Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 229 София, 26 май  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А                                                                                            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година,  в състав :                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА       при секретаря.............................Аврора Караджова...................................... и в присъствието на прокурора .................Димитър Генчев............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 125/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия С, чрез защитника му адв. К, срещу въззивно решение № 207 от 21.01.2010г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по внохд № 241/09г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде уважена, като делото се върне за ново разглеждане. Частните обвинители С. М. и Ч. М. , намират касационната жалба за неоснователна Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани за съдебното заседание пред настоящата инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 121 от 29.10.2009г., постановена по нохд № 187/09г., ОС-Бургас, е признал подсъдимия С. А. Т. за виновен в това, че на 17.07.2008г. в гр. Б., при управлението на МПС-товарен автомобил “Мерцедес Актрос” с ДК № А* е нарушил правилата за движение- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДП, чл.25, ал.1 от ЗДП, чл.37, ал.2 от ЗДП и чл.117 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. М. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една години и два месеца. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, подсъдимият Т е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и две месеца В тежест на подсъдимия са възложени, направените деловодни разноски. С решение № 207 от 21.01.2010г., постановено по внохд №241/09г., Бургаският апелативен съд, е потвърдил горепосочената присъда. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви са неоснователни. Действително апелативният съд е лаконичен в мотивите си, като е възприел изцяло за правилен доказателственият анализ, направен от първостепенния съд. Също така, е отговорил на доводите, релевирани от подсъдимия и защитата му с въззивната жалба, но е могъл да стори това с по-голяма задълбоченост. Независимо от тези констатации, касационната инстанция не счита, че в случая би могло да се говори за пълна липса на мотиви. Последната предполага неизготвянето им изобщо, а в по-широк смисъл, макар и налични, съдържащи такава вътрешна противоречивост или непълнота, че е невъзможна проверка на вътрешното убеждение на съда, пред каквито хипотези не сме изправени в настоящия казус. Следва да се отбележи и факта, че голяма част от аргументацията на касатора във връзка с твърденията му за допуснати процесуални нарушения сочи на необоснованост на акта, което не е сред касационните основания. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. Възприемайки изцяло доказателствения анализ, направен от първата инстанция, апелативният съд е обективирал по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка , е изградил вътрешното си убеждение, поради което, не може да бъде упрекнат в допуснато нарушение на чл.13 и 14 от НПК. Събраните от първата инстанция доказателства, проверени със съответните експертни заключения установяват по несъмнен начин механизма, по който е реализирано ПТП, действията на подсъдимия и изискуемата се причинно-следствена връзка между тях и настъпилия резултат. Особено съществено е да се отрази, че подсъдимият е възприел детето, което е карало колело на тротоара и от този момент, без оглед на последвалото подминаване, той е бил длъжен да се съобразява с него, при предприемане на маневра, тъй като то се явява участник в движението. Съгласно нормата на § 6, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДП „пътното платно” включва и тротоарите, а точка 19 на същия параграф, визира „велосипеда” като пътно превозно средство. Също така, по несъмнен начин е установено по делото, че подсъдимият е възприел и посоката на движение на детето, която е съвпадала с неговата. Обстоятелство върху което акцентира защитата в хода на производството пред всички инстанции, е свързано с обективната възможност на подсъдимия при извършената от него маневра да вижда и следи движението на детето. Във връзка с изясняването на този факт са назначавани допълнителни експертизи, а също така е бил извършен следствен експеримент, но независимо от експертните отговори и резултата от експеримента, по принцип това обстоятелство не води до променя на горните изводи, касателно началния момент, от който детето е било възприето като участник в движението, който е меродавен в преценката за дължимото поведение на подсъдимия, респективно нарушените правила за движение. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон са частично основателни. Крайният извод на решаващите съдилища за това, че подсъдимият С с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1 б.”В” от НК е правилен и почива на вярно установена фактология. Същевременно неправилна е преценката на предходните съдебни състави по отношение на нарушените правила за движение, които са елемент от бланкетния състав на нормата. При установените фактически положения, незаконосъобразно съдебните състави са приели, че подсъдимият е нарушил инкриминираните му правила за движение, визирани в чл.5 от ЗДП, която норма е обща и не може да намери приложение, при наличието на нарушения на правилата на движение в специалните разпоредби, каквито са тези на чл.25, ал.1 от ЗДП, чл.37, ал.2 от ЗДП и чл.117 от ЗДП. Преценката на съдилищата за тяхното нарушение, е правилна и законосъобразна. С оглед на констатираното нарушение на материалния закон, касационната инстанция няма правомощия за произнасяне по същество, което е трябвало да бъде сторено от въззивния съд, като оправдае подсъдимия по обвинението за нарушение на чл.5 от ЗДП. Независимо от това крайният извод по приложението на правото е верен и направените по-горе констатации не го променят, предвид наличните нарушения на правилата за движение. Ето защо, касационната инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 207 от 21.01.2010г., постановено по внохд № 241/09г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: