- 4 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214

гр. София 15.06.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 (осми юни две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2011 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2004/04.03.2022 година, подадена от „Чанове и приятели“ Е. населено място, против определение № 47/31.01.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 2931/2021 година в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя против въззивното решение № 260 038/25.02.2021 година на Окръжен съд Ловеч, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 666/2020 година касационна жалба с вх. № 261 406/05.04.2021 година.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по касационна жалба против въззивното решение на Окръжен съд Ловеч.
Ответникът по частната жалба „Петрол“ АД населено място е подал отговор на същата, с който се излагат твърдения за това, че жалбата е недопустима и се прави искане за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на образуваното въз основа на нея производство. В случай, че това не бъде възприето жалбата се оспорва като неоснователна и се иска тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
„Чанове и приятели“ Е. населено място е било уведомено за обжалваното определение на 22.02.2022 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 2004/04.03.2022 година, като е подадена по пощата на 01.03.2022 година. Поради това и с оглед правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че производството било образувано по касационна жалба с вх. № 261 406/05.04.2021 година, подадена от „Чанове и приятели“ Е. населено място против въззивно решение № 260 038/25.02.2021 година на Окръжен съд Ловеч, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 666/2020 година, с което се отменяло решение № 260 013/28.08.2020 година на Районен съд Ловеч, шести граждански състав, постановено по гр. д. № 1313/2019 година и се отхвърляли исковете на „Чанове и приятели“ Е. населено място против „Петрол“ АД населено място, с правно основание чл. 195, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЗД, за обезщетение за причинени вреди от продажбата на некачествено гориво, съответно: 480.00 лева с ДДС, представляваща стойността на извършено лабораторно изследване; 9331.20 лева с ДДС, представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил, собственост на трето лице, предоставен по договор за лизинг на ищеца, както и 213,31 лева с ДДС-извършени разходи за пътна помощ, труд и части, ведно със законните лихви върху сумите, считано от предявяване на исковете–09.11.2018 година до окончателното им заплащане. Затова съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. намирал че въззивното решение не подлежало на касационно обжалване, с оглед на което подадената касационна жалба следвало да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК не подлежали на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В конкретния случай, предвиденият минимален праг за касационно обжалване на въззивното решение бил 20 000.00 лева, тъй като възникналият правен спор бил за качеството на продаденото между търговци, т. е. делото имало за предмет правоотношение, възникнало от сделка във връзка с упражнявано от търговец занятие. Дружеството-ищец било предявило за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 195, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗЗД, но всяка от претенциите за обезщетение на причинените имуществени вреди била с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което касационната жалба следвало да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че по делото е установено, че „Петрол“ АД населено място е търговско дружество, в чиито предмет на дейност се включва продажбата на автомобилни горива, поради което при твърдяната от ищеца продажба това дружество е действало именно в търговското си качество. Същевременно „Чанове и приятели“ Е. населено място е лизингополучател на автомобил, който ползва при извършване на търговската си дейност. Поради това при сключването на описания в исковата молба договор за продажба на гориво и двете дружества са действали в качеството си на търговци, като договорът е бил свързан с упражняваната от всяко едно търговска дейност. Затова този договор представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, като „Чанове и приятели“ Е. населено място твърди, че е претърпяло вреди от това, че продаденото му от „Петрол“ АД населено място некачествено гориво, т. е. твърдението е за вреди от неточно изпълнение от страна на продавача. Това прави спорът между страните търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК, а образуваното за разрешаването му съдебно производство представлява търговско дело.
Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, на която се е позовал съставът на ВКС, ГК, ІV г. о., постановил обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела, с цена на иска до 20 000.00 лева. В случая цената на предявените по делото искове следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, като същата е под 20 000.00 лева за всеки един отделен иск.
По отношение на търговските дела с цена на иска до 20 000.00 лева законът предвижда двуинстанционно производство, което приключва с въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат и предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. Постановените по дела въззивни решения се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани, включително по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Поради това при наличието на разпоредба изключваща касационното обжалване на дадена категория съдебни актове те не могат да бъдат разглеждани от касационния съд както по отношение на това дали отговарят на изискванията за валидност, така и по отношение на тяхната допустимост или правилност, независимо от твърденията на страните по тях.
Затова постановеното въззивно решение № 260 038/25.02.2021 година на Окръжен съд Ловеч, първи граждански състав не е подлежало на касационно обжалване и подадената против него касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане, поради което обжалваното в настоящето производство определение трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 47/31.01.2022 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 2931/2021 година в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от „ЧАНОВЕ И ПРИЯТЕЛИ“ Е. населено място, жк, жилищен адрес вх. „“, ет. , ап. против въззивното решение № 260 038/25.02.2021 година на Окръжен съд Ловеч, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 666/2020 година касационна жалба с вх. № 261 406/05.04.2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.