, като именно укриването му е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е задържан за изтърпяване на наказанието на 08. 09. 2015 год., откогато следва да се приеме, че е узнал за влязлата в сила присъда, а искането за възобновяване е направено на 14. 10. 2015 год. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 13. 03. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 15320/2014 год. Софийският районен съд, НО, 111 състав е признал Й. Т. М. за виновен в това, че на 31. 10. 2013 год. около 2,50 часа в [населено място], по [улица]управлявал л. а. „Фолксваген Голф” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 %о, установено по надлежния ред и след като е осъждан с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343 Б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343 Б, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и глоба в размер на 200 лева. Съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 30. 03. 2015 год. Наказателното производство срещу Й. М. е било образувано на 10. 02. 2014 год., а на 30. 05. 2014 год. осъденият е бил привлечен в качеството на обвиняем. Постановлението, документиращо това процесуално действие, му е предявено лично, което той е удостоверил с подписа си. По отношение на М. е взета мярка за неотклонение „подписка” и наред с правата му в наказателния процес му е разяснено и задължението му да нарушава взетата мярка за процесуална принуда, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. На същата дата е проведен и разпит на осъдения, при който той е депозирал подробни обяснения, признавайки участието си в инкриминираното деяние. Независимо, че осъденият е заявил, че не желае предявяване на разследването, разследващият орган е предприел действия по призоваването му от посочен от него адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 9, както и такива за уведомяване чрез работодателите му – фирмите [фирма] и [фирма], като адресът и на двете търговски дружества съгласно справка от НАП на л. 31 от ДП е в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 34. Осъденият не е установен на нито един от посочените адреси. След внасяне на делото с обвинителен акт в съда съдията-докладчик е насрочил съдебно заседание на 26. 11. 2014 год., за което са изпратени призовки на Й. М. на адресите, посочени от него на досъдебното производство –[жк](С.”), [улица] и [улица], ет. 4, ап. 9. И двете призовки са върнати в цялост с отбелязване, че лицето е непознато и не живее на адреса. С оглед това обстоятелство съдът е изменил мярката за неотклонение на осъдения от подписка в задържане под стража, обявил го е за общодържавно издирване и е изискал справки от ГД „Изпълнение на наказанията”, от Национална следствена служба и от НОИ относно пребиваването му в затворите и следствените арести, относно задграничните му пътувания и относно местоработата му и адреса на работодателите му. Изискани са и справки от мобилните оператори за ползваните от осъдения мобилни телефони и за посочения от него адрес за кореспонденция. Делото е отложено за 23. 01. 2015 год. В посоченото съдебно заседание съдът е дал ход на делото след като е констатирал, че осъденият не се явява, въпреки че призовката е връчена на длъжностно лице на адреса на работодателя му – [улица], ет. 1, ап. 34. В същото време контролираната инстанция е взела предвид, че М. е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 364/2014 год. и телеграма 53431/2014 год. и въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия местонахождението му не е установено. Отчетено е било, че няма промяна в адресната му регистрация, както и че пред [фирма] и пред [фирма] осъденият е посочил като адрес за кореспонденция този на [улица]. СРС се е позовал и на документи от ГД „Изпълнение на наказанията” и от Национална следствена служба, съгласно които Й. М. не се намира в затворите и следствените арести на страната, както и на справка от СДВР – сектор „Български документи за самоличност”, според която няма данни осъденият да е напускал страната. Делото е отложено за 13. 03. 2015 год., за което заседание са постъпили следните документи, относими към местопребиваването и призоваването на осъдения: адресна справка, съгласно която няма промяна в адресната регистрация на М.; справки от ГД „Изпълнение на наказанията” и от Национална следствена служба, установяващи, че осъденият не пребивава в затворите и арестите на страната; справка от СДВР – сектор „Български документи за самоличност”, според която няма данни М. да е напускал страната; информация от мобилните оператори за посочен адрес за контакт [улица], ет. 4, ап. 9. Призовката от този адрес е върната в цялост със забележка, че осъденият е бил наемател и е напуснал преди осем години. В призовката по месторабота на осъдения е посочено, че в [фирма] няма служител с имена Й. М.. Проследяването на хронологията на процесуалните действия, извършени от органите на досъдебното производство и от първостепенния съд, мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липса на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус Й. М. е участвал лично в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвиненията срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Отклоняването от адресите, които осъденият сам е посочил при разпита си на досъдебното производство, без да бъде уведомен ръководно-решаващия орган представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1, изр. 2 от НПК, което логично е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Ето защо, с оглед принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, действията на Й. М. съставляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство. Същевременно, въпреки недобросъвестността на осъдения и независимо от факта, че с оглед характера на повдигнатото му обвинение присъствието му не е било задължително, районният съд е предприел всички необходими действия за установяване местонахождението му и за гарантиране на личното му участие в съдебното производство. Изискани са били всички възможни справки, като информацията от тях е била съпоставена с данните от СДВР – Отдел „Противодействие на криминалната престъпност” за невъзможността М. да бъде издирен, след което законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения. Именно защото е проведено щателно издирване от компетентните полицейски органи, която дейност поначало е свързана с установяване на контактите на лицето, включително и на местоработата му и на ползваните от него мобилни комуникации и която в конкретния случай не е дала резултат, не могат да бъдат възприети възраженията на служебния защитник, касаещи непризоваването на Й. М. по телефона или чрез всички посочени в справките работодатели. С оглед изложеното не може да бъде възприета тезата на осъдения, че районният съд е нарушил гарантираното му от НПК и ЕКПЧ право на лично участие в наказателния процес. Предвид тези съображения искането за възобновяване се явява неоснователно, с оглед на което следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Т. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 15320//2014 год. по описа на Софийски районен съд и за отмяна на постановената по него присъда от 13. 03. 2015 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.