Р Е Ш Е Н И Е
№ 50149
Гр. София, 06 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 536/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Ц. М. Л. чрез упълномощения му защитник, адв. П. К. срещу решение № 78/15.03.2022 г. на Софийски Апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 135/2022 г.
В жалбата на защитата се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК и се прави искане за изменяване на решението на апелативния съд в частта относно основното и допълнително наказания, които да се намалят, съответно лишаването от свобода на 8 месеца, като се отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години и лишаването от право за управление на МПС, също на 8 месеца. Искането се аргументира с недооценка на обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност на дееца и тяхната тежест за приложението на чл.55 от НК, който текст решаващите съдилища са отказали да приложат при определяне на наказанието. Като обстоятелства с изключителен характер се сочат здравословното състояние на подсъдимия и това на малолетните му деца, които съвкупно с останалите смекчаващи отговорността му факти е следвало да обусловят определяне на наказанието при условията на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1 от НК. Отделно по отношение на административните нарушения по ЗДП, за които подсъдимият е бил санкциониран се твърди, че поради тяхната давност не следва да се отчитат в негова вреда. С оглед изложеното се прави искане за намаляване на размера на наложената санкция.
Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба с посоченото касационно основание и с направеното искане за намаляване на наказанието до посочените в жалбата размери. Като основен довод излага тезата за наличие на предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, поради многобройни и изключителни смекчаващи отговорността на подзащитния й обстоятелства – трудова и социална ангажираност, полагане на грижи за три малолетни деца със здравословни проблеми, упражняване на професия, която е свързана с управление на МПС.
Подсъдимият Л., редовно уведомен не се явява пред ВКС.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради определяне от решаващите съдилища на справедливо по размер и тежест наказание и липса на основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. В това отношение се солидаризира с решението на САС, в което са отчетени допуснатите от подсъдимия груби нарушения по ЗДП при причиняване на процесното пътно транспортно произшествие, величината на превишената скорост, с над 30 км от разрешената за съответния пътен участък, който се е намирал в населено място и повреждането на трето МПС, което се е движило в района на произшествието. Отделно сочи, че отлагането на ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода няма да попречи на подсъдимия да се грижи за своите близки и за собственото си здраве.
Частният обвинител Д. Г. Б., редовно призована не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощения повереник, адв. Г., която заявява, че споделя тезата на прокурора за неоснователност на жалбата на подсъдимия, поради правилно определено и справедливо наложено наказание. Счита, че трудовата ангажираност на подсъдимия е непосредствено преди делото и доказателствата в тази посока са представени единствено за смекчаване на неговата отговорност. Моли да не се уважава касационната жалба.
Частният обвинител Р. С. Р., редовно призован не се явява пред ВКС. Не се явява и упълномощеният повереник адв. В., редовно уведомен.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 25/22.11.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 486/2021 г., по описа на Софийски окръжен съд, наказателно отделение подсъдимият Ц. М. Л. е признат за виновен в това, че на 15.02.2018 г. около 09,50 часа, в [населено място], на [улица]между /№/ и /№/ срещу [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “марка”, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, чл.42, ал.2, т.2 и чл. 43, т.4 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Г. Р., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б. ”в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години /считано от влизане на присъдата в сила/ и на осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Със същата присъда съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и подсъдимият Л. е осъден да заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
С решение № 78/15.03.2022 г. на Софийски Апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 135/2022 г. присъдата на Софийския окръжен съд е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.
ВКС не намери за основателни изложените в касационната жалба доводи за неправилна оценка на обстоятелствата, които са в полза на дееца и смекчават наказателната му отговорност и за това, че контролираните съдилища неоснователно са отказали да приложат разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК при определяне на съответното наказание.
Наказанието на подсъдимия Л. е правилно отмерено и е справедливо.
Съдебното производство по делото е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, в диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият Л. е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства от съда за установяването на тези факти. Съобразно вида на приложената съкратена процедура е определена и съответната санкция, като наказанието на подсъдимия е реализирано при условията на разпоредбата на чл.58а от НК.
Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са приели, че приложимата норма за определяне на адекватно спрямо тежестта на извършеното деяние наказание е чл.58а, ал.1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на намалената отговорност по чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1 от НК. При условията на първата алинея на чл.58а от НК, размерът на основното наказание е отмерен на две години лишаване от свобода / в рамките на средния законов размер, при максимум от 4 години и липса на специален минимум/ и след редукцията с една трета е фиксиран на една година и четири месеца лишаване от свобода. Изтърпяването на основното наказание е отложено с минималния изпитателен срок от три години и кумулативно предвиденото допълнително наказание лишаване от право за управление на МПС е определено на една година и шест месеца, с два месеца над задължителния минимален размер, в който е отмерено основното наказание.
Въззивният съд е аргументирал становището си за приложимата норма по чл.58а, ал.1 от НК с липсата на предпоставките по чл. 55, ал. 1 от НК, като е посочил, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни и по отношение на дееца и деянието не е налице обстоятелство от изключителен характер, което да бъде отчетено в негова полза, за да обуслови приложението на този привилегирован текст. Отделно е посочил, че са налице отегчаващи обстоятелства, които съобразно техния вид и характер обуславят завишена обществена опасност на деянието, която от своя страна изключва приложението на намалената наказателна отговорност като съответна на тежестта на деянието.
Защитата на подсъдимия не оспорва преценката на съда за броя и вида на смекчаващите обстоятелства, като изразява несъгласие с приетата в решението оценка за техния характер и тежест като смекчаващи факти и намира, че съдът не ги е оценил правилно по значимост при реализацията на санкционната отговорност на дееца.
Възражението е неоснователно. САС прецизно е отчел всички относими към наказанието на подсъдимия факти и обстоятелства, които са изчерпателно установени като брой и вид. В категорията на смекчаващите обстоятелства правилно са приобщени необремененото съдебно минало на дееца, трудовата му заетост, семейното положение, женен с три деца, личните и на малолетните му деца здравословни проблеми, изразеното съжаление за извършеното деяние. Защитата възразява срещу това, че здравословното състояние на подсъдимия и това на неговите деца не е оценено като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на изискванията на текста чл.55, ал.1 от НК, което счита, че е довело до неоснователен отказ за прилагането му при определянето на санкцията. САС е отговорил на неоснователността на аналогичен довод, изтъкнат с въззивната жалба, като правилно е отчел вида на заболяванията, съобразно представените от подсъдимия медицински документи и това, че и в двата случая не се касае за медицински проблеми с особена тежест, които да обуславят изключителния им характер като смекчаващ отговорността на дееца факт.
Съдебната практика приема за изключителни смекчаващи обстоятелства /допустимо е наличието и само на едно изключително обстоятелство/ като елемент от фактическия състав на чл.55 от НК, определени факти, които независимо от тяхната конкретика, обуславят по-ниска степен на обществена опасност на престъплението в сравнение с обичайните престъпления от същия вид / Решение № 49 от 26.I.1977 г. по н. д. № 2/77 г., II н. о./.
Практиката на ЕСПЧ, от своя страна въвежда като критерий за оценка на такъв вид изключителни обстоятелства, които изискват законова компенсация, която следва да бъде постигната чрез редукция на наказанието прекомерната продължителност на наказателното производство, но не безусловно, а при точно определени условия, /бездействие на властите, по причини извън поведението на дееца и прекомерно дълъг срок на наказателното производство, съотнесен към сложността на делото/ които в този казус не са налице.
В настоящият случай от фактите по делото не се установява наличието на изключително смекчаващо обстоятелство, което да послужи за приложението на чл.55 от НК. Не се констатира и многобройност на установените смекчаващи факти, тъй като техният брой, съотнесен към броя на отегчаващите показва, че се касае за баланс на релевантните за отговорността на дееца обстоятелства.
Смекчаващите обстоятелства по делото не могат да се разглеждат изолирано като абсолютна стойност и преценката за тяхната многобройност като елемент от състава на чл.55 от НК винаги предполага отчитане на съотношението им с отегчаващите обстоятелства, за да се прецени и относителната им тежест в общата съвкупност от обстоятелства, които имат значение за отговорността на дееца.
Приложението на чл.55, ал.1 от НК от своя страна включва кумулативно изискването най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние. Съдилищата по фактите не са изложили съображения за тази предпоставка, поради приетата от тях липса на първото изискване за изключителност или многобройност на смекчаващите обстоятелства, като следва да се отчита, че изискването на закона е за кумулативна даденост на двете предпоставки и наличието само на една от тях не обуславя несъмнен извод за това, че е налице и второто законово изискване. В този смисъл теоретично е възможно при установени многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства предвиденото минимално наказание да не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние, което да е пречка за прилагането на чл.55 от НК.
В настоящият случай отчетената висока обществена опасност на деянието и необходимостта от адекватна по тежест сакция за постигане целите на специалната и генерална превенция налага извода, че предвиденото в закона най-леко наказание – от три месеца лишаване от свобода, поради липса на специален минимум в текста на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК , не се явява прекомерно тежко спрямо извършеното деяние. Този извод на самостоятелно основание се явява пречка за прилагането на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, която би довела до определяне на наказание по-леко от лишаване от свобода, а именно пробация, което като вид наказание е несъвместимо с тежестта на процесното деяние.
Анализът на приетите факти обуславя правилността на извода за приложимата правна норма по чл.58а, ал.1 от НК относно реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия.
Правилна е тезата на въззивния съд за това, че престъплението е със завишена степен на обществена опасност, предвид тежестта на допуснатите от подсъдимия съставомерни нарушения по ЗДП, които са изключително груби и тежки и съпътстващите ги несъставомерни нарушения, които не са в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият е предприел изпреварване на попътно движещи се два автомобила, като при извършването на маневрата е навлязъл в насрещната пътна лента в участък, в който са се движели автомобил и автобус, като е попречил на движението им и това е наложило да отклонят траекторията на движението си плътно вдясно до края на пътната лента.
Отделно, подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост, която е била с 30 км над разрешената за съответния пътен участък, което не е установено в причинна връзка с деянието, но по естеството си представлява отегчаващ факт с немалка тежест; причинил е повреди и по трети автомобил, който се е движел след автомобила на пострадалия.
Защитата възразява срещу становището на САС да оцени в тежест на подсъдимия предходните му административни нарушения по ЗДП, за които са му наложени административни наказания, поради тяхната малобройност и давност. ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал нарушение при оценката на тези обстоятелства и същите правилно са приобщени към категорията на отегчаващите, като видно от мотивите към решението тежестта им е приета за относително ниска и съдът е посочил, че индицират на предходно неправомерно поведение при управлението на МПС, без да прави други изводи в негова вреда.
Не се намери за основателно и оплакването за завишен размер на допълнителното наказание лишаване от права. Същото е отмерено с два месеца над основното наказание, / минимално допустимия размер на това наказание е до размера на основното наказание, както правилно е посочил САС / като изложената в решението аргументация е правилна и се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция – изведена е от механизма на извършване на процесното ПТП и допуснатите несъставомерни нарушения и причинени имуществени вреди на трето МПС, които разгледани съвместно с предходните нарушения на подсъдимия по ЗДП обуславят необходимост от адекватно по тежест допълнително наказание, което съвместно с основното да способства за по-успешното постигане на целите по чл.36 от НК. Въззивният съд е дал отговор и на възражението за упражняваната от подсъдимия трудова дейност, /трудовото правоотношение е възникнало в хода на съдебното производство по делото/ свързана с управление на МПС, като правилно е посочил, че от този факт не могат да се правят изводи в полза на дееца, както и че професионалното упражняване на този вид дейност е свързано с повишени изисквания към водачите на МПС по отношение безопасността на движението, което не предпоставя допълнителна снизходителност към нарушителите на закона.
В заключение, съобразното изложеното относно релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и тяхната правилна оценка, довела до определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, не е нарушен принципът за справедливостта на наказанието, тъй като съдът не е допуснал игнориране на обстоятелства, които са в полза на дееца или надценяване тежестта на тези, които са отчетени в негова вреда. По изложените съображения решението на САС следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделенние
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 78/15.03.2022 г. на Софийски Апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 135/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: