9 Р Е Ш Е Н И Е
№ 396
гр. София, 02 февруари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар ..……………….…. НАДЯ ЦЕКОВА ……...……… и с участието на прокурор ………… ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1147/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на адв. Г., защитник на подсъдимия К. Н. К., и на адв. Ж., повереник на частния обвинител Е. Х. И., срещу решение № 56 от 09.06.2014 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 55/2014 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на адв. Г. е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия К. К. наказание лишаване от свобода. Защитникът е изложил съображения, че въпреки намаляването на срока на това наказание с осем месеца от страна на въззивния съдебен състав, размерът му продължавал да бъде завишен. От друга страна, не били налице основания за отказ да се приложи института на условното осъждане. Въззивният съд само формално отчел факта, че едното дете на подсъдимия имало здравословни проблеми, изискващи полагане на специални грижи. В атакувания съдебен акт били отбелязани многобройните нарушения и престъпни деяния, извършени от подсъдимия в качеството му на водач на МПС, но било пренебрегнато обстоятелството, че всички те били осъществени до 2008 г., което свидетелствало за значително поправяне на поведението на жалбоподателя. Съдът неправилно не приел като смекчаващо отговорността му обстоятелство и факта за допуснатото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който без светлоотразителна жилетка се намирал на пътното платно, в лентата за движение на подсъдимия. Неправилно не била отчетена като смекчаващо обстоятелство конкретната пътнотранспортна обстановка на местопроизшествието – ремонтиран участък от пътя. Свидетелските показания не давали ясна картина доколко били спазени изискванията на Наредба № 3 от 2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата. Нямало лица, отбиващи движението от ремонтирания участък, нито сигнализиращи ленти, лампи и други съоръжения съгласно изискванията на цитираната наредба. Липсата на изискуемата организация на движението, макар че представлявала неизпълнение на задълженията на трети лица, също следвало да бъде отчетена като смекчаващо обстоятелство, като въззивният съд неправилно приел, че тези факти не били в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
По тези съображения защитникът на жалбоподателя К. К. моли ВКС да измени решението на БАС, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и отложи изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
В касационната жалба на адв. Ж. са развити доводи за несправедливост на постановеното от въззивния съд решение, с което са били намалени наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Повереникът твърди, че с поведението си при управление на автомобили подсъдимият К. в продължение на години демонстрирал впечатляваща упоритост, насочена към пренебрегване на правилата за движение – бил наказван по административен ред с 16 наказателни постановления за допуснати нарушения на ЗДвП, бил осъждан двукратно за престъпления по чл. 343б от НК и веднъж за престъпление по чл. 343в от НК. С оглед тези обстоятелства процесуалният представител на частния обвинител отправя към ВКС искане да измени атакуваното решение на Бургаския апелативен съд, като увеличи по размер наложените на подсъдимия К. наказания лишаване от свобода – на три години и четири месеца и лишаване от правоуправление – на шест години.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият К. и неговият защитник поддържат касационната жалба в частта относно твърденията за неправилен отказ от прилагането на института на условното осъждане.
Жалбоподателят частен обвинител Е. И. и нейният повереник адв. Ж., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция.
Частният обвинител Г. И. и нейният повереник адв. Х., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция и не изразяват становище по постъпилите касационни жалби.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 12 от 14.03.2014 г., постановена по НОХД № 58/2014 г., Сливенският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия К. Н. К. за виновен в това, че на 01.08.2013 г. на път 1112, километър 32, в отсечката между [населено място] и [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Порше К.”, рег. [рег.номер на МПС] – нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 55/2014 г. по описа на БАС, като с решение № 56 от 09.06.2014 г. на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на окръжния съд, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия К. К. наказание лишаване от свобода на две години и осем месеца, а размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС – на пет години и шест месеца.
По реда на чл. 340, ал. 2 от НПК решението на БАС е съобщено на частния обвинител Е. И. и нейния повереник на 13.06.2014 г., а на подсъдимия К. – на 12.062014 г. Техните касационни жалби са подадени, съответно, на 25.06.2014 г. и на 16.06.2014 г., поради което ВКС намира, че са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 и т.3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т.1 от НПК.
І. Касационната жалба на частния обвинител Е. И. е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК. При условията на чл. 54 от НК въззивният съд е отмерил по отношение на подсъдимия К. К. наказание в средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от четири години, като е отчел баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства (стр. 7 от въззивното решение). След задължителната редукция с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК окончателният размер на наказанието лишаване от свобода е фиксиран на две години и осем месеца.
При тази преценка не са игнорирани, нито подценени отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Повереникът на частния обвинител И. неоснователно претендира явна несправедливост на наложеното наказание, произтичаща от недооценяване на проявената от подсъдимия дългогодишна упоритост, насочена към пренебрегване на правилата за движение. От една страна, предходното противоправно поведение на подсъдимия не е неглижирано от състава на БАС, който на стр. 6 от мотивите на атакуваното решение изрично е обсъдил в негативен аспект поведението на подсъдимия като водач на МПС, обективирано от наложените му по административен ред многобройни санкции за нарушения на правилата за движение. Въз основа на приложената на л. 49 и л. 50 от досъдебното производство справка от сектор КАТ – ОДП Сливен въззивният съд е взел предвид значението на наложените по отношение на подсъдимия К. административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение (13 броя) и тяхната относителна тежест и значение за характеристиката на подсъдимия като водач (за превишаване на допустимата скорост на движение, движение без изискуемите документи, управление на МПС след употреба на алкохол, след лишаване от право да управлява МПС и др.). Именно с тях е мотивиран изводът за завишената персонална обществена опасност на дееца, който без съмнение може да бъде характеризиран като рисков и некоректен водач, трайно незачитащ законовите изисквания. Съдът обаче правилно не е и надценил значението на тези факти с оглед давността на извършените нарушения (в периода 18.04.2000 г. – 25.06.2008 г.), като за петгодишен период до момента на извършване на деянието, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство (01.08.2013 г.), по делото липсват данни за допуснати административни нарушения. Изложеното обуславя извод, че многократното предходно санкциониране на подсъдимия К. по административен ред правилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство, но не е от естество на самостоятелно основание да обоснове завишаване на определените спрямо него при условията на чл. 54 от НК наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС.
От друга страна, в касационната си жалба повереникът на частния обвинител неоснователно се позовава на предходните осъждания на подсъдимия К., включително за деяния по чл. 343б, ал. 1 от НК, чл. 343в, ал. 1 от НК, чл. 343б, ал. 2 от НК. При настъпила реабилитация по чл. 88а от НК по отношение на миналите осъждания на подсъдимия, върху тях не следва да се основават отрицателни изводи за личността му. В този смисъл следва да бъдат коригирани незаконосъобразните мотиви на съдебните актове (стр. 10 от мотивите на първоинстанционната присъда и стр. 6 от въззивното решение), в които завишената лична обществена опасност на подсъдимия е изведена от предходните му осъждания, въпреки че и двете съдебни инстанции в същото време са отчели като смекчаващо отговорността обстоятелство неговото чисто съдебно минало. Щом по силата на закона – чл. 85, ал. 1 от НК – реабилитацията е заличила осъжданията и последиците от тях, от тези факти не произтичат никакви изводи във вреда на дееца, включително и досежно отражението им върху личностовия му облик. Още по-малко съдът би могъл да обсъжда и критикува справедливостта на наложените при реабилитираните осъждания наказания, както е сторил това въззивният съдебен състав на стр. 6 от атакуваното решение (приел е, че съдът е проявил „снизходителност” при налагането на наказанието пробация с присъдата по НОХД № 707/2008 г. по описа на Сливенския районен съд).
По изложените дотук доводи настоящият състав на ВКС прие, че атакуваният съдебен акт не страда от претендираните от частния обвинител Е. И. пороци. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че конкретното искане, залегнало в касационната жалба на частния обвинител – да се измени въззивното решение на БАС, като бъдат увеличени по размер наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, поначало е недопустимо, защото касационният съд не разполага с такива правомощия, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, каквато в случая не е налице. (При наличие на съответните основания ВКС би могъл на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК да отмени изцяло или отчасти въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция).
ІІ. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия К. Н. К. е частично основателна.
Настоящият съдебен състав се съгласява с доводите на защитника на подсъдимия К., че при индивидуализацията на наказанието му от съвкупността смекчаващи обстоятелства неправилно са останали изключени обстоятелствата във връзка с неспазването на правилата на Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. От приетите за установени от двете съдебни инстанции факти, залегнали в обвинителния акт и признати от подсъдимия, е видно, че пътното произшествие е настъпило в участък, в който върху пътното платно са се извършвали строително-монтажни дейности – подготовка на пътната настилка за полагане на асфалт. Пътното платно в ремонтирания участък е било частично фрезовано с дължина 12.7 м., широчина 6.40 м. и дълбочина 4 см. Пострадалият И. Г. И. се е намирал в лентата за движение на подсъдимия К., считано за посоката от [населено място] към [населено място] (на около 1 м. от разделителната линия между двете ленти за движение в срещуположните посоки), като с къртач оформял ръбовете на фрезования участък на асфалта. Във всички случаи на извършване на СМР по пътища и улици се създава временна организация за осигуряване безопасността на движението съгласно разпоредбите на цитираната Наредба № 3/16.08.2010 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата, СМР, които намаляват широчината или нарушават целостта на уличната настилка, следва да бъдат сигнализирани. В разглеждания случай мястото на извършване на ремонтните дейности е било обозначено с един жълт конус от западната страна по посока към [населено място] (съгласно показанията на свидетелите А. С., К. К., К. К., Д. Н., П. В. и др.). При СМР върху пътното платно обаче се изисква ограничаване на допустимата максимална скорост на движение (чл. 41 от Наредба № 3/16.08.2010 г.) и ограждане на площта на СМР с цел отделяне от автомобилното движение (чл. 42 от Наредба № 3/16.08.2010 г.). Конкретните начин и средства за ограничаване на скоростта и ограждане са подробно регламентирани от разпоредбите на цитираната наредба и съответните приложения към тях. В обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство по разглежданото дело, не са застъпени факти за продължителността на извършваните СМР, от които да се направят изводи дали се касае до дълготрайни или краткотрайни такива съгласно разграничението на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3/16.08.2010 г. А това не дава възможност за точна преценка на средствата за сигнализиране на ремонтирания пътен участък. Във всички случаи обаче поставеният на местопроизшествието един конус не отговаря на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010 г., независимо дали СМР са били дълготрайни или краткотрайни. (В разглежданите пътни условия – работен участък с дължина по-малка от 50 м. върху пътна лента на двулентов двупосочен път – краткотрайните СМР се сигнализират според разпоредбите на чл. 54, чл. 60, ал. 3 и приложение № 17 от Наредбата, съгласно което ограждането на мястото на СМР се извършва с конуси или гъвкави ограничители надлъжно на оста на пътя през 5 м. и напречно на оста на пътя – минимум 4 броя на вход и минимум 3 броя на изход. При извършването на дълготрайни СМР, съответно, са приложими изискванията на чл. 51, т. 2, чл. 52, ал. 4, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 3 и приложение № 42, съгласно което ограждането на мястото на СМР се извършва с ограничителни табели надлъжно на оста на пътя през разстояние не по-голямо от 10 м. и напречно на оста – минимум четири броя на вход и минимум 3 броя на изход).
Констатираните нарушения на организацията на движението при извършването на СМР не са ирелевантни за отговорността на подсъдимия, както неправилно е приел въззивният съд (стр. 7 и стр. 8 от решението). Допуснатото от водача нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не изключва наличието и на друг елемент от общия каузален комплекс, предизвикващ резултата: при изпълнението на служебните си задължения пострадалият И. се е намирал на несигнализиран по надлежен начин участък от пътното платно, в лентата за движение на подсъдимия, като подобно на останалите работници, въобще не е следил движението. Необезопасеното му местонахождение в лентата за движение в посока към [населено място] е факт, който се намира в причинна връзка с настъпилото произшествие, тъй като в противен случай сблъсъкът с автомобила въобще не би настъпил. Такъв обективен принос към общественоопасните последици би могъл да бъде изключен само при надлежното сигнализиране на участъка с ремонтни дейности.
Следва да се уточни, че конкретиката на разглеждания казус не сочи на съпричиняване от страна на самия пострадал, който се е намирал на пътното платно не по свой избор, а по силата на задълженията си във връзка с изпълняваните СМР. В този случай за настъпването на общественоопасния резултат допринася бездействието на съответните лица по чл. 4 от Наредба № 3/16.08.2010 г., ангажирани със задължението за създаване на временна организация и безопасност на движението при извършването на СМР. Неизпълнението на основни задължения за сигнализиране на районите на извършване на СМР, особено когато се осъществяват на пътното платно и с навлизане на работниците в лентите за движение, е обективна предпоставка за настъпване на произшествия. Значението на този фактор не може да бъде елиминирано по изложените от състава на БАС съображения, че подсъдимият преминавал и друг път през ремонтирания участък и бил запознат с усложнената пътна обстановка. Разпоредбите на ЗДвП не вменяват на водача задължения да помнят препятствията по пътя им. Пътните участъци с висок риск от настъпване на произшествия, каквито са площите, където се провеждат СМР, следва да се сигнализират по нормативно указаните начини. Целта на сигнализацията за въвеждане на временна организация и безопасност на движението е ясно посочена в чл. 3 от Наредба № 3/16.08.2010 г.: да бъдат информирани участниците в пътното движение за особеностите и опасностите, възникнали в пътния участък, и за изменените пътни условия; да се укажат границите на пътния участък с изменени пътни условия; да се въведе режим на движение, който осигурява безопасно преминаване през пътния участък.
С оглед тези доводи настоящият съдебен състав намира, че несигнализирането на пътния участък е смекчаващо обстоятелство, което заедно с останалите изтъкнати от БАС смекчаващи обстоятелства формира техен превес и съответно обуславя намаляване на определеното от въззивния съд по отношение на подсъдимия К. при условията на чл. 54 от НК наказание от четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. Крайният размер на наказанието, което касаторът следва да понесе, фиксиран при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК с намалението от една трета (една година), възлиза съответно на две години. Наказание в такъв окончателен размер отговаря на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление, като успешно допринася за осъществяване на генералната превенция, без да се явява прекомерно сурово за извършителя.
Изводът за необходимост от допълнително намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода рефлектира и върху размера на наложеното му наказание на основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, което с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК следва да бъде редуцирано до пет години лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Останалите възражения на касатора са неоснователни.
Не са налице основания да се промени извода на инстанциите по фактите относно необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той е съобразен със завишената обществена опасност на конкретно извършеното деяние. Допуснато е, макар и едно на брой, но много тежко и грубо нарушение на важно правило за движение по чл. 21, ал. 1 от НК. Пределно допустимата скорост на движение в района на произшествието от 90 км/ч. е била значително надвишена от водача, който е управлявал автомобила си със скорост от 116 км/ч. с опасна зона за спиране от порядъка на 112 м. При това, движението е било осъществявано в потенциално рискова зона с ограничена видимост до 70 м. поради наличието на десен завой с радиус от 83.4 м. Работниците на пътното платно са се намирали на прав участък от пътя след завоя, като са могли да бъдат обективно възприети от разстояние от 103 м. Въпреки това подсъдимият К. безотговорно е продължил движението си с високата скорост, като е предприел действия по ефективно спиране едва от разстояние 38 м. и буквално е връхлетял върху нищо не подозиращия пострадал И., който е бил ангажиран с дейността си. Ударът е бил толкова силен, че пострадалият е получил тежки увреждания по цялото тяло, включително травматична ампутация на десния долен крайник. Тези характеристики на деянието очертават в сериозно негативен план и личността на извършителя. Както вече бе отбелязано, многократното предходно санкциониране на подсъдимия К. по административен ред, макар и със значителна давност, го обрисуват като рисков и некоректен водач, пренебрегващ законовите изисквания за безопасност на движението. Проявените от него при извършване на инкриминираното деяние безразсъдство, безотговорност и пълно незачитане на сигурността на останалите участници в движението изключват приложението на условното осъждане, което не би постигнало адекватна реализация на нито една от целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Така формираните изводи не се повлияват от залегналите в касационната жалба съображения относно заболяването на едно от малолетните деца на касатора и липсата на светлоотразителна жилетка у пострадалия. Здравословното състояние на детето на подсъдимия (с диагноза аутизъм) е изрично отчетено от въззивния съд (стр. 7 от решението) при намаляването на постановения от първоинстанционния съд размер на наказанието. Обстоятелството, че пострадалият И. поради пълнотата си не е бил облечен в сигнално-отразителна жилетка, макар и да съставлява формално нарушение на чл. 6 от Наредба № 3/16.08.2010 г., е твърде несъществено по значение и тежест и не е от естество да обоснове приложение на института на условното осъждане.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 56 от 09.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 55/2014 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. Н. К. по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК на две години.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К. Н. К. на основание чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство на пет години.
Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|