Р Е Ш Е Н И Е № 531 София, 11 януари 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1922/2011 година. Производството е образувано по жалба на подсъдимия Р. В. Б. чрез защитника си адв. П. от ГАК против решение № 108 от 29.04.2011 год. по внохд № 105/2011 год. на Апелативен съд-В.Търново. В касационната жалба като основания за проверка на въззивното решение са посочени неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното наказание. В значителна част направените оплаквания са свързани с изложени доводи за необоснованост на съдебния акт. От страна на защитата се твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, тъй като не са установени обстоятелствата по чл. 102, т. 1 и 3 от НПК. Съдилищата не са отговорили на въпроса дали подсъдимият не е извършил деянието при условията на чл. 118 от НК. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено по размер. Правят се алтернативните искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му, с приложение разпоредбата на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Материалният закон е приложен правилно и не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наложеното наказание не е явно несправедливо и не са налице основания за изменяване на съдебния акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 40 от 11.03.2011 год. по нохд № 225/2010 год. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия Р. В. Б. за виновен в това, че на 12.03.2010 год. вечерта, в [населено място], в дома си на [улица], ап. 3, умишлено умъртвил баща си В. Б. К., от същия град, живущ на същия адрес, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 1, алт. 1, във вр. чл. 115 и чл. 54 НК го е осъдил на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален”Строг” режим, като го е признал за невинен убийството да е извършено с особена жестокост и го е оправдал по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което Б. е бил със взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 20.07.2010 год. до влизане на присъдата в сила. С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата като намалил наказанието на подсъдимия на петнадесет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и законът е приложен правилно. В жалбата се съдържа довода, че правилната квалификация на деянието е по чл. 118 от НК, правен и пред въззивната инстанция, на който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно.От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на Б.. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съгласно изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал, като същата за разлика от първоинстанционния съд е приела друго фактическо положение - че счупването на лявата ръка на пострадалия, не е причинено от втория, нанесен му с метална тръба удар от подсъдимия, а е в резултат на защитна реакция още при нанасянето на първия, насочен към главата му удар. Тази промяна във възприетата нова фактическа обстановка не е решаваща и не влияе на изводите по правната квалификация на деянието, както правилно е отбелязал въззивният състав, с оглед възникването, развитието и приключването на цялостната ситуация довела до умишленото умъртвяване на жертвата. В резултат на цялостната и всестранна проверка на обжалваната пред него присъда, така както изискват разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е законосъобразна като на всички поставени в жалбата доводи и съображения е отговорено с аргументи, изключващи защитната версия на Б., че той е извършил деянието в състояние на физиологичен афект, в резултат на неправомерното поведение на пострадалия, в който аспект е и заключението на назначената, изслушана и приобщена към доказателствения материал комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза/л. 92-л. 111 от нохд №225/2010год. на ОС-Габрово. Останалите оплаквания за необосноваността на атакуваното решение и непълнота на доказателствата не могат да бъдат разгледани от настоящата инстанция, тъй като те са вън от касационните основания, изрично дефинирани в чл. 348, ал. 1 от НПК. Доводът, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо е неоснователен. При индивидуализиране на наказанието, освен отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция е отчела за подсъдимия и несъобразени от първостепенния съд други смекчаващи обстоятелства и в съответствие с тях е намалила наказанието като го определила при минимума предвиден за престъплението. По размер това наказание отговаря на принципа за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, с него ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции и затова, не е явно несправедливо. Въззивната инстанция е отговорила и на направения довод, споделен от касационната такава, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, налагащи определяне наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55 от НК. По изложените съображения не са налице условията за изменяване или отмяна на атакувания съдебен акт и той следва да бъде оставен изцяло в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 29.04.2011 год. по внохд № 105/2011 год. на Апелативен съд-В.Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: