Р Е Ш Е Н И Е № 387 гр.София , 31 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1199/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ на осъдения С. А. А. за възобновяване на нохд №1137/2011 г. на РС-гр.Казанлък, на основание чл.423 ал.1 и чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В искането се моли наказателното дело да бъде възобновено,тъй като присъдата на РС-гр.Казанлък е постановена задочно, а наложеното на осъдения А. наказание завишено. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният адвокат на осъдения-адв.Р. моли да бъде уважено направеното искане и делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита, че не са налице предпоставки за възобновяване на производството, тъй като осъденият се е явил лично и със защитник на досъдебното производство. В последната си дума, осъденият С. А. моли да бъде възобновено наказателното дело. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си , намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. Разгледано по същество ,същото е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Постановления на РП-гр.Казанлък от 29.03.2011 г. и 04.04.2011 г.са били обединени досъдебни производства №ЗМ-511/2011 г. и №ЗМ-512/2011 г. по описа на РУ „П” –Казанлък, съответно №ЗМ-486/2011 г. и №ЗМ-512/2011 г. по описа на РУ „П”-Казанлък в едно досъдебно производство под №ЗМ-512/2011 г.по описа на РУ „П”-Казанлък . По посоченото досъдебно производство №ЗМ-512/2011 г., С. А. А. е придобил качеството на обвиняемо лице на 14.04.2011 г., когато с Постановление на разследващия орган е привлечен в това процесуално качество за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Постановлението е подписано лично от обвиняемия А., както и от служебно назначеният му защитник –адв.Г., след което е проведен разпит на обвиняемия, в който той се е възползвал от правото си да не дава обяснения. В двата процесуални документа-постановлението и протокола за разпит, като адрес за призоваване на обвиняемия е посочено [населено място], [община], /област/, ул. „улица №” . С Постановление от 22.08.2011 г., отново на С. А. лично му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.26 ал.1 от НК и му е проведен разпит в качеството на обвиняем, в който той е дал обяснения и е признал вината си. На 11.11.2011 г. по внесен обвинителен акт срещу С. А. А. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.26 ал.1 от НК и срещу М. А. М. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК е било образувано пред Районен съд- гр. Казанлък нохд №1137/2011 г. На първото по делото заседание на 02.02.2012 г. подсъдимият А. се е явил лично, но поради неявяване на защитника на съпроцесника му- подсъдимият М. М. ,делото е отложено. От приложената за това заседание призовка е видно, че тя е била придружена с препис от обвинителния акт, получен лично от А.. Подсъдимият А. се е явил лично и на следващите две поредни заседания ,проведени съответно на 05.03.2012 г. и на 27.03.2012 г. За съдебното заседание на 24.04.2013 г. С. А. е бил нередовно призован,като от затвора,където е бил задържан, призовката е върната със забележка ,че е освободен, а от известният по делото адрес призовката е върната с отбелязване от кмета на [населено място], че „лицето от пет месеца е в Гърция”. За следващото съдебно заседание, проведено на 24.06.2013 г. призовката за подсъдимия А. отново е върната в цялост със забележка от кмета на посоченото населено място, че лицето е в Гърция. Изготвена е била и справка от ОД на МВР-Стара Загора, установяваща наличието на данни за излизане на С. А. от пределите на Р.България на 26.05.2013 г. С оглед на тези данни, първоинстанционният съд е започнал разглеждане на делото при хипотезата на чл.269 ал.3 от НПК,с участието на служебен защитник, назначен на С. А.. Делото е приключено в същото съдебно заседание, с постановяването на присъда №121 от 24.06.2011 г., с която подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б” във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК и му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затвор. На основание чл.25 във вр.с чл.23 от НК е било определено едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода по настоящата присъда ,по нохд №238/2011 г. на РС-гр.Казанлък и по нохд №410/2011 г. на РС-гр.Казанлък. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК на лично участие в наказателния процес, тогава когато то е било накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство по реда на чл.269 от НПК. Законът е предвидил две хипотези, в които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да е изпълнена,осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретният случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извода, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство. На първо място С. А. е участвал в досъдебното производство, на него му е било повдигнато обвинение и му е бил извършен разпит, т.е. същият е знаел за провеждането на наказателно преследване спрямо него. На следващо място, процедурата по чл.254 ал.4 от НПК е била изпълнена, тъй като по делото е налице призовка, към която е бил приложен препис от обвинителния акт, получени лично от А.. В хода на съдебното производство, след като лично се е явявал на няколко съдебни заседания, е било установено, че осъденият след освобождаването му от затвора, е напуснал известният по делото адрес и е заминал за Гърция, факт потвърден и от справката на ОД на МВР-Стара Загора. При това положение напълно законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал делото в хипотезата на чл.269 от НПК. Осъденият А., след като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, /обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично, а и лично е получил препис от обвинителния акт и се е явявал в съдебни заседания пред районния съд/, а в последствие е напуснал пределите на Р.България, то той сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред първата инстанция. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е пристъпил към задочното разглеждане на делото, след като е извършил необходимите процесуални действия по установяване на подсъдимия, които не са дали резултат. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.423 ал.1 изр.2 пр.2 от НПК, при която макар и да е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК, осъденият не се е явил в съдебното заседание ,защото се е укрил , поради което искането му за възобновяване на наказателното дело не следва да бъде уважавано на това основание. Искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК във вр.с чл.348 ал.1 т.3 от НПК, също е неоснователно. Осъденият не сочи конкретни съображения, които да обосновават претенцията му за намаляване на наказанието. Впрочем наложеното му наказание от три години лишаване от свобода е минимално предвиденото за извършеното от него престъпление, като не се набелязват основания за приложението на чл.55 от НК и слизане под минимума на посоченото наказание. Макар и първоинстанционният съд да е бил изключително лаконичен в мотивите си досежно реализацията на наказателната отговорност на С. А. и да е пропуснал да отчете завишената обществена опасност на конкретното деяние ,предвид броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление и броя на квалифициращите обстоятелства, както и отегчаващите отговорността обстоятелства - високата стойност на отнетото имущество и осъжданията на А., стоящи извън правната квалификация „опасен рецидив”, то тези обстоятелства не могат да бъдат отчитани в негова вреда, предвид това, че настоящето производство е образувано по искане на осъдения. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. А. за възобновяване на наказателно дело- нохд №1137/2011 г. по описа на Районен съд-гр.Казанлък. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1/ 2/