Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 09 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 46 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Варненска апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия З. Г. Г. срещу решение на Варненски апелативен съд № 144 от 1.11.2011 г, по ВНОХД № 306/11, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Силистра, № 95 от 30.11.10, по НОХД № 261/10, като наложеното на подсъдимия Г. наказание е увеличено на осем месеца „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият В. П. С. е признат за виновен в това, че на 8.11.2008 г, по път, посока от [населено място] към [населено място]. И., С., при управление на МПС, в пияно състояние, по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от пет години, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от четири години. Подсъдимият З. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 27.11.2008 г в [населено място], като лекар хирург, Началник отделение в „МБАЛ, Силистра” АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - медицинска професия, в нарушение на чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, и чл. 4.2.1 - 4.2.3.2 от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, причинил смъртта на М. П. М., с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години. Подсъдимият В. П. Д. е признат за невинен в това, че в периода от 8.11.2008 г до 17.11.2008 г в [населено място], при упражняване на професия, представляваща източник на повишена опасност, а именно: като лекар, хирург в Хирургично отделение на „МБАЛ, Силистра” АД, при условията на независимо съпричинителство със З. Г. Г. и В. П. С., в нарушение на чл. 1 от Длъжностната характеристика на лекар отговорник за операционен блок в Хирургично отделение и Правилата на Медицинските стандарти по хирургия: 4.2.1, 4.2.2, 4.2.3, чл. 8.2, т. 3, поради немарливо изпълнение на задълженията си, е причинил смъртта на М. П. М., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 123, ал. 1 НК. С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, касаещи частта на въззивния акт, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия Д., и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, насочено към произнасянето по отношение на подсъдимия Г., спрямо когото не е наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Изтъква се, че доказателствените източници са преценени превратно относно извода за невинността на подсъдимия Д., че по отношение на същия подсъдим материалният закон е приложен неправилно, че не са изложени мотиви относно отказа на въззивния съд да наложи на подсъдимия Г. наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, че определеното му наказание е явно несправедливо. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт в атакуваната част и в тази част делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. С жалбата на подсъдимия Г. се релевират всички касационни основания. Твърди се, че липсва обсъждане на изложените във въззивното производство възражения срещу осъдителната присъда, че не са изложени мотиви относно субективната съставомерност на деянието, че жалбоподателят не е имал задължение да проведе контролния преглед на пострадалата на 27.11.2008 г, че липсва нарушение на служебните му задължения, откъдето и не се поражда основание за реализиране на отговорност по чл. 123, ал. 1 НК, че е допуснато нарушение на материалния закон, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъдат отменени съдебните актове и жалбоподателят да бъде оправдан, или да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП частично поддържа протеста. Счита, че въззивният акт е неправилен относно потвърждаването на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Д. и в тази част подлежи на отмяна. В другата част / относно правното положение на подсъдимия Г. / не поддържа протеста и счита, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Счита жалбата на подсъдимия Г. за неоснователна. Защитата на подсъдимия Г. пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят Г. не участва лично в касационното производство. Подсъдимият Д., в писмен вид, изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 не е налице. Въззивният съд е обсъдил доказателствените източници в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Приетите фактически положения поначало не се оспорват от страните, но се твърди, че са направени неверни правни изводи, откъдето и се релевира неправилно приложение на материалния закон. Настоящата инстанция не констатира да е допуснато посоченото нарушение. Въззивният съд подробно е изследвал поведението на подсъдимите Г. и Д. в аспекта на наличие, респективно, липса на съставомерно деяние по чл. 123 НК, при което е достигнал до верни правни изводи. Правилно е констатирано, че началото на причинния процес, довел до смъртта на пострадалата, е поставен от действията на подсъдимия Г., който като дежурен лекар е приел пациентката на 8.11.2008 г / за което на този подсъдим не е повдигнато обвинение /. Отбелязано е, че вниманието на подсъдимия Г. е било ангажирано само с видимите травми - тези в областта на главата, с което е пропусната възможността още тогава да бъдат изключени евентуални скрити травми, а такава / в областта на гръдния кош / е довела до смъртта на пациентката. Верни са изводите, че липсва основание да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д., обвинен за действия, дължими при приемането на болната, каквито той обективно не е извършил и не е могъл да извърши / не той, а подсъдимият Г. е приел пострадалата /. От друга страна, правилно е интерпретирано цялостното поведение на подсъдимия Д. за периода, през който е провеждал визитации на пациентката, когато тя е съобщавала единствено за главоболие и световъртеж. Верен е изводът, че, доколкото, по време на болничния й престой, пострадалата е била лекувана от петима лекари / св. С., св. Р., св. К., св. К., подсъдимият Д. /, хипотетично към всеки от тях би могло да се предяви обвинение за съставомерен принос към смъртта й. Освен това, съгласно становището на вещите лица, през времето, когато подсъдимият Д. е провеждал визитации / от 8.11.2008 г до 12.11.2008 г /, състоянието на контузионна пневмония все още не е било развито. Освен това, установено е, че пациентката е била лекувана с медикамент, който е бил в състояние да преодолее инфекцията в белия дроб, който обаче е спрян преждевременно, без да е ясно по чие предписание. Относно субективната страна на деянието правилно е взето предвид и обстоятелството, че по време на болничния престой пострадалата се е оплаквала единствено от главоболие и световъртеж. Ето защо, законосъобразно въззивната инстанция е приела, че поведението на подсъдимия Д. не е съставомерно по чл. 123 НК, поради което правилно е потвърдила присъдата в оправдателната й част, с което не е допуснала нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно са решени и въпросите, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия Г.. Той е лекарят, към когото се е обърнала пострадалата при първия контролен преглед на 27.11.2008 г. Неоснователно се твърди, че жалбоподателят не е имал задължение да проведе контролния преглед. Тогава той е бил на работа и е имал задължение да извърши такъв преглед. Към този момент, М. М. е имала оплаквания от болки в областта на гръдния кош и е споделила този факт с лекаря, който тогава е можел да предприеме действия за диагностициране на състоянието й и да предприеме мерки за спасяването й. По това време, от медицински аспект, все още е било възможно да се преодолее леталният изход, но тази възможност е пропусната поради немарливо изпълнение на задълженията, от страна на подсъдимия Г., откъдето и произтича неговата отговорност за престъпление по чл. 123 НК. Въззивният съд е дал обстоен и верен отговор на наведените от защитата възражения срещу законосъобразността и обосноваността на осъдителната присъда. Обсъдил е аргументирано и субективната страна на деянието. Вярно е становището, че не се налага да бъде определено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. В тази насока са взети предвид положителните характеристични данни на подсъдимия Г., доброто му име на лекар, хирург, обстоятелството, че инкриминираното деяние е инцидентна проява в трудовата му биография, както и това, че здравното заведение, в което работи, би се лишило от ценен специалист. Настоящата инстанция споделя съображенията на въззивния съд и също счита, че отмерената спрямо подсъдимия Г. санкция съответства на обстоятелствата, релевантни за наказателната му отговорност, и на целите по чл. 36 НК, тоест, е справедлива по критерия, вложен в чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, искането за влошаване на положението му / чрез частична отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане /, респективно за облекчаването му / чрез изменение на въззивния акт и намаляване на наказанието /, са неоснователни и не следва да бъдат удовлетворявани. Не може да бъде уважено и искането за неговото оправдаване, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / подсъдимият Г. не е осъден за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 1.11.2011 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 306/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: