Р Е Ш Е Н И Е№ 238
Гр.С., 05.09.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар С. С.
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 3408/2013 г.
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския районен съд - 12 състав № 2967/06.07.2011 г. по гр.д.№ 311/2010 г. потвърдено с решение № 332/01.03.2012 г. по в.т.д.№ 2586/2011 г. на Варненския окръжен съд, по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 328/05.04.2013 г. по т.д.№ 537/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о.С това решение е уважен предявеният от [фирма] [населено място] иск по чл. 233 ал. 1 ЗЗД и е осъден ответника [фирма], [населено място] да предаде държането върху търговско място № 536 с площ 266.05 кв.м. намиращо се в [населено място], пазар „Централен” /”Колхозен”/ съставляващо реална част от УПИ № І-за пазар в кв. 333 по плана на 9 м.р. на [населено място] съгласно приложената към делото скица, представляваща неразделна част от решението.
В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменителни основания по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като се сочат нови обстоятелства и многобройни нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на постановяване на решенията. Излагат се и подробни оплаквания за неправилност на атакуваните решения поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се иска тяхната отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място] изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като не е налице твърдяното основание за отмяна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на 2500 лв. представляващи изплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 10.07.2013 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Производството за отмяна по реда на чл.303 ал. 1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Отмяната не дублира обжалването, тъй като не обхваща всички видове порочни решения и общите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност присъщи на инстанционното обжалване. Отменителните основания в производството по чл. 303 ал. 1 ГПК са изчерпателно изброени в закона и нарушаването на други правила, освен изрично посочените, не представлява основание за отмяна. Отмяната не е фаза от исковия процес, а самостоятелно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само когато тяхната неправилност се дължи на някоя от изрично посочените в цитирания текст причини, които не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.
В случая, видно от данните по делото, предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение на Варненския районен съд № 2967/06.07.2011 г.по гр.д.№ 311/2010 г. потвърдено от Варненския окръжен съд с решение № 332/01.03.2012 г. по в.т.д.№ 2586/2011 г., което не е било допуснато до касационно обжалване. С това решение е уважен предявеният от [фирма] иск по чл. 233 ал. 1 ЗЗД и е осъден ответника [фирма] да предаде държането върху търговско място № 536 с площ от 266.05 кв.м. намиращо се в [населено място], пазар „Централен” /”Колхозен”/ подробно описано в диспозитива на решението. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал решаващият съд е приел, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за наем сключен на 39.05.2008 г. с предмет отдаване за временно възмездно ползуване на процесното търговско място № 536.Прието е също, с оглед данните по делото, че ищецът-наемодател е упражнил валидно потестативното си право по чл. 87 ЗЗД като е развалил наемния договор, при което положение съгласно разпоредбата на чл. 233 ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне наетата вещ. Наведени са доводи, че с оглед облигационния характер на наемните правоотношения без значение за предмета на спора е въпросът за собствеността на наетата вещ и изградените на терена обекти, които представляват временни строежи, поради което спорове за собственост са извън обсега на предявения иск по чл. 233 ал. 1 ЗЗД.
В молбата за отмяна молителят сочи основание по чл. 303 ал.1 т. 1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да се налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Необходимо е също новите обстоятелства и новите писмени доказателства да са съществували преди постановяване на решението. Нововъзникнали обстоятелства не са основание за отмяна. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Ако тя е могла да се снабди и представи в хода на делото съответното писмено доказателство, но не го е направила, не може да иска отмяна на решението на посоченото основание.
В случая, видно от данните по делото, приложените към молбата за отмяна писмени доказателства /от № 1 до № 6/ касаещи статута на построените върху процесния терен временни постройки, в които се помещават различни търговски обекти /сладкарница, магазини, аптека и др./ са неотносими, тъй като са без значение за крайния изход на делото, защото както, вече беше посочено предвид облигационния характер на създадените наемни правоотношения въпросът за собствеността на наетата вещ е ирелевантен в производството по иска по чл. 233 ал. 1 ЗЗД.
Доказателства от № 6 до № 10 към молбата за отмяна /включващи исковата молба, наемния договор от 30.05.2008 г. служебна бележка от [фирма] и двете решения по първоинстанционното и въззивното дело / не са нови, тъй като се намират по делото, а доказателство № 11 – протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 28.05.2013 г. на ЧСИ по образуваното изп.дело въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 311/2010 г. на РС-Варна / е новосъздадено, поради което няма как да бъде съобразено към момента на постановяване на решението.
Доказателства от № 12 до № 21 касаещи образуването на общинска фирма „Пазари” с общинско имущество, което получава като правоприемник на поделение „Пазари” на фирма „Лазур” и последващото й преобразуване в Е. с решение на общински съвет В. и впоследствие в ЕАД са ирелевантни, тъй като касаят материалноправната легитимация на ищеца, който въпрос въобще не е спорен по делото. В тази връзка те са без значение за изхода на спора, тъй като по никакъв начин не биха могли да променят направените от съда изводи за основателност на предявения иск.
Аналогично е положението и по отношение на приложените доказателства от № 21 до № 33 към молбата за отмяна, представляващи нотариални актове за частна общинска собственост върху процесния недвижим имот и протокол на Общ. съвет В. за включването му в капитала на ищцовото дружество. Както вече беше посочено, собствеността на наетия имот е без значение в производството по чл. 233 ал. 1 ЗЗД, поради което тези доказателства са неотносими към предмета на делото. По същата причина неотносими са и представените доказателства относно собствеността и статута на изградените постройки /павилиони, бараки, магазини, заведения за хранене и др. търговски обекти /върху процесния терен, както и решенията на общинските власти за преустройствата и реконструкцията му включително чрез събаряне на някои от тях /доказателствата от № 33 до № 49 вкл./. Освен, че посочените доказателства са без значение по делото, липсват каквито и да било данни, че молителят е бил възпрепяствуван въпреки положени от него усилия да се снабди своевременно с тези доказателства и да ги представи при разглеждането на делото пред районния съд. Отмяната по чл.303 ГПК не е средство, с което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с фактически и доказателствен материал, поради което законът я санкционира като я обвързва окончателно с резултата от влязлото в сила съдебно решение.
Последното доказателство под № 50 към молбата за отмяна е решение на Варненския административен съд № 1685/28.06.2012 г. по адм.д.№ 725/2012 г. потвърдено с решение на ВАС № 1316/28.01.2013 по адм.д.№ 11224/2012 г. Това доказателство не е ново по смисъла на чл.303 ГПК, а новосъздадено, защото въобще не е съществувало по време на висящността на процеса, тъй като е постановено след въззивното решение на Варненския окръжен съд. По тази причина не би могло да обоснове неправилност на атакуваното решение, което е съобразено с целия наличен към момента на постановяването му фактически и доказателствен материал.
Що се отнася до оплакванията на молителя относно правилността на направените изводи от двете съдебни инстанции, тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на контрол в настоящото производство.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за отмяна по чл.303 ал. 1 т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна не следва да бъде уважена. При този изход на делото в полза на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 2500 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 10.07.2013 г.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна по реда на чл.303 ал. 1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 332/01.03.2012 г. по в.т.д.№ 2586/2011 г. и потвърденото с него решение на Варненския районен съд – 12 състав № 2967/06.07.2011 г. постановено по гр.д.№ 311/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място], [улица] сумата 2500 /две хиляди и петстотин/ лв. съдебни разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |