Ключови фрази
Против интелектуалната собственост * неправомерно използване на търговска марка * неправилно приложение на материалния закон * търговска марка


Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
гр. София, 09.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....дванадесети декември... две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА

при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2819 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по протест на Пловдивската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 110/ 20.10.2011 г. по внохд № 1549/11 г. на Пловдивския окръжен съд. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане, с указания за осъждане на подсъдимия Е. Б..
В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и мотивира становище, че при установените по делото факти, съдът неправилно е приложил закона, поради което присъдата следва да бъде отменена.
Защитата на подсъдимия, адв. Т. намира, че законът е приложен правилно, тъй като за продажба на стоки, означени със сходни на оригиналните търговски марки, се носи административна отговорност.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното:

С присъда № 350/ 22.07.2011 г. по нохд № 4072/2011 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия Е. П. Б. за виновен в това, че на 24.02.2010 г., като търговец, в търговски обекти в гр. Пловдив, без съгласието на притежателя на изключителното право “С. инт. С.А. Люксембург” и “Л. В. М.- Франция” е използвал в търговската си дейност, без правно основание марките “Мис С.”, “Л. В.” и “Е.”, обект на това изключително право, като е предлагат стоки с този знак за продажба и ги е съхранявал с тази цел, съгласно чл.13 ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения, поради което и на основание чл.172б ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на пробация за срок от шест месеца, като наложил пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение.
Протестът е основателен.
По делото липсва спор относно фактите. Безспорно е установено, че подсъдимият осъществявал търговска дейност и стопанисвал два магазина в Търговски комплекс “Г.” в гр. Пловдив. В тях предлагал за продажба дънки, колани, чанти, якета и шалове, носещи надписи и символи на марките “М. с.”, “Е.” и “Л. В.”. Притежатели на изключителните права върху тези марки са фирмите “С. инт.” Люксембург и “Л. В.” Франция, чийто представител за България е дружеството “А. консултинг”. Установено е, че носителите на изключителното право върху търговските марки не са предоставили право на подсъдимия да ги използва в търговската си дейност, както и, че инкриминираните стоки носят знаци, сходни с отличителните знаци на марките, като сходството е от естество да заблуди потребителя.
При тези факти, Пловдивският окръжен съд е приел, че деянието е несъставомерно по чл.172б от НК с мотива, че се касае за стоки със сходни, а не с идентични на защитените търговски марки означения. Върховният касационен съд счита това разбиране за незаконосъобразно.
Съставът на чл.172б от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който използва в търговската дейност търговска марка без съгласието на притежателя на изключителното право. Обемът на това изключително право е регламентиран в разпоредбата на чл.13 от Закона за марките и географските означения и включва правото на притежателя й да използва марката, да разполага с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската дейност знак, който.....т.2: поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност или сходство на стоките и услугите съществува вероятност за объркване на потребителя. Очевидно е, че в закона е предвиден еднакъв правен режим за неправомерното използване на марка, която е идентична или сходна с марката, обект на защита. Съдът, както и защитата на подсъдимия, неправилно противопоставят понятията “идентичност” и “сходство” на марката, считайки, че под идентичност се разбира оригиналност, а под сходство- т.нар. “менте”. Върху една стока може да е поставен знак, напълно идентичен на защитената марка, но тя също е “менте”, ако липсва разрешение на притежателя на изключителното право. Сходство е налице, когато има изменение на образния или словесен елемент на търговската марка, което е толкова незначително, че може да заблуди потребителя и точно затова води до нарушаване правата на притежателя на защитеното право. Затова, деянието осъществява обективните признаци на престъплението по чл.172б ал.1 от НК не само когато се използва идентичен на чуждата марка знак, но и такъв, сходен с нея.
Неоснователно е възражението на защитата, че извършеното от подсъдимия деяние е административно нарушение. От една страна, разпоредбата на чл.81 от ЗМГО не прави разлика между използването на идентични или сходни на защитената марка означения, като и в двата случая предвижда административно- наказателна отговорност на лицето, което ги използва в търговската дейност. От друга страна, въпросът за съотношението между наказателната и административно-наказателната отговорност е решен както с чл. 32 и чл.33 от ЗАНН, така и с ТР № 51/78 г. ОСНК ВС- административна отговорност се носи само, ако извършеното не е престъпление, както е в случая.
Върховният касационен съд намира, че като е намерил деянието за несъставомерно от обективна страна, Пловдивският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което въззивната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 110/ 20.10.2011 г. по внохд № 1549/11 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: