Р Е Ш Е Н И Е № 442 София, 05 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1389 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият И. А. И., за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 283 от 05. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 5646 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд, с което е била потвърдена присъда от 09. 05. 2012 год., постановена по НОХД № 14469 / 2011 год., по описа на Софийския районен съд. В искането се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна и упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият И. А. И. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Частният обвинител и граждански ищец Б. Х. С. не се явява в съдебно заседание. Повереникът му, поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденият И. за отмяна по реда на възобновяването на горепосоченото въззивно решение е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 09. 05. 2012 год., постановена по НОХД № 14469 / 2011 год., по описа на Софийския районен съд, осъденият И. А. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата, И. бил осъден и да заплати на гражданския ищец Б. Х. С. сумата от три хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени му от деянието неимуществени вреди, като до пълния си предявен размер от 5000 лв., иска бил отхвърлен. Недоволен от постановената присъда останал осъденият И. който чрез защитника си обжалвал същата, излагайки пред въззивната инстанция оплаквания, за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 283 от 05. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 5646 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационният съд намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Вследствие на сторена цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод основан на различни взаимнокореспондиращи си доказателствени източници - показанията на разпитаните по делото свидетели, включая и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, заключението по съдебно-медицинската експертиза, приобщените писмени доказателства, обясненията на осъдения. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност /включая и констатираните противоречия/, е извършена от въззивния съд в съответствие с изискванията визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Софийският градски съд достатъчно аргументирано е отговорил на доводите на защитата /а и на самия осъден/ изложени в пренията и наведени междувпрочем и в искането за възобновяване, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното престъпление е било правилно квалифицирано, като материалният закон е приложен в неговата адекватна редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на осъдения И., тъй като в конкретния случай, хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, не е налице. Престъпната деятелност на осъденото лице е недвусмислено установена по делото. Не може да има спор за това, че именно упражнененото от И. физическо въздействие върху пострадалия, е довело както до неговото събаряне, така и до падане на осъдения върху му, вследствие на което е причинено инкриминираното телесно увреждане. За това, че на пострадалият С. е била нанесената именно средна телесна повреда, също не може да има спор – вещото лице е било категорично в извода си, че в случая, счупването в основата на средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка на частния обвинител и граждански ищец е довело до трайно затруднение движението на горния му ляв крайник за период по-голям от 30 дни /в.ж. експертното заключение/, както и че за пълното възстановяване на функцията на този крайник, е необходим период от около 50-60 дни /в.ж. заявеното в с.з./. При това положение, правилно и законосъобразно съдилищата са достигнали до извода, че с деянието си осъдения е причинил на пострадалия именно телесна повреда покриваща признаците на престъпния състав по чл. 129 от НК, както и че същото е извършено при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК. В обобщение може да се посочи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствената маса довели до неправилно приложение на материалния закон, като същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения И., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно решение № 283 от 05. 03. 2013 год., постановено по ВНОХД № 5646 / 2012 год. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.