Ключови фрази
Измама, ако причинената вреда е в големи размери * гражданска измама


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр. София, 15 юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Лада Паунова

при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1602 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния обвинител Е. А. В. срещу присъда №250 от 05.10.2015 г., постановена по ВНОХД №1906/2015 г., по описа на Софийски градски съд.
С присъда, постановена на 03.04.2013 г. по НОХД №20622/2011 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият К. Р. Д. е признат за виновен в това, че на 26.04.2006 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у В. заблуждение, че ще и прехвърли правото на собственост върху недвижим имот в [населено място],[жк]- офисно помещение №/номер/ на [улица], като с това й причинил вреда в големи размери на обща стойност 58 674, 90 лева, като на основание чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С въззивната присъда №250 от 05.10.2015 г., постановена по ВНОХД №1906/2015 г., по описа на Софийски градски съд първоинстанциония съдебен акт е отменен, като подсъдимият Д. на основание чл.304 НПК е изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
В касационната си жалба частният обвинител В. сочи касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и т.2 НПК.
Оспорва изводите на въззивния съд, че действията на подсъдимия Д. не осъществяват състава на престъплението измама от обективна и субективна страна, като моли да бъде отчетено обстоятелството, че след получаване на средствата представляващи цената на недвижимия имот и след неговото последващо отчуждаване на трето лице подсъдимият многократно е отказвал да върне парите или да прехвърли друг имот.
Поддържа, че никога Д. не е обяснявал поведението си с обективни финансови проблеми, като месеци след продажбата той не е започнал да изгражда строителния обект, което е индиция, че средствата на пострадалата не са вложени в строежа.
Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите В. и Д., от които се установява, че след подписване на договора не са извършвани строителни работи.
Поддържа се, че неправилно въззивният съд не е обсъдил възраженията на частния обвинител и не е отговорил на отразените във въззивната жалба на В. доводи.
В касационната жалба са отразени и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като се поддържа, че същото е неправилно отмерено, като се предлага същото да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер над средния, предвиден в разпоредбата на чл.210 НК.
На тези основания се предлага въззивната присъда да бъде отменена, Д. да бъде признат за виновен, а наказанието му да бъде определено над предвидения в закона среден размер.
При условията на алтернативност се моли, след отмяна на оправдателната присъда делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
В хода на касационното производство повереникът на частния обвинител поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Твърди, че мотивите на въззивната инстанция не са логични и не кореспондират със събраните в хода на производството доказателства.
Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното касационно решение и не е събрал доказателства, които да установят дали средствата, получени от В. са използвани за извършване на строежа, кога този обект е започнал да се строи и дали за него не е получена двукратно продажната му цена.
Предлага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на държавното обвинение дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че всички относими към делото доказателства са събрани и релевантните за изхода на производството факти са установени. Поддържа, че липсват доказателства за съществуването на умисъл за измама.
Защитникът на подсъдимия моли касационната жалба да не бъде уважавана, като бъде преценено, че Д., при сключване на предварителния договор за покупко- продажба, не е заблудил пострадалата, че ще й построи и предаде недвижимия имот и е имал намерение да изпълни задълженията си. Поддържа, че причина за неизпълнението на договора е изпадането в затруднено финансово положение на дружеството, което е и причина да не бъде изпълнен поетия договорен ангажимент.
Подсъдимият Д. твърди, че не е направил нищо умишлено и моли да бъде потвърдена въззивната оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:


Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационният съд прецени, че въззивния съд е събрал всички относими към предмета на производството доказателствени материали и е изяснил в максимална степен фактите по делото.
Не може да бъде споделено оплакването, че не са изпълнени задължителните указания, дадени с предходното касационно решение, тъй като с него делото е било върнато с цел да бъде установено дали дружеството, в което собственик е бил подсъдимия е развивало строителна дейност, от кога, за какъв период и в какъв мащаб. Тези обстоятелства са изцяло изяснени, като правилно въз основа на събраните до момента писмени доказателства и събраните такива от въззивната инстанция е установено, че дружеството на подсъдимия [фирма] се е занимавало преимуществено със строителство и е реализирало за периода от 2003 до 2007 г. положителен финансов резултат. Това, че дружеството се е занимавало с такава дейност не е било оспорвано от страните в производството, а и е било установено и с обстоятелството, че пострадалата В. е закупила построен именно от [фирма] недвижим имот недълъг период преди сключване на предварителния договор.
Касационната инстанция не прие и оплакването, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на пострадалата В. и на свидетелката Д.. При внимателен преглед на материалите по делото може да бъде направен извод, че показанията на тези свидетели са внимателно обсъдени и единствено показанията на В. не са кредитирани за начина на заплащане на паричните средства по предварителния договор. В тази им част въззивният съд вярно е преценил, че те са опровергани от приложени по делото писмени доказателства- приходни касови ордери за получаване на средствата.
Не може да бъде споделено и оплакването, че в мотивите на въззивния съдебен акт не са обсъдени и не е отговорено на направени с въззивната жалба оплаквания. Видно от депозираната жалба тя е относима единствено към наказанието, наложено с първоинстанционната присъда на подсъдимия Д.. Ето защо при постановен изцяло оправдателен съдебен акт въззивният съд правилно не се е занимавал с размера на наказанието, наложено на Д..
При преценка на направените оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК следва да бъде отразено и това, че при установяване на фактите по делото съдът правилно е отчел това, че предмет на производството е осъществено престъпление на 26.04.2006 г. (инкриминираната от държавното обвинение дата на сключване на предварителния договор между Д. и В.). Установяването на каквито и да е обстоятелства, настъпили след този момент има отношение единствено към изясняване по косвен начин на намеренията на подсъдимия (субективната страна на престъплението) към момента на сключване на процесния договор. Важни за изхода на делото обстоятелства биха били такива, които да сочат на изначална невъзможност да бъде изпълнен договора, на наличието на обективни пречки, съществуващи при подписването за неговото изпълнение или на действия, осъществени от Д., сочещи на липса на намерение за изграждане на строителния обект.
Въззивният съд е положил значителни усилия и е установил финансовото състояние на дружеството на Д., периода на извършване на строителните работи, довършване на строежа и последващото ипотекиране и отчуждаване на имота. Това е и основанието касационният съд да прецени, че въззивната инстанция е събрала всички доказателства и изяснила напълно фактите, относими към предмета на производството, което е и причина да се приеме, че по делото не са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила.

По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон:

Касационната инстанция възприе изцяло изводите на въззивния съд за това, че липсват доказателства които да установяват, че подсъдимият Д. със сключването на процесния предварителен договор е осъществил състава на престъплението по чл.210 във вр. с чл.209, ал.1 НК.
Съдебната практика, а и доктрината приемат, че чрез сключването на договор е възможно да бъде осъществено престъплението измама (когато са изпълнени обективните и субективните му признаци). За да бъдат действията съставомерни следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да и причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар и да и имал възможност за това, е към този момент е бил взел решение да не го изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време на сключване на договора е и критерия, които отграничава гражданско-правната измама от класическото престъпление (в този смисъл са Р 404-1995 г. 1 НО, Р 728-03.1 НО, Р 546-2008 г. 1 НО и др.). Само и единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена наказателна отговорност. В случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е друга причина, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на намерение за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна страна.
В конкретното дело бе установено по несъмнен и категоричен начин, че към момента на сключване на договора дружеството на подсъдимия Д. е осъществявало сериозна строителна дейност. То е имало възможност да построи обекта и впоследствие е и построило същия. Вярно е, че предварителния договор не е бил изпълнен, но както правилно въззивната инстанция е приела, причината за това са били предприети след сключването му други начинания, чийто неуспех е довел до значително влошаване на финансовото състояние на дружеството и на подсъдимия. Това е и била причината да не бъде прехвърлен процесния имот, независимо, че В. го е била заплатила.
Касационният съд прецени, че след като причините за неизпълнение на предварителния договор са настъпили много след сключването му в случая е налице гражданско правна измама, а не е осъществено престъпление.
Ето защо съдът прие, че въззивната инстанция е оценила правилно фактите и е приложила вярно закона. Не са налице основания за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт и делото не трябва да бъде връщано за ново разглеждане.
Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че след като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е приложен правилно с постановяването на изцяло оправдателна присъда, е безпредметно да бъде обсъждана справедливостта на наложеното на подсъдимия с първоинстанционния съдебен акт наказание, тъй като тази присъда е отменена с въззивния съдебен акт. Ето защо и на тези оплаквания не следва да бъде отговаряно в рамките на касационното производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА присъда №250 от 05.10.2015 г., постановена по ВНОХД №1906/2015 г., по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.