Ключови фрази

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

гр. София 07.04. 2022 г.



Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 4304 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 16 от 26.05.2021г., постановено по в. гр. д. № 134/2021г. на Апелативен съд – В., е потвърдено решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1861/2019 г. на Окръжен съд – Варна, поправено по реда на чл.247 ГПК и изменено по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските с решение №260009 от 01.02.2021г., в частта, с която: 1/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, а за горницата до пълния предявен размер от 12 000 лв. ведно със законната лихва искът е бил отхвърлен; 2/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на ищеца е присъдена сумата в размер на 822,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени от същото обвинение; 3/ на основание чл. 2б ЗОДОВ на ищеца е присъдена сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове, ведно със законната лихва от 15.11.2018г.; 4/ на ищеца са присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер 632,44лв. Със същия въззивен съдебен акт първоинстанционното решение е отменено в частта , с която са отхвърлени :1/ искът по чл.86 ЗЗД за сумата 357,78лв., изчислена върху обезщетението от 2300лв. за имуществени вреди за периода от 23.03.2018г. до 03.10.2019г. и 2/ по чл.86 ЗЗД за сумата от 127,94лв. – изчислена върху обезщетението за имуществени вреди в размер 822,40лв. за периода от 23.03.2018г. до 03.10.2019г., и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България на заплати на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 357,78 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 2300 лв. за периода от 23.02.2018 г. до 03.10.2019 г., както и сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете: 1/ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетението за неимуществени вреди за горницата над сумата от 12 000 лева до 62 000 лв.; 2/ по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата 2 000 лева до 10 000 лева.; 3/ за лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за горницата над 357, 78 лв. до 1670, 27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до 23.03.2018 г.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница 822, 40 лв. за горницата над сумата от 127, 94 лв. до 407, 04 лв. и за периода до 23.03.2018 г.
Подадена е касационна жалба от Прокуратура на Република България чрез прокурор С. А. от В. апелативна прокуратура, която, видно от обстоятелствената част и заявеното искане, е насочена срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат е осъдена да заплати на ищеца М. С. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпление, по което е оправдан, сумата 6500лв. или разликата над размер 3500лв. до размер 10000лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 23.03.2018 г. до окончателното изплащане , както и в частта, с която е осъдена да заплати на М. С. А. на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове, ведно със законната лихва от 15.11.2018г.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за отхвърляне на иска по чл.2б от ЗОДОВ.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от касатора се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с определянето на справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД – твърди се противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Твърди се още, че решението е очевидно неправилно. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставя въпросът дали искът по чл. 2б ЗОДОВ е самостоятелен иск, различен от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, или не.
Ответникът по жалбата Ц. В. П., в писмен отговор, подаден чрез адв. Ю. Г., счита, че не следва да се допуска касационното обжалване като взема становище и за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че изходът на настоящото производство е в зависимост от разрешението на поставения с предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС /тълк. дело № 1/2022 г./ въпрос: " При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?". На основание чл. 292 ГПК, производството следва да бъде спряно, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр. д. № 4304/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: