Р Е Ш Е Н И Е № 152 София, 02.10.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 600 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 76 от 20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд в частта, касаеща деянието, извършено на 15.10.2015 г. С протеста се релевират оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила при преквалифицирането му от грабеж по чл. 199 ал.2 т.1 от НК в кражба по чл. 196 ал.1 т.1 от НК и се отправя искане за частична отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитата на подсъдимия П. А. П. мотивира становище, че протестът е неоснователен и решението следва да бъде оставено в сила. Повереникът на гражданската ищца и частен обвинител О. М. Б. намира протестът за неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 23/ 25.05.2016 г. по нохд № 95/ 16 г., постановена след проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371 т.2 от НПК, Видинският окръжен съд признал подсъдимия П. П. за виновен в извършване на две престъпления- по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, за което определил наказание 4 години лишаване от свобода и по чл. 199 ал.2 т.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което определил наказание „доживотен затвор”, заменено с 22 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК наложил общо наказание от 22 години лишаване от свобода. Постановил изтърпяване на остатъка от предходно наказание по реда на 70 ал.7 от НК. Осъдил подс. П. да заплати на гражданската ищца О. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 хиляди лева. С решение № 470/18.11.2016 г. по внохд № 1000/16 г. Софийският апелативен съд приел, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в незаконосъобразно провеждане на съкратено съдебно следствие при липса на доказателства в подкрепа на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението. Отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При повторното първоинстанционно производство, проведено по общия ред, с присъда № 32/12.05.2017 г. по нохд № 317/2016 г. Видинският окръжен съд признал подсъдимия П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199 ал.2 т.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б, вр. чл. 26 ал.1 от НК, включващо две отделни деяния, осъществени съотв. от края на м. септември 2015 г. до 08.10.2015 г. и на 15.10.2015 г., за което му наложил наказание 20 години лишаване от свобода. Признал го за виновен и в извършване на 11.10.2015 г. на кражба по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК, като наложил наказание 6 години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от 20 години лишаване от свобода. На осн. чл. 70 ал.7 от НК постановил изтърпяване на остатъка от наказанието от 5 месеца и 17 дни, определено по чнд № 404/15 г. на Врачанския окръжен съд. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданската ищца Б. 25 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди. С решението, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал продължаваното престъпление от „грабеж” в кражба по чл. 196 ал.1 т.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б, вр. чл. 26 ал.1 от НК и намалил наложеното за него наказание и общо определеното наказание по чл. 23 от НК от двадесет години лишаване от свобода на осем години лишаване от свобода. Отхвърлил изцяло гражданския иск за неимуществени вреди на О. Б.. Потвърдил присъдата в останалата й част. В касационния протест се твърди, че независимо от непълноценното разследване и непоправимите му пропуски в началния етап, са събрани годни доказателства за осъщественото на 15.10.2015 г. насилие върху пострадалата Б. от страна на подсъдимия. Прокурорът съзира непоследователност в аналитичната дейност на въззивния съд, който едновременно приемал, че подс. П. е проникнал в дома на пострадалата и отнел вещи оттам, но не и че установените по тялото на пострадалата наранявания са причинени от него. Прокурорът твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 14 от НПК, защото е следвало да се довери на показанията на полицейските служители, възпроизвеждащи извънсъдебните признания на подсъдимия, доколкото те се подкрепяли и от останалите гласни доказателствени източници и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Върховният касационен съд намери доводите на държавното обвинение за неоснователни. От съдържанието на протеста се установява, че оплакванията се свеждат не толкова до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а до неговата необоснованост, която не е основание за касационна проверка. Софийският апелативен съд не е допуснал нарушения в дейността по анализ и оценка на събраните доказателства, като е изложил подробно приетата от него фактическа обстановка и доказателствените източници, върху които тя почива. Внимателно е анализирал обясненията на подсъдимия на досъдебното производство и в съдебното следствие, както и извънпроцесуалните му признания пред полицейските служители, „беседвали с него”, след което ги е съпоставил с показанията на св. О. Б. и св. М. Н., които разказват за споделеното им от пострадалата, че крадците са били повече от един. Направеният от съда извод, че до голяма степен обясненията на подсъдимия, вкл. извънпроцесуалните му признания, са противоречиви и непоследователни и само въз основа на тях не може да се установи авторът на упражненото насилие почива на вярната им интерпретация и съответства на забраната, възведена в разпоредбата на чл. 116 ал.1 от НПК. Законосъобразно и в съответствие с практиката на ВКС и на ЕСПЧ Софийският апелативен съд е отказал да гради изводите по фактите въз основа на „извънпроцесуалните” признания на касатора, направени пред полицейските служители веднага след задържането му. По своята същност те представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление, без да са разяснени правата му по НПК и без да е осигурена адвокатска защита. Те нямат процесуална стойност, не могат да се ползват при формиране на фактическите изводи и не могат да се заместят с показания на разпитващите полицаи, защото по този начин се заобикаля процесуалния ред за снемане на обяснения на обвиняемия. След внимателна проверка и коректен анализ на показанията на останалите свидетели и преди всичко на М. и Х., въззивният съд е мотивирал убедително решението си за липса на достатъчно доказателства, че автор на упражненото насилие върху пострадалата Б. е именно подсъдимият, което изключва възможността за ангажиране на наказателната му отговорност за грабеж. Не е налице твърдяното в протеста противоречие във фактическите изводи. Решаващата съдебна инстанция е изложила достатъчно убедителна аргументация за извода си, че вещите от дома на пострадалата са отнети на 15.10.2015 г. от подс. П. и той следва да отговаря за кражба при условията на опасен рецидив. В тази връзка са кредитирани както показанията на св. Х., така и протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на веществените доказателства. Решаващият съд има суверенно право на преценка дали по делото са събрани достатъчно по обем и тежест доказателства, въз основа на които да са изяснени основните въпроси в наказателния процес- осъществено ли е деянието и кой е неговият автор. Когато приеме, че такива доказателства не са налице, като мотивира решението си след анализ на всички доказателствени материали, той формира вътрешното си убеждение по ясен и законосъобразен начин и несъгласието на някоя от страните с този извод не е основание за отмяна на съдебния акт. Въз основа на гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че Софийският апелативен съд не е допуснал процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което искането частична отмяна на съдебния акт не може да бъде удовлетворено. Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/ 20.02.2019 т. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 147/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: