Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 468
гр. София,12 ноември 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно
отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЦВЕТИНКА
ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА
ПАШКУНОВА
н. д. №505/ 2009 година.
Производството е образувано
по искане на осъдения С. И. К. за възобновяване на НОХД№1219/2006г., по
описа на Гоцеделчевски РС и на ВНОХД№219/2009г. на ОС-Благоевград, и за отмяна
или ревизия на влязлата в сила присъда №25/17.01.2008 година.
С атакувания съдебен акт първостепенният съд е признал С. К. за виновен
в извършено на 07.05.2006 година, в с. Х. престъпление по чл.129, ал.2, пр.5НК
и ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност, като му наложил
наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с правоприлагане
на института на чл.66НК и го осъдил да заплати обезщетение в полза на
пострадалия Р. Б. в размер на 3 000/три хиляди/ лева, за репариране
на причинените с престъпното посегателство неимуществени
вреди.
Присъдата е била предмет на инстанционна
проверка, финализирала с решение №480/27.01.2009г. на
Благоевградски ОС, с което същата е потвърдена.
По реда на извънредния способ за съдебен контрол въззивният
съдебен акт е отменен с решение №185 от 21.04.2009 година, поради допуснати
пропуски във въззивната процедура, изразяващи се в
неспазване поредността на страните при провеждане на
съдебните прения и непредоставяне на последна дума на
подсъдимото лице.
В изпълнение на задължителните указания на касационния съд, въззивната инстанция е разгледала повторно наказателното
дело и след осъществяване на изискуемите процесуално-следствени
действия потвърдила първоинстанцонната присъда с
произтичащите от това последици - необжалваемост и
юридически стабилитет на съдебния акт, спрямо който са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426 НПК.
Депозираната искане пред
настоящия касационен състав обективира
недоволство от влязлата в сила присъда, като се релевират
оплаквания за допуснати процесуални нарушения, идентични по своето съдържание
със словно материализираните в писменото изложение до ВКС при предходното
разглеждане на делото по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422,
ал.1, т.5НПК. Очертаната позиция се обосновава с повторното излагане на
съображения за неправилна интерпретация на гласните доказателствени средства,
изразяваща се в кредитиране на свидетелските показания на близките и
родствениците на пострадалия Р. Б. и в игнориране на депозираното от
свидетелите, посочени от осъденото лице. Подробни и обстоятелствени са и
предложените от защитата разсъждения и умозаключения, индициращи на категорично
несъгласие с приетата за установена от съдебните инстанции фактология
на инкриминираното деяние.
Аргументира се и неправилно приложение на материалния закон,
съпроводено с претенции за преквалификация на неправомерното посегателство по
чл.132 или чл.133 НК, и за обсъждане института на случайното дейние по смисъла на чл.15НК. Заявяват се и фрагментарни
възражения за явна несправедливост на наложеното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и се декларира прекомерна завишеност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Алтернативно се предлага отмяна на осъдителния съдебен акт в неговата
цялост и оправдаване на С. К. , респективно изменение на същия чрез прилагане
на закон за по-леко наказуемо престъпление или редуциране на наказателната и
гражданска отговорност.
В съдебно заседание на 05.11.2009 година осъденият К. и неговият
процесуален представител, редовно уведомени не участвуват лично. В представено
по делото писмено становище упълномощеният защитник декларира, че поддържа
направеното искане и очертаните доводи в същото.
В настоящото производство не се явяват и частният обвинител и
граждански ищец Р. Б. и повереникът му, надлежно призовани.
Прокурор от
ВКП дава заключение за основателност на искането за възобновяване на
наказателното дело, като се мотивира с неясни констатации за доказателствена
непълнота и за необоснованост на влязлата в сила присъда.
Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение, изслушвайки становищата на
страните и преценявайки материалите по делото в пределите на осъществения
извънреден контрол, при произнасянето си взе предвид следното:
Установеният регламент на настоящото съдебно производство обосновава
заключение, че искането на осъденото лице за възобновяване на НОХД №1219/2006г.
на Гоцеделчевски РС и на ВНОХД№219/2009г. на ОС-Благоевград в частта относно
визираните нарушения на процесуалните правила е недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване
на инкорпорираната в Глава тридесет и трета от НПК нормативна база
обосновават определени предели на извънредната касационна проверка, лимитирани
от очертаните в чл.422, ал.1, т.5 НПК, касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1-3 НПК и подкрепящите ги данни, при съобразяване с предходните форми на
касационен и извънреден контрол от ВКС.
Конкретиката на релевираните
оплаквания за допуснати процесуални нарушения сочи на абсолютна съответност с тези, предмет на разглеждане по н.д.
№146/2009 година по описа на ВКС, 3-то наказателно отделение. С постановеното
решение №185/21.04.2009 година, с което е приключило реализираната проверка по
чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2НПК Върховният
съд след обсъждане на наведените от осъдения и неговия процесуален представител
доводи е приел, че не е налице несъблюдаване на
правните предписания, регламентиращи събирането и оценката на доказателства в
съдебната фаза на наказателния процес, и се е ангажирал с позиция за липса на
съществени процесуални нарушения по чл.13, 14 и чл.107 НПК, която не следва да
бъде ревизирана от последващ касационен състав на ВКС при предложени идентични
по своя характер и съдържание, възражения.
Направен е и лаконичен коментар на неотносимостта
на заявеното несъгласие с описаната от съдебните инстанции фактология
на инкриминираното престъпление към правомощията на касационния съд, индициращо
на непознаване на нормативната уредба, регламентираща различия между нарушения
при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, и такива при
определяне на правната квалификация. Върховният съд не може да подменя
вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен
съдебен състав по фактите, включени в предмета на доказване. Същият не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на
съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции
фактически положения, доколкото не се сочат и констатират съществени
процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената
съвкупност, изрично коментирани в конкретния казус. Предявената и поддържана в
настоящото производство теза, че съдържанието на приобщените доказателствени
източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в обявения и
влязъл в сила съдебен акт, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване
на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на
наличната доказателствена маса, което е извън обсега на компетентността на ВКС.
По
изложените съображения и в пределите на възложения от процесуалния кодекс и
предопределен от съдържанието на подаденото искане за възобновяване, извънреден
съдебен контрол, ВКС счита че следва да разгледа заявените доводи за неправилно
приложение на материалния закон при постановяване на атакуваната осъдителна
присъда, съобразявайки очертаната в нея правнозначима
фактология. Последната сочи на възникнал на
07.05.2006 година словесен конфликт между С, прераснал във физически сблъсък с
намесата на синовете на осъденото лице, при който Б. бил съборен на земята.
Провокиран от упражненото спрямо неговия родител насилие, 16-годишният Р. се
притекъл на помощ на малтретирания Б. , но защитните действия на непълнолетното
лице били преустановени от нанесения му в главата удар от С. К. с вентилатор,
вследствие на което пострадалият получил линейно счупване на дясната теменна
кост, мозъчна контузия и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
довели до безсъзнателно състояние. Очертаните фактически положения предпоставят
обоснованото и юридически издържано заключение на съдебните интанции,
че инкриминираното поведение на осъдения К. се субсумира
от обективна и субективна страна от престъпния състав на материалноправната
норма на 129, ал.2, пр.5, алт.2, вр.ал.1НК С
осъществения неправомерен акт С. К. причинил на жертвата средна телесна повреда
с медико-биологичните характеристики на разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като насочеността и силата на инкриминирания удар при
съвкупна преценка с използуваното средство обуславят измеренията на вина при
алтернативен неопределен умисъл.
В контекста на очертаната аргументация предложената от осъденото лице и
процесуалният му представител преквалификация на престъпното деяние по чл.132 и
чл.133НК противоречи на буквата и духа на закона.
При разискване на въпросите,
които поставя визираната правна квалификация по чл.132 НК, ВКС счита за
необходимо да изложи съображения за института на неизбежната отбрана,
респективно за прилагането на правните норми, очертаващи превишаването на
нейните предели или извършването на посегателството в състояние на афект,
с оглед установените в тях условия и изисквания, и предвид възприетото в
теорията и константна съдебна практика.
Институтът на неизбежната
отбрана предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се
в активни действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане
на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във
времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в
неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени
подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското
разнообразие на хипотези може да бъде проявено в различни проявления, както и
при предизвикана повторно такава, чрез обществено укорими прояви спрямо
нападателя, същият е недопустим. Във визираните случаи на предполагаемо,
съответно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни
действия на други лица, деянията на «нападнатите» могат да се квалифицират като
извършени при мнима неизбежна отбрана, съответно в състояние на силно
раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирана реторсия,
саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в
отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, реализирани при
законовата отбрана. Описаната и приета от съдилищата за доказателствено
обезпечена фактическа обстановка не сочи на осъществено спрямо С. К. нападение
от пострадалия Б. във времето, предшествуващо инкриминираното престъпно
поведение на осъденото лице, обективирано в нанесения удар с мотора на
вентилатора. Обликът на конфликта и поведенческите прояви на съпричастните към
него лица очертават действия на Р. Б. насочени към оказване помощ на своя баща,
които с оглед времевите параметри и фактическата им последователност не могат
да бъдат интерпретирани като неправомерни, обуславящи общественооправдана и
законосъобразна защита, и обосновават упражнено насилие от осъдения К. спрямо
Р. Б. За формираните изводи са правнозначими и обстоятелствата, индициращи на
точното местоположение на участниците в инцидента и на механизма на причиняване
на телесното увреждане, убедително доказани от депозираните показания на
пострадалия, на свидетелите-очевидци С. Б. и К. К. , и от изслушаната
съдебно-медицинска експертиза. Нанасянето на силен удар отзад, в гръб на
жертвата, предприела мерки за спасяване на своя баща изключва приложението на
чл.12, ал.1 НК, съответно обезмисля и излагането на правни аргументи по
отношение на налична явна несъответност на защитата на характера и опасността
на нападението, мотивиращи превишаване пределите на неизбежната отбрана и
съставомерност на деянието по чл.132, ал.2 от НК.
Очертаните факти,
категорично сочещи на липса на предходно неправомерно поведение на
непълнолетния Б. спрямо осъденото лице в предвидените в чл.132, ал.1НК форми,
от естество да предизвика физиологичен афект и на изискуемото се в кумулативна
даденост състояние на силно раздразнение/ внезапно настъпващо и бурно,
стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално
избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо
господствуващо положение в съзнанието на дееца/, установено и доказано по
надлежния начин чрез съдебно-психиатрична експертиза, обуславят неоснователност
и на претендираните правни очертания на престъпното деяние по чл.132,
ал.1, т.2 от НК.
Визираната фактология, преценена във
взаимовръзка с особеностите на
проявеното психическо отношение на С. К. към противоправното посегателство и
предпоставените от него вреди, формират вътрешното убеждение на ВКС за
необоснованост и на предявеното искане на осъдения и защитата за
преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.133НК и за
постановяване на оправдателно решение на основание чл.15НК.
Вината като субективен елемент на престъплението е свързана с
определено психическо състояние на дееца, отразяващо субективното му отношение
към общественоопасния характер и общественоопасните
последици. Доктрината и съдебната практика са последователни в схващането си,
че при решаване на въпроса за нейното съдържание, респективно за същностните
белези на умисъла при престъпните деяния против личността, съдът е длъжен да
изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление, да
отчете предшествуващото поведение на виновния и на пострадалия, техните
взаимоотношения, механизъм на извършване на престъплението, използуваните
способи и оръдия, интензитета на упражненото насилие /броя и силата на ударите,
насочеността им/ и характера на нараняването.
Конкретиката по настоящия казус и изрично
очертаното мнение на вещото лице-съдебен медик за нанесен целенасочен,
достатъчно силен удар с твърд тъп предмет /вентилатор/ по жизненоважни човешки
части /главата на пострадалия Б. /, причинил разкъсно-контузна рана и счупване на черепа с мозъчен кръвоизлив,
довели до изпадане в безсъзнание, указват несъмнено наличие на умисъл за
телесна повреда и обосновават безспорно заключение за некоректност на бланкетно поднесените съображения за проявена
непредпазливост по отношение на вредоносния резултат и за съществуващи
обстоятелства, изключващи визираната форма на вина.
Правилно е диференцирана и наказателната отговорност на осъдения С. К.
, поради което неоснователни се явяват релевираните в
искането оплаквания, сочещи на необходимост от приложение на чл.425, ал.1, т.3,
вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348,
ал.1, т.3НПК. При лимитиране на вида санкционни
последици, техния размер и начин на изтърпяване, съдебните инстанции са
съобразили тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на извършителя,
като са обсъдили професионално смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.
Задълбочено е преценена степента на обществена опасност на
инкриминираното деяние, съобразно характеристиките на индивидуализиращите го
време, място, механизъм на извършване, използуваното средство, конкретика на неправомерния акт и насочеността му по
отношение на здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Внимателно е
отчетена и младежката възраст на пострадалия /16-годишен/, медико-биологичните
характеристики на причинената травма и проведеното лечение в болнично заведение
и при домашни условия. Поставен е изискуемият се
акцент и на фактическите данни, свързани с личността на дееца – семейно
положение, чисто съдебно минало /реабилитиран/ и добри характеристични справки.
Визираните обстоятелства, оценени обективно и в съответствие с изискванията на
чл.36 НК са обусловили определянето на наказание към предвидения в закона
минимум-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, с прилагане на института на
условното осъждане, което настоящият състав намира за справедливо.
Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и в гражданскоправната
си част. Фактическите и юридически изводи на първостепенния съд и въззивната инстанция, относими
към основанието, съдържанието и пределите на ангажираната гражданска
отговорност се базират на надлежно приобщените доказателствени източници и са
формулирани в съответствие със задължителните предписания на чл.45 и чл.52 ЗЗД,
и критериите за справедливост. При съблюдаване на очертаната фактология, обосноваваща престъпна съставомерност
на инкриминираното поведение на осъденото лице по чл.129 НК и след комплексна
аналитична оценка на причинените на Р. Б. с престъплението психически шок,
физически болки и страдания, последващата ги медицинска терапия и оздравителния
възстановителен период, са репарирани неимуществените
вреди на пострадалия. Определеното дължимо обезщетение в размер на 3 000
/три хиляди/лева не компрометира принципите за справедливост и не обосновава
упражняване правомощията на ВКС в претендираната от
осъдения С. К. посока.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на
осъденото лице за отмяна или ревизия на присъда №25 от 17.01.2008 година на Районен съд - Гоце Делчев, при
регламентираните условия и по предвидения ред в процесуалните норми на чл.425,
ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348,
ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд,
трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. К. за възобновяване на НОХД№1219/2006г. на
Гоцеделчевски РС и на ВНОХД№219/09г. на Окръжен съд–Благоевград, и за отмяна
или изменение на постановения по тях и влязъл в сила съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.