1 РЕШЕНИЕ № 60029 гр. София, 15.06.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2946 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК „Еврощок“ ЕООД обжалва решение № 1920 от 26.7.2019 г. по т.д. 2316/19 г. по описа на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 107 от 16.01.2019 г. по т.д. 7228/16 г. СГС, в частта, с която „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на „Еврощок“ ЕООД, на основание чл. 208 от КЗ отм, сумата от 47 238,48 лв, представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на собствения на ищеца лек автомобил, както и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 11 092,10 лв за период от 13.6.2014 г. до подаване на исковата молба и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на „Еврощок“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 208 от КЗ отм за сумата 47 238,48 лв – представляваща застрахователно обезщетение за противозаконно отнемане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“. В касационната жалба, касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Въззивният съд не бил възприел правилно писмените доказателства, а именно – свидетелството за регистрация на МПС и договор за продажба на лек автомобил, като доказващи притежаваното от него право на собственост върху застрахования автомобил и поради това, наличие на застрахователен интерес при сключване на посочения договор. Позовава се и на правата си по чл. 80 от ЗС, като придобил собствеността на оригинерно основание. Твърди и допуснато съществено процесуално нарушение, основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, при определяне вида на свидетелството за регистрация на МПС. Освен това релевира основание за нарушение на материалния закон – чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, като нямало данни, че за касатора липсва застрахователен интерес. Нямало данни за неговата недобросъвестност, че е могъл да знае статута на продадената му вещ. Касаторът, като застрахован, не е знаел или не е могъл да знае за липсата на застрахователен интерес. Моли да се отмени решението с всички законни последици. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно, като нямало противоречие с практиката на ВКС, съгласно която липса на застрахователен интерес е налице при доказано право на собственост върху застрахованото имущество на трето лице, какъвто бил настоящия случай. Застъпеното становище, че свидетелство за регистрация на МПС е частен свидетелстващ документ, който може да бъде оспорен относно истинността на неговото съдържание при пълно насрещно доказване на липсата на придобивно основание в полза на застрахования, бил въпрос, разрешен в съответствие с практиката. Счита, че няма нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290 от ГПК, намира следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско плюс“ на лек автомобил марка Фолксваген модел Туарег, черен на цвят с период на застраховане 20.4.2013 г. до 19.04.2014 г. Застрахован е „Еврощок“ ЕООД. Прието е, че застрахованият бил платил две застрахователни премии. В условията било включено застрахователно събитие „кражба“. На 07.10.2013 г. било заявено настъпването на това застрахователно събитие – кражба. Застрахователят бил отказал плащане по съображения за несъответствие на обстоятелствата, при които е възникнало противозаконно отнемане на вещта и декларирани от застрахованото лице данни при завеждане на преписката. Прието е, че действителната застрахователна сума на процесния автомобил е 49 366 лв, след приспадане на невъзстановени щети, описани от застрахователя и оценени от вещото лице 756,82 лв – 48 609,18 лв. Прието е, че с оглед спора между страните относно наличието на право на собственост за ищеца върху автомобила са представени писмени доказателства, включително такива, събрани по реда на регламент 1206/2001 г. на Съвета на ЕС, като е прието, че с оглед заключение на румънски разследващи органи, издирваният от българските власти автомобил (процесният, обект на договора за застраховка), с посочени рама, е фактически клонинг на иззет от румънските власти автомобил. В кореспонденция на Бюро „Сирене“ Германия, цитирана от румънските власти в този заключителен доклад, било посочено, че има два подадени сигнала за кражба в Германия. Установено е от доклада на румънските власти, че автомобилът, находящ се в Румъния е с идентични идентификационни белези като процесното МПС, с неподправен, неповреден идентификационен номер и с оригинални документи за произход. Изцяло позовавайки се на този доклад, въззивният съд приема, че е оборена доказателствената сила на свидетелството за регистрация на процесния автомобил като частен свидетелстващ документ. Доказано било право на собственост върху автомобила на трето лице, което не било дало предварително или последващо одобрение за застраховането на процесния автомобил, т.е. не била налице хипотезата на чл. 201 от КЗ отм и не бил налице застрахователен интерес за „Еврощок“ ЕООД и на основание чл. 195, ал. 1 вр. § 1 , т. 34 от ДР на КЗ отм. договорът за застраховка бил недействителен. Предвид тази недействителност на застрахователния договор е прието, че липсва право на обезщетение за настъпило застрахователно събитие. Така предявеният иск с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ отм е приет за неоснователен. Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса? Така формулираният правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС, посочена от касатора и изразена в решение № 874 от 18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Пътните превозни средства подлежат на регистрация на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 141, ал. 1 от ЗДвП за всяко пътно-превозно средство се издава свидетелство за регистрация. Свидетелството за регистрация на МПС е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата и функциите му. Съгласно чл. 33 от Наредба № I 45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, свидетелството за регистрация е по образец и съдържа данни за превозното средство и собственика. Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифицирането му и удостоверява правото на разпореждане на собственика. Свидетелството се издава от МВР по ред и условия, определени в посочената наредба. Следователно, свидетелството за регистрация на ППС, на основание чл. 179, ал.1 от ГПК е официален удостоверителен документ. Той е доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително относно собственика и основанието на придобиване. Този извод следва от действието на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, който изрично предвижда, че регистрирането става на името на собственика. Съгласно чл. 14 и чл. 15 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в редакцията ДВ бр. ДВ бр. 53 от 10.6.2008 г., когато ищецът е регистрирал автомобила, се представя документ за собственост, както и при промяна на регистрация. Следователно в обхвата на удостоверението, издадено от КАТ МВР за регистрация на автомобила е и удостоверено притежаването на правото на собственост от „Еврощок“ ЕООД. Всеки официален удостоверителен документ, може да бъде оспорен. При условията на пълно и главно доказване, следва оспорващият да установи, на основание чл. 154 от ГПК, неистинността на документа. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 874 от 18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, и в известната практика на ВКС решение № 213 /21.1.2015 г. по т.д. 4131/13 г., ВКС, 1 ТО. Законодателят е въздигнал като условие за действителност на договора за застраховка на имущество, собствеността върху имуществото, на основание чл. 195, ал. 1 от КЗ. Тази норма е тълкувана в практиката на ВКС, изразена в решение № 213 от 21.01.2015 г. по т.д. 4131/13 г. , 1 ТО., по следния начин: „При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи фактът, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахованият. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имущество, когато договорът е сключен от застрахования за негова сметка и на негово имущество, договорът е действителен, освен ако се установи, че към момента на сключването му не е съществувал застрахователен интерес по чл.195, ал.1 КЗ. Липсата на застрахователен интерес може да се основе на доказана от застрахователя недействителност на основанието за възникване на правата на застрахования или на съществуването на право на собственост на трето лице върху застрахованата вещ.“ Така изложеното тълкуване, при действието на посочените норми, се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и се приема, че свидетелството за регистрация на МПС е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. При направено оспорване на свидетелството за регистрация на МПС, на доказване подлежи наличието на основание, изключващо основанието, на което е съставен документът за регистрация. При наличие на представен пред МВР договор за покупко-продажба, с оспорването на удостоверяване правото на собственост върху автомобила, се оспорва и основанието, за неговото придобиване. Застрахователят следва да установи притежанието на правата върху същия автомобил от трето лице, различно от застрахования-удостоверен собственик, съгласно свидетелството за регистрация на МПС. С оглед отговора на поставения правен въпрос, в настоящия случай, макар и въззивният съд да е посочил, че свидетелството за регистрация е частен документ, то направените от него изводи въз основа на представените писмени доказателства не са постановени в противоречие на процесуалните норми на чл. 179 и чл. 154 от ГПК и отсъства соченото касационно основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Въззивният съд е установил, че на 19.4.0213 г. между застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ АД и „Еврощок“ ЕООД е сключен договор за застраховка съгласно застрахователна полица № 440113215000562, вид „Каско +“, включващ и застрахователно покритие кражба на автомобил, с предмет на застраховане, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, черен на цвят с рама WVGZZZ7LZ8D052472, и с период на застрахователно покритие от 20.04.2013 г. до 19.04.2014 г. Била уговорена обща застрахователна премия в размер на 2 687.70 лв., платима на четири вноски съответно до 19.04.2013 г., 19.07.2013 г., 19.10.2013 г. и 19.01.2014 г. като не е спорно, че застрахованият е заплатил на застрахователя първите две вноски. Неразделна част от застрахователния договор са двустранно подписан протокол за оглед на МПС № 191280, в който са записани горепосочените индивидуализиращи признаци на автомобила - марка, модел, регистрационен номер, година на производство и номер на рама; както и валидните към датата на сключването му Общи условия на „ДЗИ Общо застраховане“ АД за автомобилна застраховка „Каско +“. С оглед оспорването на представеното свидетелство за регистрация на МПС, са изискани доказателствата, въз основа, на които е извършена регистрацията в Р България на застрахования автомобил. Представен e договор за покупко-продажба на МПС от 29.07.2008 г., сключен между „С.“ ЕООД и „Еврощок“ ЕООД, в качество на купувач, по силата на който настоящият ищец е придобил собствеността върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, черен на цвят с рама WVGZZZ7LZ8D052472 и двигател CAS009618. Договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Б. Я. с район на действие СРС, рег. № 258 на НК. Първоначалната регистрация на автомобила в България е извършена от Н. Р. Ж., с представен договор и талон за първоначална регистрация от 24.2.2008 г. № OD-H93. Върху талона е посочен номер на бланката - UJ132798. Представен е договорът за продажба между Н. Р. Ж. като купувач и К. Д. като продавач. По реда на регламент 1206/2001 г. на Съвета от 28.5.2001 г. относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки и събирането на доказателства по граждански и търговски дела, РС на сектор 2 Б. Румъния е препратил докладна записка от 14.10.2016 г. от Министерство на вътрешните работи, Териториален инспекторат на гранична полиция Т., сектор на гранична полиция С. М.. Тази записка, отразява получена чрез система за обмен на информация със страни-членки на ЕС с цел предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления, на основание чл. 118, ал.1, т. 2 от ЗМВР, удостоверява посочените в нея факти. Следва да се приеме и от постановление з апрекратяване на дело, издадено от Прокуратура при РС – Сънниколау Маре, от 26.10.2016 г. , че е прекратено наказателно производство за кражба. Събрани са и удостоверени факти в посочената записка, че първоначалната регистрация на автомобила е на 2.12.2008 г. Името на собственика е А. Ф., В., П., Италия. Удостоверено е, че според получени данни от Бюро „Сирене“, Италия автомобилът има за собственик Щ. К. Г.. Щ.-К. Р. (предишно Г.), от 14.4.2016 г, бил купил автомобила на 24.7.2014 г. и впоследствие го продал на З. Б., без договор. Но на 10.11.2014 г. бил сключен договор в Агенция „Д.“ Г., Италия. В същата записка, издадена от МВР – Румъния, се установява, че лек автомобил, „Фолксваген Туарег“, черен на цвят с идентификационен N WVGZZZ7LZ8D052472, фигурирал регистриран както в Италия, така и в България. Във връзка със свидетелство за регистрация част II № UJ132798, използвано от българските власти, за първа регистрация в България на автомобила, във формуляр № 590360 от 22.3.2016 г. на Бюро Сирене, Германия се посочва, че след извършена проверка на идентификационен № WVGZZZ7LZ8D052472 било установено предупредително съобщение и два подадени сигнала за кражба на документ за регистрация UJ132798, като било уточнено, че подаденият сигнал в Германия през 2006 г., се отнасял за няколко свидетелства за регистрация част II с бял фон, подпечатани, откраднати в областта Б. О., Германия. Чрез изискване на данни от бюро Сирене Германия, в докладната записка е посочено, че във формуляр 598068 от 7.4.2016 г. не се посочва, че лек автомобил с идентификационен № WVGZZZ7LZ8D052472 не фигурира като регистриран в Германия. На 24.11.2014 г. автомобилът е бил представен с италиански регистрационни табели № DS 429 SV на центъра „Фолксваген“ в Т., „Аутоклуб“ ООД и е отразено пластината с идентификационния номер на автомобила, върху която е бил гравиран идентификационният номер, не е подменяна, отговаря на този номер, който е бил вкаран в компютъра на двигателя, както и в този за спиране от движение, както и с данните за свидетелство за регистрация на автомобила. Представено е удостоверение за собственост № 14/А10044 IT, от което е видно, че това превозно средство, регистрационно свидетелство DS429SV, издадено в Г., на името на К. С. Г. е регистриран лек автомобил фолксваген WVGZZZ7LZ8D052472, съгласно издаденото в Италия свидетелство за регистрация А060421VR08. Автомобилът фолксваген Туарег, черен на цвят е с рама WVGZZZ7LZ8D052472. Свидетелството е на името на собственика К. Г. С., роден в О. , с адрес Г.. Автомобилът е регистриран за първи път в Италия Г., като първоначален собственик е бил А. Фаше, впоследствие е придобит от Д. А.. На 23.08.2012 г., е придобит от „П. мотори“ АД, а на 2.11.2012 г. на „Арка“ АД. Друго прехвърляне преди сключване на процесния договор за застраховка 19.04.2014 г. няма. Впоследствие има регистриран акт за продажба от 22.7.2014 г. На 24.07.2014 г. е прехвърлен на К. Г. С.. Съгласно писмо от Федерална служба, Ф., моторни превозни средства, получена по реда на регламент 1206/2001 г. на Съвета от 28.5.2001 г., няма данни за регистрация на фолксваген Туарег с посочената рама в Германия, няма вписване на собственик и на застраховка. Писмото е вх. № 62211 от 4.5.2018 г. на СГС. В писмо от 13.8.2018 г. на Градски съд Ш., съгласно справка от 6.7.2018 г. няма данни за регистрация на превозното средство и собственика му. Но също така, в писмото е посочено, съгласно §§ 44 от Наредбата за допускане в движение на превозните средства, превозните средства със служебен регистрационен номер, следва да се изтрият 7 години, след като превозното средство е излязло от експлоатация и не е било допуснато отново в движение във Федерална република Германия. Такова превозно средство, като посоченото в писмото, не е било повече от 7 години в Германия. Предвид така представените писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че застрахователят е установил в процеса, че към датата на сключване на застрахователния договор 19.04.2013 г. собствеността е принадлежала на друго лице, а именно „Арка“ АД, като автомобилът е бил регистриран в Италия. С оглед направеното оспорване на свидетелството за регистрация в Р България на името на „Еврощок“ ЕООД, последен собственик на автомобила, не може да се приеме, че представените документи за собственост при регистрация на автомобила в България, удостоверяват правото на собственост, съответно прехвърлянето му на „Еврощок“ ЕООД. Този извод следва от установените в хода на процеса чрез удостоверяване в докладна записка с предложение за прекратяване факти на получена информация за кражба на бланки за свидетелство за регистрация на лек автомобил от Германия с номер, който е същият като номера на свидетелството за регистрация на автомобила, представено при първата му регистрация в Р България. При първата регистрация е представен договор за продажба от К. Д. на Н. Ж. съгласно свидетелство за регистрация в Германия № UJ132798, OD-H93, за което е удостоверено, че е откратната бланка в Германия в посочената докладна записка на МВР, Гранична полиция, Т., Румъния. След като е удостоверено, че има откраднати бланки на свидетелство за регистрация на МПС със същия номер, на бланката, като номерът, за който има удостоверение от МВР на Р Румъния, Териториален инспекторат на гранична полиция Т., сектор на гранична полиция С. М. от 14.10.2016 г., е била открадната от Германия, както и че е налице установяване правото на собственост чрез съответното свидетелство, издадено в Италия, в която е посочен застрахованият автомобил, то не може да се приеме, че е надлежно установено право на собственост на „Еврощок“ ЕООД. Двете свидетелства за регистрация и издаденото в Италия, и издаденото в Германия, са за автомобил с една и съща рама. Установява се, че към датата на сключване на застрахователния договор е налице документ, установяващ правото на собственост на трето лице – „Арка“ АД. С оглед анализа на доказателствата в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че правилно въззивният съд е установил правата на собственост, като принадлежащи на друго лице и непринадлежащи на сключилия договора за застраховка „Еврощок“ ЕООД. Установено е, че правото на собственост върху автомобила, принадлежи на друго лице, различно от претендиращия застрахователно обезщетение „Еврощок“ ЕООД, в официален удостоверителен документ за собственост – акт за регистрация. Налице са и доказателства, че правото на собственост, отразено в свидетелството за регистрация на МПС, за което „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, не е принадлежало на соченото лице, поради това, че бланката за свидетелство за регистрация е открадната. Не е необосновано съдебното решение и липсва основание за отмяна на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. С оглед установеното относно правото на собственост върху автомобила, следва да се приеме, че липсва застрахователен интерес за „Еврощок“ ЕООД към момента на сключване на договора. Поради това следва да се направи извод, че договорът за застраховка е недействителен, на основание чл. 195, ал. 1 от КЗ отм. А тази недействителност, означава, че договорът не е провел правно действие и ищецът не може да получи обезщетение, на основание чл. 208 от КЗ отм., поради недействителност на сключения договор за застраховка, на основание чл. 195, ал. 1 от КЗ отм. Отсъства соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон, поради което не е налице основанието, предвидено в чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. При така установената недействителност на договора за застраховка, не може да се извършва преценка на основанията съгласно чл. 211 от КЗ отм, сочени от касатора като неналични в случая. Доводите на основание чл. 80 от ЗС не могат да бъдат обсъждани за първи път в настоящия процес. По изложените съображения и поради съвпадане на крайния изход на спора, ще следва да се остави в сила съдебното решение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1920 от 26.7.2019 г. по т.д. 2316/19 г. по описа на Апелативен съд София. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: