Р Е Ш Е Н И Е №112 С., 11.02.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 3 февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 179/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. С. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 254 от 17.10.2008 год. по гр. дело № 464/2008 год., с което е оставено в сила решение № 204 от 28.03.2008 год. по гр. дело № 5457/2007 год. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против [фирма] [населено място] за сумата 1805,91 лв. претендирана на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с която ответникът се е обогатил на отпаднало основание. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и за уважаване на иска. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. (отм.) и последиците при уважаването му. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съдът отхвърлил иска на жалбоподателя за връщане на сумата 1805,91 лева, претендирана на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД, с която ответникът неоснователно се обогатил, като приел, че принудително събраните суми не подлежат на връщане на посоченото основание, тъй като със съдебното решение по успешно проведен от ищеца, след приключване на принудителното изпълнение, отрицателно установител иск по чл. 254 ГПК (отм.) е погасено само правото на принудително изпълнение, но не и самото изпълняемо право, което по време висящността на изпълнителния процес е съществувало и не е било оспорено от длъжника, като погасено по давност. Жалбоподателят поддържа, че съдът е поставил неправилна правна квалификация на спорното материално право по чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД - връщане на получено на отпаднало основание, като се позовава на правна квалификация по чл. 118 ЗЗД. В тази връзка представя съдебно решение по гр. дело № 977/1967 год. на ВС, според което събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да иска от длъжника връщането им. Оплакването е неоснователно. Съдът е извел предмета на спорното материално право, придържайки се стриктно към наведените в обстоятелствената част на исковата молба правно - релевантни факти и очертаната в петитума търсена защита, при което е констатирал съответствие между основание и петитум. Ищецът е поискал връщане на принудително събрани в полза на ответника суми, за които впоследствие (след приключване на принудителното изпълнение) с влязло в сила съдебно решение е установено, че не се дължат, като погасени по давност. В петитума е поискал връщането им от ответника, обогатил се неоснователно, на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД, т. е. ищецът се е позовал на същия юридически факт, от който е извел основанието на иска - влязло в сила съдебно решение по проведен след приключване на принудителното изпълнение отрицателно установителен иск, с което е признато по отношение на ответника, че не дължи част от фактически събраните суми по образуваното срещу него изпълнително дело с взискател ответника по настоящия иск. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът е извършил плащане в изпълнение на свой нравствен дълг - чл. 55, ал. 2 ЗЗД. В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение (данни той да е платил доброволно задължението към ответника няма) и с предявеният иск той се брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, като поддържа липса на изпълняемото право. Тази защита винаги е искова, тъй като се отнася до възникнал спор за материално право. Искът е предявен след приключване на принудителното изпълнение и цели да поправи последиците от незаконното принудително изпълнение. Това е искът на длъжника срещу взискателя за връщане на недължимо платено по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С такъв иск е бил сезиран съдът, и такъв иск е разгледан, като приложимостта на една от трите визирани хипотези се решава от съда. Обжалваното решение е правно незаконосъобразно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил грешни правни изводи. По делото няма спор относно фактическата обстановка -издаден срещу ищеца на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист за консумирана, но неизплатена топлинна енергия за посочен период, мораторна лихва и разноски, образувано изпълнително производство с взискател - настоящият ответник и длъжник-ищеца, проведено принудително изпълнение, чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, по който са събрани суми общо в размер на 2040 лева и уважен след приключване на принудителното изпълнение отрицателно установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.) на ищеца срещу ответника. Неправилно съдът е отказал да зачете обективните предели на силата на присъдено нещо на решение по гр. дело № 1104/2005 год. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 254 ГПК (отм.) по отношение на ответника по настоящият иск е признато за установено, че ищецът не дължи сумата 1558,44 лева главница за консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.06.1997 год. - 30.05.2003 год., като погасена по давност, с мораторна лихва за забава към 30.05.2000 год. в размер на 306 лв. и законна лихва от 30.05.2003 год. до окончателното изплащане на главницата. С решението е отречено съществуването на едно събрано вземане решението, с което е установено несъществуването на част от изпълняемото право - фактически събраното вземане по проведено принудително изпълнение спрямо ищеца. Неправилно съдът е приел, че с това съдебно решение е погасено само правото на принудително изпълнение. Това е така, ако искът е проведен по време висящността на изпълнителния процес, когато при уважаването му принудителното изпълнение ще бъде прекратено - чл. 330, б. „е" ГПК (отм.). Отрицателно установителният иск в случая е уважен след приключване на принудителното изпълнение. С решението ищецът доказва със сила на присъдено нещо несъществуваването на част от изпълняемото право, т. е. на вземането на ответника, което претендира да му бъде върнато, чрез сега предявения иск против ответника, като недължимо платеното по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на отпаднало основание, поради неоснователно обогатяване. Този иск е основателен за сумата 1806,19 лв. по заключение на изслушана и неоспорена съдебно - икономическа експертиза с вещо лице Надежда Т., като следва да. се присъди законна лихва от предявяването на иска 07.12.2007 год. Ответникът ще следва да заплати съдебни разноски на ищеца по делата общо в размер на 595,62 лв., без 444 лв. адвокатско възнаграждение само договорено за първата инстанция. При изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 Г. се постанови ново решение, с което иска се уважи за сумата 1806,19 лева със законните последици. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. РЕШИ ОТМЕНЯВА решение № 254 от 17.10.2008 год. по гр. дело № 464/2008 год. на Сливенския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА „Т.-С." ЕАД [населено място] да върне на Т. К. С. ЕГН [ЕГН] сумата 1806, 19 лева недължимо платена на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва от предявяването на иска 07.12.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати съдебни разноски в размер 595,62 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ1