5 Р Е Ш Е Н И Е № 367 гр. София, 18.11.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1357 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. З. Н., против въззивното решение № 3627 от 28 май 2012 г., постановено по гр.д. № 16080 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6684664 от 25 август 2011 г., постановено по гр.д. № 34062 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за признаване за незаконно на уволнението на А. Д. А. от [населено място], за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да му заплати 8500,80 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 10 юни 2010 г. – 10 декември 2010 г., и в полза на А. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 797 от 19 юни 2013 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите при каква форма на вина следва да е осъществено поведение (действие или бездействие) от работника или служителя при извършване на действия, които съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, и вредата за работодателя представлява ли елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 КТ. Основанието за допускане на касационното обжалване е намерено заради различното разрешение, дадено от ВКС по правните въпроси в решение № 542 по гр.д. № 1083/2010 г., ІV г.о. С решението си въззивният съд приема, че злоупотреба с доверието на работодателя означава използването на оказано такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя, то е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в увреждането на работодателя, а от доказателствата по делото не се установява умисъл. В посоченото решение по чл. 290 ГПК касационният съд приема, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Формата на вината има значение в гражданското право в случаите, в които определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не при неполагане на дължимата грижа. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, както и разпространяването на поверителни за него сведения, като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ не е обусловено от наличието на умисъл. Ако то е извършено умишлено, това го утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но то е нарушение на трудовата дисциплина и когато е извършено при неполагане на дължимата грижа. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203-212 КТ. Липсата на имуществена вреда е правно релевантна, тъй като има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Предвид обвързващото тълкуване, дадено от ВКС, разрешението на въззивния съд по въпроса за необходимостта злоупотребата с доверието на работодателя да е умишлена, както и да е налице извлечена облага от такова поведение, е неправилно. Заповедта за дисциплинарно уволнение съдържа възприетите от работодателя основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като са посочени съответните нарушения, които работодателят е счел за достатъчно тежки, за да приложи дисциплинарната мярка. Наказанието е наложено при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 КТ. Безспорно е в случая, че с нарушенията, визирани в атакуваната заповед за дисциплинарно уволнение, не е причинена имуществена вреда на работодателя. Според мотивите на заповедта, с доклад № 16 от 3 март 2010 г., ищецът е дал подвеждаща информация с цел управителят на предприятието, одобряващ доклада, да бъде заблуден. Несъмнено по принцип е налице неполагане на дължима грижа от страна на работник, изразяваща се в съставяне на доклад, в който се предлага на работодателя сключване на договор с различни съконтрахенти съответно на първа и втора страница от доклада. Според длъжностната характеристика, представена от ищеца (стр. 34-37 от първоинстанционното дело), възложено му е задължението да подготвя сключване на договор със транспортни организации и гари, но само във връзка с доставени машини и съоръжения за съответни обекти, като подготвянето и предлагането на други договори не се предвижда. Данни за изрично възлагане от страна на работодателя ищецът да осъществи съответното предложение, не се представят. Затова, дори и ищецът да е предложил процесния доклад с посочените различия, това твърдение на работодателя е за превишаване на възложените на ищеца права, за което изрични съображения в заповедта за дисциплинарно уволнение не се излагат. По делото не е представено писмо с вх. № 92-01-1 от 15 януари 2010 г. на ДП „Н. к. Ж. и.” за извършване на технически надзор, резолирано от И. К. в качеството му на директор на дирекция „Инвестиции”, върху което резолюцията да е заличена, за да се подложи на преценка твърдението в заповедта за уволнение за осъществено от ищеца дисциплинарно нарушение. На следващо място в заповедта във връзка с доклад № 16 се сочи, че в писмените си обяснения ищецът е твърдял, че внесъл доклада за одобряване на 25 март 2010 г. и го получил одобрен на 29 март 2010 г., а междувременно бил изведен договор с НК „ЖП” на 18 март 2010 г. и подписан от бивш управител на предприятието, освободен от заеманата длъжност към тази дата. Според писмените обяснения на ищеца, подобно изявление за доклад № 16 липсва, а такова е записано за доклади №№ 17 и 15. Страните не спорят, че всички входящи номера в деловодството се поставят от секретарката, която внася съответния документ при управителя за одобрение. Според св. Й., юрисконсулт в предприятието към съответния момент, договорът с НК „ЖИ” е подписан в края на м. февруари 2010 г., като договорът бил изготвен от него, подписан от него и управителя на предприятието, и два екземпляра изпратени в представителството на НК „ЖИ” в [населено място], а разминаването в датите се получило поради изпращането им по пощата. Без съмнение към датата на внасяне на доклада от страна на ищеца в деловодството на работодателя съответният договор не е бил вписан с входящ номер. При това положение без обосновка остава твърдението на работодателя, че ищецът е внесъл за одобрение доклад, по който вече бил сключен договор, и което само по себе си представлявало нелоялно отношение към работодателя. Предвид посочените обстоятелства, и втората част от мотивите на заповедта за допусната от ищеца злоупотреба с доверието на предприятието по доклад № 16 от 2 март 2010 г., не са подкрепени с доказателства за осъществено каквото и да е нарушение от страна на ищеца. На второ място се твърди, че с доклад № 17 от 2 март 2010 г. за избор на фирма за изготвяне на оценка за съответствие на инвестиционен проект и осъществяване на строителен надзор и въвеждане в експлоатация на строеж, ищецът представил три оферти, които са абсолютно идентични като текст и съдържание, което опорочава избора на изпълнител. Според длъжностната характеристика на ищеца, вменено му е задължението да участва непосредствено в съставянето на тръжни документи, провеждането на тръжна процедура и в работата на комисията за разглеждане и оценка на предложените оферти. Не е посочено негово задължение да представя оферти, още по-малко да следи за съдържанието им. Не се представят доказателства и такива действия да са му инцидентно възложени от работодателя. Ако работодателят в атакуваната заповед за уволнение всъщност е искал да посочи осъществяването от страна на ищеца на действие, което не му е било вменено по длъжностна характеристика (в каквато насока са показанията на св. Т.), то съответното нарушение е следвало да бъде надлежно заявено. Твърди се още, че ищецът допуснал необосновано забавяне между датите на получаване на офертите от ищеца, изготвянето на доклада и внасянето му за одобрение от управителя. Извън явния проблем при нанасянето на входящите номера в деловодството на работодателя, представените от работодателя по делото три оферти са без отразяване на входящи номера (стр. 56-59 от първоинстанционното дело), като за тях самият ищец твърди в писмените си обяснения, че ги получил на 4 март 2010 г., а внесъл доклада за одобрение на 25 март 2010 г. Така доклад с вх. № 17 от 2 март 2010 г., е внесен за одобрение от самия ищец съобразно неговите твърдения на 25 март 2010 г., и поставените в деловодството на работодателя времеви индикатори за входящите документи не създават каквато и да е сигурност за съответната поредност, както и за установяване на възможно забавяне или нарушение. Освен това по делото липсват каквито и да е твърдения за указани на ищеца срокове, в които следва да осъществи съответни действия, стига такива да са му били възложени, а в процесния случай представянето на оферти очевидно не е. Най-после, в заключителната част на заповедта се сочи, че с описаните по-горе действия ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, като е превишил правата и функциите, които са му възложени и е създал документи с невярно съдържание. Изрични съображения за това, че ищецът е превишил правата си, в каквато насока са изложените от съда съображения по-горе, не се съдържат в заповедта (излагат се само твърдения за давана подвеждаща информация), а такава липса не може да бъде санирана по реда на „допълването” на заповедта чрез свидетелски показания. Недоказано е останало и твърдението за създаване от страна на ищеца на документи с невярно съдържание. Предвид неустановяването на осъществено нарушение по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ, следва да се приеме, че като краен резултат въззивното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е правилно и следва да бъде оставено в сила. В зависимост от него е поставен и крайният резултат от иска по т. 2 на същия текст. Ищецът е представил доказателства за оставането си без работа през съответния период, поради което решението и по т. 3 на чл. 344, ал. 1 КТ е правилно. На ищеца следва да бъдат присъдени сторените в касационното производство разноски, които са в размер на 500 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 3627 от 28 май 2012 г., постановено по гр.д. № 16080 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес в [населено място], [улица] да заплати на А. Д. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: