Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 17.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 833 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения П. Д. Я. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 784/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Застъпена е тезата, че съдът произволно и без доказателства е формирал вътрешното си убеждение за авторството на деянието и му е наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване по обвинението. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Т.) поддържа искането на осъдения с подробни съображения и алтернативно настоява за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване по размер на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че по делото не е било допуснато съществено нарушение. С присъда № 162 от 11.07.2013 г. по н. о. х. д. № 2955/2013 г. на Бургаския районен съд подсъдимият П. Д. Я. е признат за виновен в това, на 25.06.2013 г. в гр.Б. при условията на повторност в немаловажен случай да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1314,22 лева от владението на С. И. С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение условното наказание от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 2961/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, което е постановено да се изтърпи отделно при първоначален строг режим в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноски по делото. С въззивно решение № 250 от 14.12.2013 г. по в. н. о. х. д. № 784/2013 г. на Бургаския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. От саморъчно изготвеното искане за възобновяване на наказателното дело може да се изведе оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение поради произволно формиране на вътрешното съдийско убеждение за извършеното от осъдения престъпление, оспорвайки приетите за установени от съда по същество фактически положения. Възражението срещу фактическите констатации, че на 25.06.2013 г. на паркинга на магазин „М. Б.”, кв. М. р. в гл.Б., именно подсъдимият П. Д. Я. е влязъл в микробус, ползван от федерацията по скокове на батут и отнел инкриминираните чужди движими вещи покрива оплакване за необоснованост, която не е касационно основание за отмяна на въззивното решение. Авторството на подсъдимия е било прието за фактически установено в резултат на аналитична преценка на целия обем от събрани и проверени доказателства по делото. Видно от мотивите съдът е обсъдил доказателствените материали и е изложил надлежни съображения кои от тях и защо приема за достоверни, и кои от тях и защо счита, че са недостоверни. В тази връзка неоснователен е доводът, че Бургаският окръжен съд е извел авторството на деянието единствено на показанията на св. М. и на св. Г.. Техните наблюдения, възпроизведени чрез свидетелските им показания, относно последователните действия на подсъдимия Я. – проникване в микробуса с външно обозначение на федерацията, напускане на моторното превозно средство с вещи, влизане с тези вещи в личния си автомобил и незабавно отдалечаване от паркинга на магазина, са били обсъдени в съвкупност с показанията на останалите свидетели, данните от писмени доказателствени средства, веществените доказателства по делото. Неоснователно е и възражението, че съдът не е могъл да приеме отнемане от подсъдимия на раницата, марка „Б. спорт”, която е била иззета в хода на незаконосъобразно претърсване. Поначало връзката на веществения обект с инкриминираното поведение на подсъдимия може да бъде установена от съда по същество с всички допустими доказателствени средства, а в случай присъствието на раницата в автомобила е обстоятелство, извлечено и от обясненията на подсъдимия, чиято версия се е свеждала до твърдението, че в превозното средство се е намирала собствената му раница, марка „Б. спорт” – версия, отхвърлена от съда като недостоверна с ясни, точни и логични съображения. На фактическите изводи относно конкретните вещи, предмет на престъплението, се противопоставя и довод за необсъдено противоречие между описанието на раницата като нова от нейния собственик – св. С. и вещта, която е била оглеждана от вещото лице, щом експертно раницата е била оценена с процент овехтяване, т.е. като употребявана. Аргументът е напълно неприемлив, тъй като почива на превратно тълкуване на свидетелските показания и не отговаря на техния действителен смисъл и съдържание. Бургаският окръжен съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения внимателно да обсъди обясненията на подсъдимия и в частта за случайно открити от него на улицата разпилени вещи, които той отивал да предаде в районното полицейско управление. В рамките на правомощията си ги е преценил като решително опровергани от надеждни доказателствени източници, поради което не им се е доверил, мотивирайки подробно и убедително своето решение. При възприетите фактически положения, установени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание, което да оправдава възобновяване на делото. Наказанието съответства на съвкупността от релевантните и доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на обществена опасност на деянието и дееца, и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. При неговата индивидуализация значително под средния предвиден размер са били отчетени специфичните особености на начина на извършване на престъпното деяние, обстановката, при която то е било осъществено и относително високата стойност на предмета на престъплението, които характеризират неблагоприятно и личността на подсъдимия. Ето защо, при отсъствието на съществени нарушения искането на осъдения П. Д. Я. за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. Я. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 784/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: