Р Е Ш Е Н И Е № 100 град София, 22 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 74 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура и жалба на частния обвинител К. П. А. срещу въззивна присъда от 24.09.2012 г. по внохд № 2308/ 2012 г. на Софийския градски съд. В протеста, поддържан от прокурора от Върховната касационна прокуратура, се навеждат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, но изложените съображения касаят неправилното приложение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Жалбата на частния обвинител е бланкетна, с навеждане на основанията за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В съдебно заседание повереникът развива доводи за неправилно приложение на материалния закон. Намира, че установените факти сочат, че подсъдимата е извършила вмененото й престъпление. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда от 24.09.2012 г. по внохд № 2308/2012 г. Софийският градски съд отменил осъдителната присъда на Софийския районен съд по нохд № 11623/2010 г. и признал подсъдимата Л. А. М. за невинна в това, че на 07.09.2009 г. пред надлежен орган на властта- Главния прокурор, набедила К. П. А. в извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като знаела, че е невинна, поради което я оправдал по обвинението по чл.286 ал.1 от НК. Протестът на Софийската градска прокуратура и жалбата на частния обвинител А. са неоснователни. Релевираното от прокуратурата и от частния обвинител оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила не е подкрепено с конкретни доводи и съображения. В протеста и жалбата липсва оплакване за неправилно установена фактическа обстановка, за невярна оценка на доказателствата, за игнориране на доказателствени средства или превратното им тълкуване. Затова настоящият касационен състав счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд по отношение на фактите по делото е изградено при спазване на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и не подлежи на преоценка. Върховният касационен съд не споделя изложените доводи в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон. Набедяването е престъпление, което засяга интересите на правосъдието. То се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. Деецът се стреми да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедения. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено, като подсъдимият следва да знае, че набеденият е невинен- било защото приписаното престъпление изобщо не е извършено, било защото не е извършено от него. / Р № 601/88 г. ІІн.о., Р № 453/10 г. ІІІ н.о./ Ръководейки се от закона и трайната съдебна практика, Софийският градски съд правилно е приел, че изявленията на подсъдимата М., отразени в инкриминираното писмо до Главния прокурор от 07.09. 2009 г., не покриват обективните и субективни признаци на престъплението набедяване. Правилно е съждението, че поначало Главният прокурор има качеството на надлежен орган по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, защото има правомощието да възбуди наказателно преследване срещу набеденото лице /л.6 от мотивите/. Доводите в протеста, относно качеството на Главния прокурор като надлежен орган без съмнение са законосъобразни, но са донякъде излишни, защото същото приема и въззивният съд. Като е анализирал обаче съдържанието на инкриминирания документ, съдът основателно е приел, че целта на подсъдимата не е насочена към предприемане на наказателна репресия срещу частния обвинител, а към ангажиране на Главния прокурор с проблема, свързан с теча от банята на А. и отправяне на молба за предприемане на действия за ремонтиране на жилището със средства на ведомството, което той оглавява. Не е без значение обстоятелството, че писмото от 07.09.2009 г. е написано от подсъдимата след отговора, получен от Министъра на правосъдието, в който се сочи, че ако жилището е ведомствено, тя следва да търси съдействие от съответното ведомство. Затова е правилно заключението на съда, че Главният прокурор е сезиран не в качеството му на надлежен орган по смисъла на чл.286 ал.1 от НК, а в качеството му на ръководител на ведомството, което подсъдимата /макар и неправилно/ счита за собственик на процесния апартамент. Затова и настоящият касационен състав приема, че с писмото си до Главния прокурор подсъдимата е отправила молба за оказване на помощ за разрешаване на жилищния си проблем, а не е целяла реализиране на наказателна репресия срещу А., поради което е налице обективна несъставомерност на деянието по чл.286 ал.1 от НК. За пълнота на изложението и защото в протеста се акцентира на това, следва да се посочи и следното: Софийският градски съд неправилно е приел, че за да е налице престъплението набедяване, деецът следва да посочи всички обективни и субективни признаци на престъплението, което приписва на набедения. Подобни професионални изисквания към извършителя не могат да се поставят, защото обикновено той не разполага с правни познания, за да квалифицира действията на набедения под конкретна наказателно-правна норма. Достатъчно е да излага факти, сочещи най-общо на определено престъпление, да иска възбуждане на наказателно преследване и да знае, че набеденият е невинен. В случая, подсъдимата е посочила в писмото си, че с действията си А. умишлено и съзнателно уврежда имота й и според нея това е престъпление по чл.216 от НК. Отразените обстоятелства са достатъчни за конкретизиране на престъплението, което М. счита за извършено от А.. Не е необходимо да знае, съответно да аргументира дали според НК такова престъпление се осъществява с действия или бездействия и въз основа на тази аргументация съдът да преценява дали е налице набедяване или не. Както вече бе казано, деянието е несъставомерно от обективна страна, защото изявленията на подсъдимата нямат за цел реализиране на наказателна репресия срещу частния обвинител, а не защото не е посочила обективните и субективни признаци на престъплението по чл.216 от НК. Върховният касационен съд намира за законосъобразни аргументите на въззивния съд относно субективна несъставомерност на деянието.Съответно на приетите факти е заключението, че подсъдимата е имала основание да счита, че наводняването на нейния апартамент се дължи на теч от банята на К. А., който въпреки няколкото ремонта, предприети от последната или не е бил отстранен или се появява отново. Установено е от фактическа страна, че подсъдимата изпраща инкриминираното писмо след поредното наводняване, когато вече е направена подмяна на подовата канализация в банята на А. и ревизия на тръбите на парното и когато няколко комисии от етажната собственост констатират, че въпреки това отново има изтичане на вода от банята, която наводнява апартамента й. Затова субективната увереност на подс. М., че вина за драматичното увреждане на имота й има А., защото не предприема поредни действия за отстраняването на повредата почива на обективни факти. Тази увереност сочи на липса на умисъл, доколкото подсъдимата не е знаела за „невинността” на А.. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 24.09.2012 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 2308/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: