2 Р Е Ш Е Н И Е № 462 София, 14 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 436 по описа за 2010 година. С решение № 87 от 16.06.201 г. по внохд № 166/10 г. Апелативният съд-гр.Варна потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр.Шумен, постановена по нохд № 203/10 г., с която подсъдимият С. С. Г. е осъден на основание чл.199, ал.1 т.3 във връзка с чл.198, ал.1 и чл.58а НК на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия с искане за намаляване размера на наказанието на три години и приложението на чл.66, ал.1 НК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му не вземат участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на исканията. Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност – по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Безспорно е, че инкриминираното деяние е извършено на 18.12.2009 г., както и това, че чл.58а НК е материалноправна норма (виж ТР № 1 от 2010 г. на ОСНК на ВКС). Последното обстоятелство предопределя преценка на плоскостта на чл.2 НК, доколкото до влизане в сила на присъдата са последвали различни закони – чл.58а НК – 1) в редакцията от ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.27/2009 г. в сила от 13.04.2009 г. и 2) в редакцията от ЗИДНК, публикуван в Дв.бр.26/2010 г. в сила от 09.04.2010 г. Съобразяването на посоченото налага извод, че по-благоприятен за дееца закон, по смисъла на чл.2, ал.2 НК, е чл.58а НК в първо-посочената по-горе редакция, съгласно която, когато в производството по чл.372, ал.4 НПК (каквото е настоящото) съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 НК. За инкриминираното престъпление не са предвидени алтернативни различни наказания, поради което наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.55 НК. Изложеното не е съобразено от предходните инстанции, които по същество са приложили чл.58а НК в редакцията му в сила от 09.04.2010 г. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като наказанието на подс.Г. фактически е определено по реда на чл.55 ал.1, т.1 НК. В размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, наказанието очевидно е под най-ниския предел, предвиден в закона за престъплението по чл.199, ал.1, т.3 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години. Свързано с направените от подсъдимия искания следва да се отбележи, че данните за предходните му осъждания налагат извод за това, че същият се явява реабилитиран по право – чл.86, ал.1, т.1 НК. Налице са три осъждания все на лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанията, като престъпленията предмет на влезлите в сила присъди са в съвкупност по правилата на чл.25 във връзка с чл.23 НК. В съответните изпитателни срокове, определени при условията на чл.66 НК не са извършени други престъпления, поради което осъденият е следвало да изтърпи което и да е от отложените наказания. Съгласно ТР № 54/61 г. на ОСНК на ВС на РБ (ВКС) реабилитация по право може да настъпи както за лицата, които са осъдени с една присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице условията за определяне на общо наказание съгласно чл.23 и 25 НК. Това не е съобразено от първоинстанционният съд, който не е имал основание да приеме, че подсъдимият е осъждан, тъй като реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, доколкото със закон не е установено противното. Същият въпрос е останал вън от погледа на въззивната инстанция. На тази плоскост, като съобрази данните от значение за определяне степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и конкретния деец, ВКС не намери наказанието в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода да е несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1НПК. Извършеното посегателство върху собствеността на 87 годишната пострадала, чрез употребата на сила, далеч надхвърляща необходимата за преодоляване на съпротивата й, последиците от която са надлежно установени посредством съдебно-медицинска експертиза, наличието на увреждания вън от съставомерно необходимия минимум, размера на придобитото чуждо имущество в светлината на неговата жизнена необходимост за пострадалата, са все обстоятелства, които освен, че позволяват пълнота на преценката за степента на обществена опасност на деянието, са и такива, които характеризират и личността на дееца. Определено в отрицателна посока. При така установеното ВКС намери, че определеното наказание по вид и размер е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването на наказанието би било проява на снизходителност, каквато ВКС не може да си позволи. Изложеното прави излишен коментара относно приложението на института на условното осъждане. Не е налице едно от формалните условия за приложението на чл.66 ал.1 НК – наказанието е в размер по-висок от предвидения на същото място. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 16.06.2010 г., постановено по внохд № 166/10 г. на Апелативния съд-гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: