Р Е Ш Е Н И Е   №. 695   гр.София, 19.01.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети декември  две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Ани Давидова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело     под №     478/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Ф. З. К. от с. Б., Разградска област, С. Я. М. и А. Я. А., двамата представлявани от адв. М от АК- Р. против решение № 192/21.01.2009 год. по гр.дело № 346/2008 год. на Разградски окръжен съд, в отменителната му част. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната м в обжалваната част. Ответниците по касационната жалба Ф. А. А., Н. А. К., В. А. К. и В. А. Т., всички със съдебен адрес адв. П гр. К. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските по делото. Останалите ответници по касационната жалба В. Р. А. от с. Б., обл. Разград, А. А. , Р. А. , А. А. и З. А. , всички със съдебен адрес адв. И гр. К. не изразяват становище по нея. Срещу въззивното решение е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съгласно определение № 617/21.07.2009 год. по гр.дело № 478/2009 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., защото е констатирано противоречие на изводите на въззивния съд с утвърдената касационна практика, относно действителността на дарението на чужд недвижим имот. Изводите на въззивния съд, че дарението на чужда вещ е нищожно и утвърдената касационна практика в обратния смисъл не се е отразило съществено на крайните изводи за основателност и доказаност на инцидентния установителен иск за нищожност на дарението, на основание чл.26 ЗЗД, поради липсата на воля за разпореждане с процесните имоти, в полза на В. Р. А. /нот.акт за дарение № 132/2000 год./. Изводите на въззивния съд са аргументирани с липсата на воля на упълномощителите, съгласно обема на представителната власт, с която са овластили пълномощника Я. А. /пълномощни под № 9* и № 10824/ да се разпорежда с процесните земеделски земи, възстановени по реда и условията на ЗСПЗЗ на всички наследници на общия наследодател А. Ш. , като извършва отчуждителни сделки с тях, каквато е извършената от пълномощника сделка, представляваща дарение, в полза на неговата съпруга В. Р. А.. В тази връзка, приемайки разпоредителната сделка за нищожна, поради липса на воля, изразена за това в пълномощните, под № 9* и № 1* съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел отсъствие на целените от страните-дарител и надарен вещно-правни последици, касаещи транслативния ефект за правото на собственост, отричайки го за преобретателката по договора за дарение, сключен с нот.акт № 132/2000 год. Неоснователен е касационният довод, че установеното отсъствие на воля за упълномощителите води до нарушаване на формата на упълномощаването, затова и разпоредителната сделка – дарение е нищожна на същото основание, при което приобретателят, упражняващ фактическата власт, въз основа на тази нищожна сделка има качество на добросъвестен владелец и по отношение на него е приложима материалноправната норма на чл.79, ал.2 ЗС, когато се позовава на придобивна давност. Доводът не кореспондира, както с установената от съда фактическа обстановка, така и с правните изводи, на съда, обосновани от нея, защото съдът е констатирал и обявил нищожност на сделката, поради липса на съгласие, по чл.26, ал.2 ЗЗД, а не е установил нищожно нотариално действие, на някое от основанията по чл.472 ГПК/отм./, респ. чл.576 ГПК/нов/. Затова аргументът, че въззивният съд не се е съобразил с практиката на съда в П. № 6/27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС е неотносим към разрешения материалноправен въпрос, свързан с нищожност на сделката, основаваща се на чл.26, ал.2 ЗЗД, затова и доводите за прилагане на кратката придобивна давност, по чл.79, ал.2 ЗС са ирелевантни и без значение за изхода на делото. Водим от горните съображения, касационният съд счете, че не е налице отменителното основание на чл.281, т.3 ГПК, изразяващо се в нарушение на материалния закон и като констатира, че ответниците по касационната жалба Ф. А. , Н. К. , В. К. и В. Т. не са направили разноски за настоящата инстанция не присъди такива, затова Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/1.01.2009 год. по гр.дело № 346/2008 год. на Разградския окръжен съд, в обжалваната част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ