8Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
Гр. София, 31 май 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП И.СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 233/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Г. П., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия З. Р., с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
В жалбата се твърди, че от доказателствата по делото не е установено по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършването на престъпленията, за които е предаден на съд. Сочи се, че подзащитният му не е поддържал позицията за действие при условията на неизбежна отбрана относно деянието по чл.116 от НК, поради което приетото в мотивите към въззивното решение е в противоречие със защитната му теза, че не е участвал в извършването му.
Приетата от въззивния съд фактология за настъпването на смъртта на пострадалия, в резултат на удар, нанесен от подсъдимия В. Р. се счита, че изключва квалификацията за съучастие от подзащитния му по чл.116 от НК. Оспорват се и квалифициращите елементи на убийството – предумисъл, особена жестокост и особено мъчителен начин на настъпване на смъртта, за които се сочи, че не почиват на вярна оценка на доказателствата по делото за умъртвяването на пострадалия М. М., както и извода за наличие на общ умисъл за убийство от страна на другите двама подсъдими, поради липса на доказателства З. Р. и И. Р. изобщо да са нанасяли удари на М..
Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както и за отхвърляне на уважените граждански искове, алтернативно – за преквалифициране на деянието в по-леко или като втора алтернатива – за намаляване размера на наложените наказания и този на присъденото обезщетение за вреди.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от упълномощеният защитник на подсъдимия В. А., адв. Н. М. по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и за нарушение на материалния закон.
Според защитата, обясненията на подсъдимия А. за обстоятелствата, при които е нанесъл смъртоносния удар с вила спрямо М. са оценени неправилно, като не е отчетено, че той е действал при самозащита. В жалбата се съдържа довод за неправилен отказ на съда за събиране на доказателства и назначаване на експертиза, с цел да се установи възможно ли е вила с дължина на дръжката от 227 см да бъде внесена в стаята, където е прието, че е извършено убийството, поради малките размери на помещенията в къщата.
Счита се, че не е изяснен механизма, по който са оставени следите от кръвта на майката на пострадалия върху металното ухо на процесната вила, като се твърди, че не е изключена възможността това да е станало докато свидетелката я е държала. Навежда се довод за неправилна оценка на свидетелските показания на полицейските служители Г. и П., както и тези на Б. В. и съпругата му и на свидетелката Р. М. относно мястото на извършване на първото деяние, за което се счита, че е било извън дома на пострадалия. В заключение се посочва, че съдът не е изложил съображения защо кредитира една част от свидетелските показания, а други, включително и депозирани от незаинтересовани от изхода на спора лица са отхвърлени като необективни.
Нарушението на материалния закон се мотивира с неправилна правна квалификация на деянието по чл.116 от НК, като защитникът счита, че подсъдимият В. А. е действал при условията на неизбежна отбрана.
По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Решението на Великотърновският апелативен съд е обжалвано и от защитникът на подсъдимия И. Р., адв. Б. Й., с оплакване за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.
Нарушението на процесуалния закон се основава на неправилен извод за установено авторство на подзащитния й, без да е извършен анализ на доказателствата, които го подкрепят, като се сочи, че доказателствата по делото са анализирани избирателно, липсват източници за съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, както и е налице липса на мотиви в частта за вината му; не са изложени и съображения защо се възприемат изцяло фактическите и правни изводи на първата инстанция.
В заключение се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Алтернативно се навежда и оплакване за явна несправедливост на наказанието, като размера му и за двете деяния се определя като завишен и несъобразен с установените смекчаващи обстоятелства и се моли да бъде намален. Искане за намаляване се прави и спрямо размера на присъденото обезщетение за вреди .
Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия З. Р., адв. П., поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за прилагане на по-лека правна квалификация или за намаляване на наказанието и размера на обезщетението за вреди.
Сочи, че подсъдимият не е поддържал тезата за неизбежна отбрана, тъй като позицията му по делото е, че е невинен, което не е било отчетено от въззивния съд.
Акцентира върху неправилната оценка на доказателствата, въз основа на които е изведено участието на подсъдимия в извършването на убийството и са определени квалифициращите деянието елементи. Застъпва тезата, че квалификацията по чл.116 от НК не е съобразена със задължителните указания от ППВС № 2 / 1957 г. и съдебната практика по въпроса.
Подсъдимият З. Р. в лична защита заявява, че не е участвал в извършването на престъплението.В последната си дума моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Подсъдимият В. А. пред ВКС се представлява от упълномощеният защитник, адв. М., който поддържа касационната жалба по наведените основания и с направеното искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат уважени направените искания за събиране на гласни доказателства и назначаване на техническа експертиза с цел проверка твърденията на свидетелите на обвинението, че убийството е станало в къщата на пострадалия с вила с дълга дръжка, която счита, че обективно не е възможно да се внесе в коридора и стаите на къщата на М., както и да се използва като оръдие на убийството.
Поддържа тезата на подзащитния си, че е нанесъл удара спрямо М. при условията на неизбежна отбрана, което намира, че кореспондира с доказателствата по делото за причинените на подзащитния му телесни увреждания.
Пледира и за неправилна оценка на доказателствата по делото за мястото, на което е извършено деянието, като сочи, че относно значими за обвинението обстоятелства / дали по време на инцидента е използвано оръжие и от кого, при какви условия са получени нараняванията на подсъдимите / е отказано събирането на доказателства, с което е нарушено правото им на защита.
Подсъдимият В. А., в лична защита заявява, че инцидента е станал извън къщата, като твърди, че е иззел държано от пострадалия оръжие и го е ударил, но след като той е нападнал дядо му. Ударът с вилата твърди, че е нанесъл от страх и за самозащита. В последната си дума пред ВКС заявява, че е виновен, а останалите двама подсъдими не са участвали в извършването на деянието.
Защитникът на подсъдимия И. Р., адв. Й. поддържа касационната жалба от името на доверителя си за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му с намаляване на наказанието и обезщетението за вреди.
Оспорва извода за авторството на подзащитния й в извършването на убийството, като го намира за направен при липса на съответни доказателства и при неправилна оценка на гласните доказателства, изходящи от близките на пострадалия, без да се отчете тяхната заинтересованост от делото и без да бъдат обсъдени в пълнота наличните противоречия в доказателствените източници, както и без да изпълни задълженията си за цялостна проверка на присъдата на първия съд.
Подсъдимият И. Р. в правото си на лична защита заявява, че не е извършил престъплението и моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. В последната си дума заявява, че е невинен.
Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП моли касационните жалби на подсъдимите да се отхвърлят като неоснователни, а въззивният съдебен акт да се остави в сила като правилен и законосъобразен. Намира, че въззивният съд е дал аргументиран отговор на всички значими правни въпроси след детайлно обсъждане на фактите и обстоятелствата по делото.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, Г. М., адв. Г. моли жалбите на подсъдимите да се оставят без уважение като неоснователни. Намира, че въззивният съдебен акт е постановен след задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като при определянето на наказанията на тримата подсъдими са отчетени всички касаещи вината им обстоятелства.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 36 от 19.07.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 992/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, наказателен състав подсъдимите В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р. са признати за виновни относно това, че на 01.06.2015 г. в [населено място], област П. в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили М. М. М., починал на 16.06.2015 г., като деянието е извършено предумишлено, по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.6,пр.2 и 3 и т.9, вр. чл.115 от НК и чл.54 от НК са осъдени, съответно подсъдимите В. А. и З. Р. на лишаване от свобода за срок от двадесет години, което наказание да изтърпят при първоначален строг режим в затвор, а подсъдимия И. Р. – на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда подсъдимите В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р. са признати за виновни относно това, че на 01.06.2015 г. в [населено място], област П. в съучастие като съизвършители влезли в чуждо жилище, жилището на М. А. М., находящо се на адрес в [населено място], област П., [улица], като употребили за това сила и деянието е извършено нощем от две и повече лица, поради което и на осн. чл.170, ал.2, пр.1 и 3, вр. ал.1, пр1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК са осъдени, всеки един от тях на наказание в размер на пет години лишаване от свобода , което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда на подсъдимите В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р., на осн. чл.23, ал.1 от НК е наложено общо най-тежко наказание измежду определените с настоящата присъда, съответно на подсъдимите В. Ф. А. и З. Ф. Р. – лишаване от свобода за срок от двадесет години , а за подсъдимия И. Р. – лишаване от свобода за срок от петнадесет години, като общото наказание е постановено да се изтърпи от всеки един от тримата подсъдими при първоначален строг режим в затвор.
На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяването на общите наказания на тримата подсъдими времето, през което са били задържани за срок от 72 часа и са изтърпявали мярка за неотклонение “ задържане под стража” , считано от 28.07.2015 г., за всеки един от тях.
С присъдата съдът е осъдил тримата подсъдими В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р. да заплатят солидарно сумата от по 100 000 / сто хиляди / лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл.116 от НК в полза на гражданските ищци М. М., Г. М., И. Ш. А. като законен представител на трите си деца, на малолетната А. М., на малолетния Р. М. и на малолетната Р. М., ведно със законните последици, считано от 01.06.2015 г. до пълното й изплащане, както и държавна такса в размер на 4 % от присъденото обезщетение за вреди.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимите В. Ф. А., З. Ф. Р. и И. В. Р. да заплатят разноските по делото в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси.
С решение № 319 от 13.01.2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 302/2016 г. присъдата на Окръжен съд –Плевен, № 36 от 19.07.2016 г. е била изменена в частта относно наказанието на подсъдимия З. Ф. Р., наложено за престъплението по чл.116 от НК и в частта относно общото наказание по чл.23, ал.1 от НК, което е било намалено от двадесет на седемнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационните жалби на тримата подсъдими са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от надлежни страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество са основателни, но не по всички изложени в тях съображения.
В касационните жалби и на тримата подсъдими се съдържат всички касационни основания, включително и това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Това оплакване следва да бъде разгледано първо, с оглед законовите последици от допускането му – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий. Изложените в жалбите на подсъдимите доводи в подкрепа на това касационно основание до голяма степен се припокриват, както и са взаимносвързани, поради което и доколкото обвинението е за съизвършителство могат да бъдат разгледани съвкупно .
По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила :
Същото се мотивира с неправилна оценка от контролираните инстанции на доказателствата по делото за участието на тримата подсъдими в посегателството спрямо пострадалия М., което се счита, че е довело до погрешни изводи за правно значимите факти, въз основа на които е определена квалификацията на това деяние.
ВКС намира, че оплакването е основателно и е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК , въпреки, че не всички наведени в подкрепа на същото доводи са основателни.
С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил присъдата на първата инстанция по отношение признаването за виновни на тримата подсъдими, включително и спрямо подсъдимия И. Р., за когото е приел, че е участвал в извършването на деянието по чл.116 от НК, в качеството на съизвършител с останалите двама подсъдими.
Апелативният съд е възприел изцяло фактическите констатации на първата инстанция за двете инкриминирани на тримата подсъдими деяния, в това число и относно участието на подсъдимия И. Р. в извършването на престъплението по чл.116 от НК, за което е посочил, че за този подсъдим се изразява в нанасяне на пострадалия М. на удари с вилата с четири рога, която подсъдимият носел, докато М. бил повален на земята от нанесени му предходни удари от другите двама подсъдими В. и З., също с вили, от които той получил проникващи наранявания в гърдите и прободно нараняване в гърба.
Едновременно с горните факти, въззивният съд е възприел по отношение на вида и броя на нараняванията на М. и относно механизма, по който са получени, че се касае за две прободни наранявания, едно проникващо в областта на гърдите и едно прободно нараняване в областта на гърба, което не е проникващо, като причинилите ги удари са били най-малко два.
Отделно от това са установени охлузвания в стадий на репаративни /възстановителни/ изменения на дясната лакътна и предмишнични области на пострадалото лице.
При обсъждането на възраженията на подсдъдимите, че пострадалият е бил влачен до мястото на произшествието съдът е оценил охлузванията по горен десен крайник и предмишница като защитни наранявания, получени когато ръката се вдига, за да се предпази от удара.
Горните констатации за вида и характера на уврежданията, механизма на получаването им и броя на причинилите ги удари противоречат на приетите от съдилищата факти за действията на подсъдимия И. Р. при извършването на деянието, съгласно които след като подсъдимите В. и З. са нанесли два броя удари, от които са получени описаните в експертизата прободни рани, той му е нанесъл последващи удари с вила с четири рога.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, кредитирано безрезервно от въззивния съд, по тялото на М. не са констатирани други обективни следи от удари с оръдие с остър връх, тип “вила” като прободни рани, или друг тип наранявания, които могат да бъдат получени от удар с дръжката на вилата.
При изслушването на експертизата, в устните разяснения на експертите е пояснено, че проникващото нараняване в областта на гръдния кош на М. е получено от един удар, като са отчетени характеристиките на използваното оръдие – двурога вила. Непроникващото нараняване е в областта на гърба и е причинено от втори удар.
В експертизата и в устните разяснения на вещите лица не се съдържат данни за наранявания, извън описаните, които да са причинени от нанасяне на други удари.
Налице са следователно вътрешни противоречия в мотивите на съда относно оценката на съставомерното поведение на подсъдимия И. Р. за престъплението по чл.116 от НК, поради несъответствие между наличните увреждания, причинени на М. при извършване на деянието и действията от страна на подсъдимия Р. по нанасяне на удари с вила, които съдът е приел, че този подсъдим е нанесъл след тези на неговите двама съучастници.
Отделно от това въззивният съд не е направил комплексна оценка на гласните доказателства по делото, които в частта относно присъствието на подсъдимия И. Р. на мястото на инцидента и по отношение на участието му в извършването на престъплението по чл.116 от НК са изкючително противоречиви, като противоречията са както вътрешни, така и външни.
В решението тези противоречия не са обсъдени, липсва констатация за това, че основни свидетели очевидци на това престъпление в показанията си от досъдебното производство, / надлежно приобщени от първия съд по реда на чл.281 от НПК / не са съобщили данни подсъдимият И. Р. да е участвал в посегателството срещу М. или да е присъствал вътре в стаята, където е прието, че е мястото на инцидента. В приобщените показания от досъдебното производство на свидетелката И. Ш. А. / т.1, л.41/, фактическа съпруга на подсъдимия и нейната сестра, свидетелката А. Ш. А./ т.1, л.73/, които са били в стаята по време на инцидента, не се сочи подсъдимият И. Р. да е участвал в убийството на М., или да е бил в стаята по време на извършването му. За присъствието на подсъдимия И. Р. в стаята при М. не съобщава и свидетелят П. М., брат на пострадалия, който в показанията си от досъдебното производство / т.1, .64/ твърди, че подсъдимият И. Р. е бил в коридора заедно с бащата и брата на другите двама подсъдими и му е нанасял побой с “ топоришка”. В кореспонденция с неговите показания са и тези на съпругата му А. Ш. А., която е възприела, че съпругът й е бил бит от бащата на другите двама подсъдими и подсъдимият И. в коридора на къщата, докато З. и В. са “ надупчили “ М. с вили пред очите й.
По аналогичен начин е възпроизвел съобщеното му за инцидента от съпругата на пострадалия и другият му брат, свидетелят Р. А. , който в показанията си от досъдебното производство / т.1, л. 62/ е заявил, че И. / свидетелката А./ му е казала, че пострадалият е бил “надупчен с две вили с по два зъба” от момчета с имена З. и В..
В съдебно заседание част от свидетелите / А. и И. А. / променят показанията си и твърдят, че подсъдимият И. Р. също е участвал в нанасянето на ударите, като е бил въоръжен с вила.
Съдът е оставил без коментар тези съществени за деянието по чл.116 от НК противоречия в показанията на двете свидетелки / независимо от наведените изрични доводи във въззивната жалба на подсъдимия И. Р. /, като не е изложил аргументи в подкрепа на становището си, че следва бъдат кредитирани показанията на свидетелките от съдебно заседание.
Вместо това на л.22 от решението напълно е игнорирал този факт, като е посочил, че дава вяра на показанията на свидетелките И. А. и А. А. поради липса на противоречия.
Съществени противоречия за участието на подсъдимия И. Р. в извършването на убийството се констатират и в показанията на родителите на пострадалия, които не са преки очевидци на извършването на деянието, но са присъствали в къщата и също са получили наранявания, като следи от кръвта на майката са намерени върху иззетата и приобщена като веществено доказателство по делото вила.
В показанията си от досъдебното производство / т.1, л. 45/ бащата на пострадалия, свидетелят М. М. твърди, че с вили в къщата са влезли подсъдимите В. и З., а подсъдимият И. е пристигнал по-късно и е бил навън, а в съдебно заседание заявява, че го е видял вътре в къщата. Майката на пострадалия, свидетелката Г. М., в показанията си от досъдебното производство / т.1, л.69/ заявява, че по време на инцидента подсъдимият И. е бил в коридора, а от И. знае, че е участвал в намушкването на сина й. В съдебно заседание твърди, че е видяла подсъдимият И. да излиза от стаята при сина й заедно с другите двама подсъдими, без преди това да го е видяла в коридора на къщата.
Тези противоречия също не са коментирани и отчетени от въззивния съд при анализа и оценката на доказателствата.
Съдът не е взел предвид показанията на свидетеля Ц. М., полицейски испектор, който е пристигнал на мястото на инцидента непосредствено след извършването му, че в разговор със свидетелката И. Ш. А., тя му е съобщила, че убийството е извършено от подсъдимите З. и В., а името на подсъдимия И. Р. не е било споменато.
Не без значение са и показанията на свидетелката Г. Д., племенница на пострадалия, която е пристигнала след произшествието в къщата на своя дядо и е видяла тримата подсъдими да излизат от стаята, където е лежал пострадалия, като подсъдимите В. и З. са държали вили, а подсъдимият И. Р. е носел кривак. След като при огледа на местопрестъплението не е намерена чужда вила неизяснен остава въпроса с местонахождението на вилата, за която съдът е приел, че е послужила на И. Р. да нанесе удари на пострадалия.
При касационната проверка на въззивното решение се наложи извода, че част от доказателствата по делото са ценени превратно, не съобразно действителното им съдържание, което е в разрез с изискванията на чл.13 от НПК
Основният въпрос останал без ясен отговор, основан на обективно оценени доказателства, е в какво се е изразило участието на подсъдимия И. Р. в извършването на убийството, при липсата на обективни находки от наранявания по трупа на пострадалия, извън тези от двата броя удари с оръдие с метално острие, кореспондиращи на двурога или четирога вила, за които в решението е прието, че са нанесени от подсъдимите З. Р. и В. А..
За да отговори на този въпрос въззивната инстанция при необходимост би могла да използва специални знания и да назначи експертиза, която да отговори на въпроса възможно ли е при нанесени удари с оръдие тип вила, с металната или дървената й част, да не се констатират обективни находки върху тялото на пострадалия, при описания от свидетелите механизъм на нанасяне на ударите.
Въззивният съд е пренебрегнал в доказателствената си дейност съществения характер на наличните противоречия в доказателствените източници, като е оставил без коментар възраженията на защитата в тази насока, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК за всестранна доказателствена оценка.
В мотивите към решението са възпроизведени в пълнота свидетелските показания, но липсва дължимия доказателствен анализ и аргументация на изводите, които съдът е направил по правно значимите факти, което препятства възможността на касационната инстанция да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция в тази му част.
В решението на въззивния съд не са коментирани доводите на защитата за дължината на дръжката на вилата, по която са установени следи от кръв и за възможността да бъде внесена в къщата на пострадалия, за да послужи като оръдие на престъплението. Съдът е отказал да назначи експертиза за проверка на доводите на защитата в тази връзка, но при всички случаи е следвало да даде отговор на направеното възражение, включително като се позове на даните по делото за размерите на помещенията или да събере допълнителни такива с помощта на гласни доказателствени средства.
В заключение при проверката за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се установи, че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е изградено в нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК относно обективно всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото .
С оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, обосноваващи наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Не се възприеха за основателни възраженията на защитата за неправилна оценка на доказателствата в частта за мястото на извършване на деянието, а именно къщата на М. М., баща на пострадалия. В решението на въззивния съд се съдържа аргументиран отговор на защитната теза, че конфликтът между двете фамилии е бил провокиран от близките на пострадалия, както и че инцидента е станал извън къщата на М. М.. В решението е направен комплексен анализ на относимите към този въпрос обстоятелства като са обсъдени както всички гласни доказателства/ включително и събраните по искане на защитата /, като са посочени причините, поради което се кредитират определени доказателства и се отхвърлят други и съдът е обосновал , така и заключението на техническата експертиза за проведените телефонни разговори с тел. 112 и поредността на обажданията, това на съдебномедицинската експертиза, което е изключило възможността тялото на пострадалия да е било преместено след нанасянето на раните, както и това да е станало чрез влаченето му по земята, поради липсата на съответни увреждания по трупа на пострадалия. Отчетени са данните от протокола за оглед от мястото на произшествието и цялостната обстановка в къщата на М. М. след деянието, подробно описание на която се съдържа и в показанията на полицейските служители, които са го посетили същата вечер.
Неоснователно е и възражението за неизяснени с решението обстоятелства относно използвано оръжие от участниците в инцидента. Обоснован отговор на възражението се съдържа в мотивите към присъдата / л.473 от н.о.х.д. 992/2015 г. / и доколкото това обстоятелство не е пряко свързано с процесните деяния въззивният съд не е имал задължението да излага допълнителни съображения, след като е възприел посочените от първата инстанция.
Констатираните съществени процесуални нарушения при оценката и проверката на доказателствата по делото препятстват възможността на касационната инстанция да извърши проверка на касационното основание за нарушение на материалния закон.
Последната би могла да се реализира само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на контролираните инстанции по фактите, доколкото настоящата инстанция е обвързана в преценката си по правото от установените от тях факти по съществото на обвинението.
В тази връзка не могат да бъдат дадени отговори на възраженията от касационните жалби по въпроси относно квалификацията на деянието като тези дали подсъдимите са действали в състояние на неизбежна отбрана и дали деянието по чл.116 от НК се характеризира с инкриминираните квалифициращи елементи. По аналогични съображения не може да се обсъжда и искането за оправдаване на подсъдимия И. Р., на осн. чл.24, ал.1 , т.1 от НПК.
По отношение на обвинението по чл.170, ал.2 от НК, предвид фактическата му връзка с това по чл.116 от НК, решението също следва да се отмени, тъй като почива на същите факти за поведението на тримата подсъдими по проникване в жилището на пострадалия, които са установени при констатирания порок на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция.
В гражданската му част въззивното решение също подлежи на отмяна, тъй въпросите за основателността на обезщетението за вреди и справедливия им размер са пряко обусловени от отговорите на свързаните със съществото на обвинението въпроси за съставомерността на деянието по чл.116 от НК и вината на подсъдимите .
По изложените съображения след отмяната на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на допускане на доказателства, за да се предостави възможност на съдебния състав да прецени необходимостта от събиране и проверка на доказателства пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 319 от 13.01.2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 302/2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателствата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |