РЕШЕНИЕ №56 София,22.02.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2372/2017 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№2138/17.3.2017 г. подадена от адв. Ю. Д. – процесуален представителна ищеца С. А. Я. от [населено място], [община], област К. против въззивно решение №22/17.02.2017 г. по гр.д.№510/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е отхвърлен предявеният от С. А. Я. от [населено място], [община], област К., против [фирма] – [населено място] село, [община] дол, област К., иск с правно основание чл.222, ал.3, във връзка с чл.68, ал.1 КТД, за сумата7998,60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.3.2016 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел, че „Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за неоснователност на иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Ответното ТД е било работодател на ищеца, но за него не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение на основание чл. 68,ал. 1 от КТД на Я., тъй като тази разпоредба, а и въобще КТД не е имал действие към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните – 31.12.2015 г. Към този момент времетраенето на КТД е изтекло, поради това, че максимално определеният законоустановен с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от КТ срок от две години е изтекъл на 01.03.2015 г. Срокът на процесния КТД не е продължен до сключване на нов КТД, както е предвидено в разпоредбата на параграф 7, тъй като тази клауза е недействителна като противоречаща на императивна законова разпоредба. Конкретно, касае се до нищожна клауза. Налице е нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд не е приложил правилно законовата разпоредба на чл.54, ал2 КТ. Изобщо не са обсъдени доводите на ответника за нищожност на клауза от КТД, като това възражение е направено още с отговора на исковата молба. Решението е несъобразено със задължителната съдебна практика в тази насока, установена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – цитирани и в отговора от ответника. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че максималния срок на действие на КТД съгласно чл.54, ал.2 КТ е 2 години и разпоредбата е императивна. Предвид това, не може да бъде уговарян срок с продължителност над две години. Възможните отклонения, договаряни от страни по КТД може да са само в рамките на закона – при съобразяване с разпоредбите на чл.53 и чл.54 КТ. Това важи и при изменение на КТД, съгласно чл.56, ал.2 КТ. Клаузите съдържащи договорени отклонения несъобразени с горепосочените разпоредби са недействителни като противоречащи на императивна правна норма. В процесния казус такава недействителна уговорка е разпоредбата на параграф 7 от КТД от 24.02.2013 г., придаваща на договора срок на действие над императивно установения от чл.54, ал.2 КТ максимален такъв от 2 години. Предвид изложеното следва извод, че за ищеца не е възникнало право да получи обезщетение в претендирания от него размер, поради липса на норма предвиждаща това. Нищожната клауза от КТД не е породила действие, поради което не е налице продължаване действието на същия след 01.03.2015 г., респективно към 31.12.2015 г., когато е прекратено трудовото правоотношение. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.“ Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Допустимо ли е съдът да постанови с решението си отделна клауза от КТД или целия КТД за недействителен само по направено възражение по делото от ответната страна, без да е воден отделен иск по чл.60 КТ ?“ Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: На поставения въпрос настоящият състав на ВКС, IV г. намира, че следва да се отговори утвърдително, като изводът произтича на първо място от разпоредбата на чл.133, във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК. Действително разпоредбата на чл.60 от Кодекса на труда предвижда, че „Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.“, т.е. на посочените в правната норма правни субекти е признато правото на иск досежно обявяване недействителност на КТД или на отделни негови клаузи. Липсва обаче законова забрана защитата на ответника да се осъществи посредством възражение. В посочения смисъл е и т.4 от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение като се акцентира на това, че работодателят е следвало да предяви иск по чл.60 КТ, изходът от който да го ползва за нуждите на процеса. Сочи се и съдебна практика, противоречаща на обжалвания съдебен акт. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. С допълнителна молба-становище процесуалният представител на касационния жалбоподател – адв. Д., поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – ТЕЦ [фирма] – [населено място] село, [община] дол, област К., в съдебно заседание пред настоящата инстанция, посредством процесуалният представител на ответника по жалбата – юрисконсулт С., оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на поставения въпрос, допълнителната молба - становище на касационния жалбоподател, становището на процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното решение е правилно. Направеното от работодателя – ответник по исковата молба, възражение за нищожност на клаузата на § 7 от КТД е своевременно и допустимо. Законосъобразно и обосновано въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 54, ал. 2 КТ определя срока на действие на колективния трудов договор максимално до две години, като същата е императивна, поради което и всякакви отклонения от предвиденото в нея относно срока на действие на колективния трудов договор, са недействителни. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №22/17.02.2017 г. по гр.д.№510/2016 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: