Р Е Ш Е Н И Е № 86 С о ф и я, 15 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 06 ф е в р у а р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 24/2012 година. С касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. от Я. се атакува протоколно определение № 283 от 14.12.2011 г., постановено по ВНЧХД № 1335/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с наведени основания по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 и ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като се претендира отмяната му в гражданско-отменителната част с прекратяване на производството и по отношение на предявения в наказателния процес граждански иск и произнасянето по направените от страните разноски и връщане на делото за ново разглеждане в тези му части от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Жалбоподателят М. чрез повереника си адв.В.К. от АК-Я. поддържа оплакванията в жалбата си и отправеното до касационната инстанция искане. Подсъдимият С. С., чрез защитника си адв.Г.Д. от АК-Я. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и в гражданската му част и досежно присъдените разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с оглед правомощията си по чл.347 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 3/14.01.2011 г., постановена по НЧХД № 54/2009 г. на районен съд-Елхово подсъдимият С. Д. С. от Б. е признат за невинен и оправдан по предявеното му от частния тъжител А. Я. М. от Я. обвинение за осъществено в периода от 01.06 до 15.06.2008 г. пред различни държавни органи, включително и пред ОД „......”-Я., престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1, т.2, пр.2-ро вр.чл.147, ал.1 от НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 лв, претендирано обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен. В тежест на тъжителя са възложени направените от подсъдимия разноски по делото. Присъдата е обжалвана от тъжителя А. М. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова, осъдителна присъда по предявеното на подс.С. обвинение, за уважаване на предявения иск по справедливост и присъждане на направените от него разноски. След двукратна промяна на местната подсъдност на въззивното производство, с протоколно определение от 14.12.2011 г. по ВНЧХД № 1335/2011 г. окръжен съд-Стара Загора е отменил изцяло обжалваната присъда, прекратил е наказателното производство на основание „чл.289, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр.чл.81, ал.3 вр.чл.80, ал.1, т.5 вр.чл.2, ал.2 вр.ал.1 от НК, прекратил е на основание чл.88, ал.3 от НПК производството и по предявения граждански иск и е възложил направените от подсъдимия разноски в размер на 2 100 лева в тежест на тъжителя. С касационната си жалба тъжителят М. навежда като основания за неправилност на определението тези по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, касаещи допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл.307 от НПК и неправилното приложение на материалния закон при прекратяване на производството и по предявения граждански иск и произнасянето по направените от страните разноски по водене на делото, като моли в тези части обжалваното определение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.4 от НПК и като такава за процесуално допустима, а по същество – за ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения: Определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като въззивният съд незаконосъобразно се е позовал на правомощието на първата инстанция да прекрати наказателното производство в случаите на чл.24, ал.1, т.2-10 и ал.4, след като съгласно ал.2 на същия член вземе становището на подсъдимото лице дали желае производството да продължи или не. Именно защото в тези случаи съдебната фаза пред първоинстанционния съд не е приключила с присъда, затова и актът, с който съдът се произнася по основанието за прекратяване на наказателното производство е определение, което подлежи на въззивна проверка по реда на глава 21 от НПК. Когато обаче е инициирана въззивна проверка на първоинстанционна присъда, било осъдителна или оправдателна, правомощието на втората инстанция да се произнесе по въпроса за прекратяване на наказателното производство заради изтекла давност за наказателно преследване на подсъдимия е уредено в чл.334, т.4 от НПК, но след като „отмени присъдата”. Или, налице е специално правило във въззивното производство, което определя с какъв акт следва да се произнесе съдът, а не като се позовава на липса на такова и прилагане съобразно чл.317 от НПК на правила от производството пред първата инстанция. Това е така и защото, при желание от подсъдимия производството да продължи, съдът следва да се произнесе по съществото на обвинението и наведените срещу атакувания съдебен акт оплаквания, включително и да разреши въпросите по претенцията за репариране на вредите от деянието, било като престъпление, но за което деецът няма да понесе наказание заради изтеклата давност, било като граждански деликт заради нарушение на задължението да не се вреди другиму по чл.45 от ЗЗД, което няма как да стане с определение, а с решение, каквото е визираното в чл.32, ал.1, т.2 от НПК разрешение за формата на акта му на произнасяне. Не може да има различия в съдебния акт при произнасянето на втората инстанция, с оглед изявлението на привлеченото към отговорност лице, още повече и на фона на противоречивата съдебна практика за произнасяне по предявения граждански иск, възникваща на основата на чл.88, ал.3, чл.337, ал.3 и чл.317 вр.чл.307 от НПК. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на тъжителя М.. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло протоколното определение № 283 от 14.12.2011 г., постановено по ВНЧХД № 1335/2011 г. на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :