Ключови фрази
Преобразуване на лично имущество * установителен иск за собственост * пълна трансформация * преобразуване на лично имущество * лични средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 36
София, 31.03.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3386 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Д. Р. С. от [населено място], чрез процесуални представител адв. В. С. –АК Д. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение от 27.02.2014 година, постановено по гр. В.д.Nо 853/2013 година на ОС-Кюстендил . Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, предвид на незаконосъобразността на изводите на въззивния съд за липса на вложени лични средства, дадени от майката на ищцата и изцяло изплатения от същата заем към ДСК , в контекста на чл. 23 ал.2 СК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация К. М. С..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на въведените с касационната жалба основания за отмяна и доводи на страните, в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в качеството на въззивна инстанция в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 497 от 31.07.2013 година по гр.д. Nо 1399/2011 година на РС- Дупница по отхвърления иск за признаване индивидуална собственост на апартамент в [населено място] , придобит по време на брака на страните, в полза на Д. С. в резултат на трансформирани извънсемейни средства в придобиване на процесния недвижим имот по време на брака на страните.
За да приеме , че не е налице индивидуална собственост на ищцата по отношение процесното жилище, закупено по време на брака на страните на името на двамата съпрузи, решаващият съд е приел, че след като двамата са участвали в сделката за придобиване на процесното жилище, то няма основание да се признае изключителен дял в резултат на трансформираното лично имущество.
С т. 4 по ТР 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС мнозинството на двете колегии прие, че е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23 ал.1 и ал.2 на СК/ респ. по чл. 21 ал.1 и ал.2 на СК от 1985 год. отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба , сключен на името на двамата съпрузи . В мотивите към така дадения отговор се приема ,че могат да бъдат пренебрегнати разпоредбите на чл. 21 ЗЗД и ал. 24 ал.1 ЗЗД и чл. 30 ЗС, тъй като СК/ очевидно се визира още първия СК от 1968 година / е нов и специален закон.
В мотивите на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се приема , че искът по чл. 23 СК е положителен установителен иска за собственост , въпреки , че в съдебната практика по приложение на чл. 21 ал.1 и ал.2 СК от 1985 год. /отм./ , който кодекс за първи път законодателно въвежда исковете за трансформация в резултат на вложени лични средства , никога не е имало спор относно характера на иска. Приема се , че същият е коректив на съпружеската имуществена общност, тъй като „бракът не може да е източник на неоснователно обогатяване “, поради което независимо на чие име е придобит един недвижим имот, законодателят с разпоредбите на чл. 23 ал.1 и ал.2 СК дава възможност да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен- изследва се характера на вложените средства. Искът по чл. 23 СК е правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите. Ако придобивното основание на спорния недвижим имот е договор за покупко-продажба , сключен от двамата съпрузи и волята им е била да го придобият съвместно, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването, без да се дава отговор на въпроса има ли възможност да се предяви иска за трансформация, ако волята на съпрузите към момента на закупуване на жилище да е била закупеното жилище да се придобие от двамата и затова и двамата са страни по сделката, но след развода , единият от тях , въпреки това да предяви иска си за трансформация ?.
В мотивите към отговора по т.4 на Тълкувателното решение се приема, че плащането в брой на цената към момента на придобиване / в ограничените хипотези на договор за покупко-продажба/ сочи че „съпрузите са разполагали с парични средства и трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата“, но при плащане на цената със заемни средства , когато задължението за връщане е поето солидарно , за задоволяване нуждите на семейството – чл.32 ал.2 СК , респ. чл. 25 ал.2 СК от 1985 г./ отм./ между съпрузите възникват облигационни отношения и в този случай, изплащането на цената с лични средства на единия съпруг/ а още по –малко от страна на трето лице / не променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно право.
С оглед на изложеното по тълкувателното решение отговорът на материално - правния въпрос за предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи , в смисъла на изложената задължителна практика налага извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
След като в решаващите мотиви на обжалваното решение, въззивният съд приема , че когато двамата съпрузи са купувачи при сключване на договора за покупка на процесното жилище по време на брака , собствеността се придобива на основание чл. 21 ЗЗД , а не на основание чл. 19 ал.1 ЗК от 1985 г. /отм./, произходът на средствата е без значение, тъй като в тези хипотези не може да се дови иск по чл.21 ал.1 и/или ал.2 СК от 1985 г./отм./, предвид на цитираното тълкувателно решение , съдебният акт се явява незаконосъобразен от гл.т. на неточно приложение на материалния закон и следва да бъде отменен.
Тъй като съдът не се е занимал по същество с релевираното възражения за трансформация на лични средства, липсва анализ на събраните в тази насока доказателства в правомощията му на втора първа инстанция, то това налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав , при което бъдат съобразени дадените с ТР 5/2013 година на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения по приложение на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1-3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 27.02.2014 година, постановено по гр. В. д. Nо 853/2013 година на ОС-Кюстендил и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: