Р Е Ш Е Н И Е № 591 гр. София, 14.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 2003 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Р. П. за възобновяване на ВНОХД № 727/2011 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 21.05.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 41/21.02.2011 г. по НОХД № 1313/2010 г. на Районен съд – Велико Търново. С тази присъда подсъдимият П. Р. П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, вр. чл. 18 ал. 1 от НК за това, че в периода м. януари 2010 г. до 04.02.2010 г., в гр.В.Т., след предварителен сговор с подсъдимия П. Б., с цел да набави за себе си и Б. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение в Й. Ф. и Т. Ф., че Б. е упълномощен от Й. А. да продаде земите му в с.В. (като представил подробно посочени документи за оформяне на сделката пред нотариус), с което направил опит да причини на Т. Ф. имотна вреда в размер на 4000 лв., като опитът останал недовършен поради независещи от него причини, поради което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда е бил осъден и подсъдимия П. Н. Б. – за престъпления по чл. 210 ал. 1, т. 2, вр. чл. 209 ал. 1, вр. чл. 18 от НК, както и по чл. 316 ал. 1, вр. чл. 308 и по чл. 309 от НК, за което съгласно чл. 23 ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание 1 година лишаване от свобода, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години, а на основание чл. 23 ал. 3 от НК е било присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв. В собственоръчно изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и служебния му защитник, представил и писмена защита, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 1 от НПК. Твърди се, че правото на защита на осъдения е било нарушено поради отказ на въззивната инстанция да уважи искания за разпит на свидетели с цел изясняване на истината и неизпълнение указанията на ВКС в предходно отменително решение. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вместват в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: На първо място, твърденията за неизпълнени указания на ВКС в предходно отменително решение изобщо не могат да бъдат споделени, защото такива не са давани . От съдържанието на решение № 422/09.12.2011 г. по н. д. № 2130/2011 г. на ВКС, ІІІ н. о. е видно, че основанието за отмяна е било свързано с отказа на въззивната инстанция за приеме, че е имало уважителна причина за неявяването му. На второ място, неоснователни са и оплакванията за отказ на въззивния съд да уважи искания за събиране на допълнителни гласни доказателства с цел изясняване на обективната истина по случая. Точно обратното, видно от протокола на с. з. на 01.03.2012 г. всички искания на защитата са били уважени, като е бил допуснат разпит на св. С. К. и преразпит на св. Х.. След положени усилия за призоваването на св. К., които са останали безуспешни и наличието на данни, че той се намира в чужбина, в с. з. на 20.04.2012 г. защитникът на подсъдимия П. е поискал заличаването му, което е сторено след констатация, че дадените от него показания на ДП са били вече приобщени от първата инстанция. Проведен е преразпита на св. Х., както и самия подсъдим П. се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения пред въззивния съд. Впоследствие, в мотивите си Великотърновският окръжен съд подробно е анализирал доказателствената съвкупност, която е била достатъчна за изясняване на делото и е изложил конкретни и убедителни съображения поради какви причини приема обвинението за доказано, както и въз основа на кои доказателства. На последно място, противно на изложеното в писмената защита, присъдата съвсем не се е основавала единствено върху обясненията на другия подсъдим П. Б. при условията на оговор, а върху комплексна оценка на данните за поведението на подсъдимия, изведено от множество други доказателствени източници, подробно посочени и обсъдени на 6-7 от въззивните мотиви, които ВКС не намира за нужно да преповтаря. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Р. П. за възобновяване на ВНОХД № 727/2011 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 21.05.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 41/21.02.2011 г. по НОХД № 1313/2010 г. на Районен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.