Р Е Ш Е Н И Е № 24 Гр. София, 08 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 29/ 2019 г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна, за възобновяване на НОХД № 5980/ 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. В искането се поддържа, че при изпълнение на наказанието по така одобреното споразумение, чрез разследване е разкрито ново обстоятелство, което не е било известно на съда, но има съществено значение за делото, а именно, че осъденият П. Й. Й. не е имал качеството на правоспособен водач на МПС. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият П. Й. Й., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание и не взема становище в производството пред ВКС. Неговият защитник- адв. С. Н. също не се явява в съдебно заседание. С изрична молба е направил искане да се даде ход на делото в негово отсъствие и е изразил позиция да се остави без уважение искането на окръжния прокурор. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 11. 01. 2018 г., постановено по НОХД № 5980/2017 г., Районният съд – гр. Варна, 1 състав, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура – гр. Варна и защитника на осъдения П. Й. Й. споразумение, с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 предл. 1 и 2, т. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 346, ал. 4 НК му е наложено наказание осем месеца лишаване, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и лишаване право да управлява МПС за срок от осем месеца. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което осъденият е бил задържан под стража. Присъдени са разноските по делото, възложени в тежест на осъденото лице. Със същото определение е било одобрено и споразумение между представителя на Районна прокуратура – гр. Варна и защитника на осъдения К. С. Д.. След одобряване на споразумението производството по делото е прекратено. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо. Депозирано е от легитимен орган, който може да инициира производство за възобновяване на наказателно дело, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. От данните по делото се установява, че при изпълнение на наказанието, наложено с посоченото споразумение, препис от влязлото в сила определение е било изпратено на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Варна, който с изрично писмо е уведомил Районна прокуратура– гр. Варна, че осъденият П. Й. Й. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което и същият не е имал качеството на правоспособен водач на МПС. Това обстоятелство не е било известно на съда, постановил определението за одобряване на споразумението между Районна прокуратура – Варна и адв. С. Н., защитник на подсъдимия П. Й., със съгласието на последния, но има съществено значение за изхода на делото, тъй като представлява пречка за налагане на предвиденото в закона кумулативно наказание- лишаване от право да се управлява МПС. Принципно положение, константно утвърдено в съдебната практика и в правната доктрина е, че не може да бъде наложено наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК на лице, което не притежава такива, поради което одобряването на предложеното от страните споразумение в тази му част, се оказва в нарушение на закона. Така, не е съобразено задължителното предписание на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на Върховния съд, според което наказанието лишаване от право да се управлява МПС може да се наложи само на правоспособен водач, който притежава свидетелство за правоуправление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява МПС. В този смисъл, след като осъденият П. не е бил правоспособен водач на МПС, то следователно липсва предвиденото в закона основание за налагане на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 НК. Ето защо, за да се наложи такова наказание е било безуслово необходимо осъденият П. Й. към датата на извършване на деянието да е имал качеството на правоспособен водач на МПС, т.е. да е притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за съответна категория. В случая, едва в процедурата по привеждане на присъдата в изпълнение, след събиране на релевантните доказателства, прокуратурата е установила, че осъденият Й. е неправоспособен. Наличието на новооткрито по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК обстоятелство – че осъденият П. Й. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, е установено по законоустановения за това ред – чрез провеждане на разследване. Това обстоятелство не е било известно на съда, одобрил споразумението. Установеното по – горе съставлява основание наказателното дело да бъде възобновено, да се отмени определението за решаване на делото със споразумение, в частта, отнасяща се до осъдения П. Й., и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. ВКС в настоящия си състав прие, че в конкретното производство по възобновяване на наказателното дело не разполага с правомощието да ревизира проверявания съдебния акт като се произнесе по същество, по пътя на неговото изменяване с отмяна на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, по отношение на осъдения Й.. Това е така, защото нарушението на материалния закон е допуснато не в резултат на упражняване на правомощия на първоинстанционния съд при решаване на въпросите по съществото на делото /чл. 301 и сл. НПК/, включващи безспорно и определяне на наказанието, което съответният подсъдим следва да изтърпи, а в изпълнение на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета НПК, където наказанието се определя със съгласуваната воля на страните. Ролята на съда тук е различна и е ограничена до правомощието му да одобри споразумението когато то не противоречи на закона и морала / чл. 382, ал. 7 НПК/, респ. да откаже да стори това в обратния случай. По настоящо дело не е реализирана и предвидената по чл. 382, ал. 5 НПК правна възможност за съда да предложи на страните промяна на споразумението именно поради липсата на данни, че осъденият не е имал качеството на правоспособен водач на МПС. В този смисъл, съобразявайки спецификата на процедурата за решаване на делото със споразумение и рамката на искането, с което е сезиран, ВКС намери, че не може да реши по същество въпроса с приложението на кумулативното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, отделно от всички останали, представляващи предмет на споразумението, уредени с нормата на чл. 381, ал. 5 НПК и обективиращи волята на страните, което е в правомощията на компетентния първоинстанционен съд. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 5980/ 2017 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, 1 състав, ОТМЕНЯВА постановеното по същото дело определение от 11. 01. 2018 г., с което е одобрено постигнатото споразумение за решаване на делото между представител на Районна прокуратура – гр. Варна и защитника на осъдения П. Й. Й. и е прекратено производството по делото, В ЧАСТТА, отнасяща се до осъдения П. Й. Й., като ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: