Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 204                                    гр. София, 12 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 120  по описа за 2010 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. К. Х., чрез защитата му, срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 417 от 2.12.2009 г, по ВНОХД № 3911/09, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 14.05.2009 г, по НОХД № 5751/08, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.11.2009 г, в гр. С., е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 46 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невиновен в това на 11.11.2009 г, в гр. С. да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 46 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 343 б, ал. 1 НК. В жалбата се релевират основанията по 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че доказателствата са анализирани избирателно, във вреда на жалбоподателя, че са игнорирани обясненията на подсъдимия и кореспондиращите им показания на св. Н, а са кредитирани твърденията на свидетелите, полицейски служители. Сочи се, че е допуснато несъответствие в обвинителния акт и присъдата относно годината на инкриминираното деяние. Изтъква се, че материалният закон е приложен неправилно, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и деецът да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.   В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивната присъда не страда от релевираните процесуални пороци. СГС е направил собствен анализ на доказателствените източници, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Въззивният съд е посочил убедителни аргументи защо не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н, а дава вяра на казаното от св. И, св. С св. Георгиев. Правилно е констатирано, че в показанията на полицейските служители се съдържат неточности в пресъздаване на фактическата обстановка, нямащи значение за съставомерността на деянието. Същественият въпрос: дали подсъдимият е разполагал с възможност да напусне сградата на РПУ и да отиде в заведение, в което да употреби алкохол, е намерил задоволително разрешение в мотивите на въззивната присъда. Прието е, че твърденията на жалбоподателя в тази насока представляват защитна версия, опровергана от гласните доказателства, изводими от показанията на полицейските служители, и от данните, залегнали в писмените доказателства / акт за установяване на административно нарушение, протокол за медицинско изследване, талон за медицинско изследване /. Показанията на св. Н са тълкувани вярно в контекста на казаното от св. С св. Георгиев, заявили, че свидетелката е дошла в РПУ след момента на изпробване на подсъдимия за алкохол, откъдето е видно, че казаното от Н. е несполучлив опит да бъде подкрепена версията на подсъдимия. Основателно се сочи, че е допуснато несъответствие при посочване годината на инкриминираното деяние, която е 2007 г / както е залегнало в обвинителния акт и във фактическата обстановка, приета от въззивния съд /, а не 2009 г, както е отразено в първоинстанционната присъда и във въззивната такава. Касае се за техническа грешка, която може да бъде приравнена на процесуално нарушение, извън категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за поправянето на която не се налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като грешката може да бъде отстранена в настоящата инстанция, на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК. По тези съображения, ВКС намери, че липсва основанието по чл. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.   Не е налице и нарушение на материалния закон. Приетите по делото релевантни факти обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК и такава е приетата от въззивния съд правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като това е допустимо само в хипотезата по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която, в случая, не е налице.   Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетени са релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Правилно е взето предвид, че с поведението си деецът е застрашил сигурността на другите участници в движението, което обстоятелство отегчава наказателната му отговорност. На подсъдимия е наложено минималното възможно наказание, при условията на чл. 54 НК, а, в случая, липсват предпоставките на чл. 55 НК, поради което не са налице основания за смекчаване на наказателноправното му положение.   По тези съображения, ВКС намери, че въззивната присъда следва да бъде изменена в частта относно годината на инкриминираното деяние и да бъде оставане в сила в останалата й част.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, ВКС, І НО,     Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 417 от 2.12.2009 г на Софийски градски съд, по ВНОХД № 3911/09, в частта относно годината на инкриминираното деяние, което да се счита извършено през 2007 г. ОСТАВЯ в СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: