1 Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 04.07.2012 г В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова, изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 632/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1242/ 21.12. 2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 79 от 22.02. 2011 г. по гр.д.№ 1204/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено като недопустимо- постановено по нередовна искова молба и производството по делото е прекратено. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължителността на указанията на ВКС относно правната квалификация на иска при връщане на делото за ново разглеждане. К. Е. Ц. поддържа в жалбата, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли за отмяна на решението и връщане делото на окръжния съд за постановяване на решение по съществото на спора. Ответниците Н. Ц. Н. и М. Ц. С. оспорват жалбата и молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Считат че ищцата не е отстранила в срок нередовностите в исковата молба, поради което съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.209, ал.1, пр.1 ГПК / отм./ и е прекратил производството по делото. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Правната квалификация на предявения иск се определя от съда въз основа на изложените от страната фактически обстоятелства, твърденията й в исковата молба и търсената форма на защита. Определянето на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона, поради което следва да се приеме, че когато касационната инстанция дава указания за възприемане на една или друга правна квалификация, това са указания по прилагането на закона и те са задължителни за съда, на който делото се връща за ново разглеждане съгласно чл.218з, ал.1 ГПК / отм./ и чл. 294, ал.1 ГПК /2007г./ Задължителни са и указанията относно процесуалните действия, които следва да се извършат от въззивния съд. тъй като с това се ускорява приключването на производството с окончателно решение по съществото на спора. От друга страна ако при повторното разглеждане на делото от въззивния съд указанията на касационната инстанция, дадени с отменителното решение, не са били изпълнени, и неизпълнението обоснова съществено процесуално нарушение, това е основание за допускане и на повторно касационно обжалване. Задължителността на указанията на касационната инстанция се отнася само към правилното приложение на закона, докато по доказателствата възивният съд извършва преценка по вътрешно убеждение и въз основа на него изгражда изводите си относно фактите по делото. При промяна във фактическите констатации може да се стигне и до други правни изводи, включително и относно правното основание на иска. В настоящия случая при първото разглеждане на делото правното основание на иска е намерено в чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като съдът е преценил с оглед доводите и възраженията на страните, твърдяните фактически обстоятелства и представените писмени и гласни доказателства, че се касае за спор за материално право към минал момент- а именно образуването на ТКЗС, разрешаването на който е от значение за това на кого следва да се възстанови имотът / или вече правилно е възстановен от поземлената комисия, респ.от кмета на общината по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ/. С решение № 280 от 7.05.2008г. Плевенски окръжен съд е приел, че правото основание на иска не е чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а чл.97, ал.1 ГПК / отм./- за установяване на правото на собственост на ищцата към настоящия момент, с оглед на което обезсилил първонистанционнотго решение и върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по иска по чл.97, ал.1 ГПК / отм/. Това решение на въззивния съд е отменено от ВКС, тъй като е преценено, че въззивната инстанция, като е върнала делото за ново разглеждане, е действала в противоречие с т.4 от ТР № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, а също така в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес многократно е давала на ищцата указания за отстраняване нередовностите в исковата молба. По тези съображения съставът на ВКС е върнал делото на въззивния съд с указания да се произнесе сам по претенцията на ищцата, а ако дава указания на страните, това да става в рамките на чл.7, ал.1, чл. 8, ал.2 и 3 от ГПК и при съблюдаване на изискванията на чл.9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл.10, като им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Казано обобщено указанията на касационната инстанция са били да се постанови решение по същество, при една или друга правна квалификация на спора, определена от въззивния съд въз основа на всички факти и обстоятелства по делото Вместо това при новото разглеждане на делото въззивният съд отново е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото по съображения, че ищцата не е отстранила нередовностите в исковата молба и че по такава нередовна искова молба не може да се определи правното основание на иска и да се постанови решение по съществото на спора. Настоящия състав на ВКС намира, че това становище на въззивния съд не почива на данните по делото. От тях е видно, че ищцата като наследник на П. Х. П. със заявление № 1199/ 28.ХІ.1991 г. поискала възстановяване на няколко имота, сред които и лозе от 4 дка в м. „Ж.” / „Д.”/ и 3 дка ниви в същата местност. В тази част заявлението не е било уважено, видно от протокол № 10/ 24.05. 92 г./ л.65 от делото/, като е посочено, че земите попадат в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а конкретно за 1 дка от тях е признато право на собственост на наследодателя на ответниците със заповед № РД- 01- 03-05-1240/ 30.12. 98 г. и заповед № РД-01-03-1022/4.08. 2005г. на Кмета на общината, издадени на основание §4 к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ /л.37 и 38 от делото/ и във връзка със заявление № 1144/ 28.11.1991 г. за възстановяване на имотите на наследодателя на ответниците Ц. Н. М. и постановеното по това заявление решение № 10б от 25.04. 95г. на поземлената комисия [населено място] бряг. Очевидно е при тези данни, че и двете страни са подали заявление за възстановяване на един и същ имот, като считат наследодателите си за негови собственици, което се покрива с предмета на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- установяване на принадлежността на правото на собственост към минал момент, с оглед настоящото възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Правната квалификация, която страната дава на претенцията си, не обвързва съдът, поради което въззивният съд е следвало сам въз основа на фактическите твърдения на ищцата и представените доказателства да определи дали не се касае за иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, така както е приел е първоинстанционният съд и въпреки непрецизно формулирания петитум да разгледа спора по същество, като има предвид, че и самите ответници при първоначалното разглеждане на делото са се бранили именно срещу иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което е видно от молбата им от 2.06.2002 г. и направените с нея искания за доказателства и следователно са организирали адекватно защитата си по делото. В рамките на този спор и въззивният съд при новото разглеждане на делото е следвало да обсъди представените от страните доказателства, от които те черпят аргументи, че наследодателите им са били собственици на имота. В този смисъл е следвало да се възприемат и указанията в първото отменително решение на състава на ВКС по гр.д.№ 3555/2008г., които като не са изпълнени, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на решението и връщане на делото повторно на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора. С отказа да се разгледа спора по същество е допуснато нарушение и на чл.2, ал.1 ГПК / отм./ и чл.2 от ГПК / 2007 г./ Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 79 от 22.02. 2011 г., постановено по гр.д.№ 1204/ 2010 г. по описа на Плевенски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на решение по съществото на спора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: