Ключови фрази
договор за изработка * неправилна правна квалификация * доказателствена тежест * надлежно приемане на работа


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
С., 17.08.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на 21.06.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 597/2010 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], с.Л. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 87 от 09.04.1010 год., по в.гр.д.№ 130/2010 год., в частта, с която е потвърдено решение № 861/15.12.2009 год., по гр.д.№ 2158/2008 год. на Великотърновския районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищеца, срещу [фирма], със седалище гр.Велико Т. обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдените 7 289.72 лв. до сумата 17 097.60 лв. с ДДС, претендирана като неизплатено възнаграждение по фактура № 347/ 04. 01.2008 год.; за сумата 5 097.89 лв. с ДДС, по фактура № 330/ 19. 02. 2008 год., както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 629.32 лв. до пълния предявен размер от 1818.38 лв., обезщетение за забава.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му извън предмета на спора.
Твърдението на касатора е, че произнасяйки се по валидността на сключения договор, решаващият съд не е съобразил очертания с исковата молба спорен предмет, в който същият този въпрос въобще не е включен.
Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон - чл.258 и сл.ЗЗД и на съществените процесуални правила- чл.266 ГПК, във вр. с чл.146 и сл. ГПК – основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
С определение № 110/22.02.2011 год. настоящият съдебен състав е допуснал касационното обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Счетено е, че въпросите на материалното и процесуално право от значение за крайния правен резултат по делото - за правната квалификация на иска, с който решаващия съд е бил сезиран и за вида и правната характеристика на сключения между страните договор, са разрешени в противоречие с трайната практика на съдилищата, материализирана, както в цитираните и приложени с касационната жалба решения, така и в служебно известната на настоящия съдебен състав, а тези, свързани с приложението на чл.146 ГПК, чл.147 ГПК и чл.266 ГПК, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, предвид основанието на което касационното обжалване е допуснато, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за недоказано наличието на валидно съществуваща между страните облигационна връзка, породена от устно сключен помежду им договор за изработка с предмет полагане на асфалтова настилка в сграда принадлежаща на ответника, поради което е отрекъл да е налице основание за ангажиране договорната отговорност на последния за заплащане на ищеца възнаграждение по реда на чл.266, ал.1 ЗЗД, включващо и стойността на вложените при изпълнение на работата материали.
Изложени са съображения, че макар и формата да не е елемент от фактическия състав на този вид договор, според законовата му регламентация в чл.258 ЗЗД и страните да не оспорват сключването му, то при липсата на ангажирани в хода на делото, съобразно възложената с чл.154 ГПК доказателствена тежест, доказателства, за договореното количество и качество на вложените материали, както и за размера на дължимото на изпълнителя крайно възнаграждение, не е налице действително постигнато действително съгласие за договорно обвързване, поради което стойността на безспорно извършеното асфалтиране на процесния обект не може да бъде успешно претендирано на основание чл.266, ал.1 ЗЗД.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Неоснователно е оплакването на касатора за наличие на касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, поради произнасяне от въззивния съд извън предмета на търсената от ищеца защита.
Обстоятелството, че в изпълнение на служебните си правомощия по преценка на събраните по делото доказателства сезираният съд при правилно определено от него, предвид посочените в исковата молба юридически факти, правно естество на претендираното право, е изградил несъответстващ на същите правен извод, че страните не са обвързани от валидно сключен помежду им договор за изработка, давайки и неправилно тълкуване на чл.258 и сл. ЗЗД, не сочи на произнасяне извън предмета на спора, обуславящо недопустимост на постановения съдебен акт, а на неговата необоснованост и допуснато нарушение на закона- арг. от ППВС № 1/85 год. на ОСГК на ВС.
В тази вр. следва да бъдат възприети, като законосъобразни изводите на Великотърновския окръжен съд, че въпреки дадената неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, който е определил главната искова, като основана на чл. 327, ал.1 ГПК, то обстоятелството, че същият фактически е разгледал правоотношението между страните с оглед законовото правило на чл.258 и сл. ЗЗД, изключва постановеното първоинстанционно решение да е недопустимо.
Поради това и обжалвания въззивен съдебен акт, с който дадената неправилната правна квалификация на предявения иск е отстранена и въззивната инстанция се е произнесла по очертаното с исковата молба спорно право, не следва да бъде обезсилен.
Основателно е, обаче, оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон- чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 и сл. ЗЗД, регламентиращ и договора за изработка между търговци нормативен акт .
Видно от депозирания от ответника отговор на исковата молба и процесуалното му поведение в хода на процеса, както и съдържанието на доклада по делото, основан на чл.146 ГПК, спорен между страните не е бил въпросът относно наличието, валидността и вида на сключения между страните устен договор за асфалтиране на площадка в имота на ответника, явяващ се адрес на управлението му, като търговец, а единствено количеството на вложените материали и качеството на изпълнената работа, с оглед тяхното крайно остойностяване.
Следователно изводът на въззивния съд, че при направено оспорване на количеството и качеството на престирания от изпълнителя трудов резултат и липсата на доказателства за конкретната им предварителна договореност от съконтрахентите, както и относно точния размер на дължимото възнаграждение, не е налице сключен договор за изработка, независимо от постигнатото между договарящите съгласие по отношение възложената за изпълнение работа, е лишен от основание в закона и противоречи на установената от касационната инстанция практика по този въпрос.
Според същата, израз на която са и приложените по делото решения на ВКС № 404 от 13.03.2000 год., по гр.д.№ 1493/99 год. на V-то г.о. на ВКС и № 972/2995 год., по т.д.№ 264/2005 год. и която настоящият съдебен състав на осн. чл.291, ал.1 ГПК обявява за правилна, договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.
Съобразена правната характеристика на същия на неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните за заплащане в посочената хипотеза подлежат фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които, при необходимост, може да бъдат установена с помощта на вещи лица - по арг. от 266, ал.2 ЗЗД.
Като основателно следва да бъде преценено и оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на страната, с оглед гарантираната и от чл.10 ГПК възможност за установяване на значимите да делото факти.
Според съдържанието на доклада на първоинстанционния съд, изготвен по реда на чл.146 ГПК, като единствено нуждаещи от доказване факти, за които доказателствената тежест е възложена на ищеца, са посочени - извършването на строителни работи по полагане асфалта на фирмената площадка на ответното ТД, цените на вложените в обекта материали и труд и размера на претендираното обезщетение за забава.
Следователно обстоятелството, че на ищцовата страна в първоинстанционното производство не е било указано, че от доказване се нуждаят вида и действителността на твърдяната в исковата молба облигационна връзка, породила претендираното вземане, то въззивният съд, като съд по същество на спора е следвало да повтори опороченото действие, чрез извършване на самостоятелен доклад по делото, което не е изпълнено.
Отсъствието на извършено пълно и всеобхватно докладване по чл. 146 ГПК изключва процесуалната възможност спрямо фактите, които не само са били безспорни в процеса, но са останали и извън указанията на съда, като подлежащи на установяване и с доказателствена тежест, възложена на ищеца, успешно да бъдат приложат правните последици, разпоредени от чл.154 ГПК и като недоказани, те да бъдат отречени.
Именно в този смисъл и при съобразяване възприетото с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 429/21.06.2010 год. по гр.д.№ 1151/2009 год. на І-го г.о на ВКС разрешение, следва да се отговори и на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.146 ГПК, във вр. с чл.266 ГПК.
Или при установената безспорна договорна обвързаност между страните, породена от сключения помежду им договор за изработка, релевантен за изхода на спора е бил въпросът дали е налице осъществено приемане на изработеното по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД, предвид въведеното от ответника възражение за неточно изпълнен договор, на който въззивният съд, по съображения, че елементите от фактическия състав на чл.258 ЗЗД, в случая отсъстват, въобще не е отговорил.
Този основополагащ за делото въпрос, свързан с характера на твърдяните от възложителя недостатъци и с момента на уведомяване на ищеца за същите, не може да бъде разрешен от настоящата инстанция, предвид съществуващата неяснота, непълнота и вътрешно противоречие в т.1 и т.2 от заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, налагащи да бъде повторена или допълнена.
Необходимо да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия - изслушване на допълнително или ново заключение на съдебно-техническата експертиза, с което по категоричен начин да бъде изяснен вида, количеството и средна пазарна стойност на вложените в обекта материали и труд, както и методиката, по която следва да се определя препоръчителната дебелина на асфалтобетона и качеството на изпълнената работа, според действащите в страната стандарти, налага връщане на делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне и за направените от страните деловодни разноски при разглеждане на делото във всички инстанции, вкл. и в касационната, при спазване процесуалното правило на чл.78 ГПК.
Водим от гореизложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293 ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 87 от 09.04.1010 год., по в.гр.д.№ 130 / 2010 год., в частта, с която е потвърдено решение № 861/15.12.2009 год., по гр.д.№ 2158/2008 год. на Великотърновския районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от ПЪТНО ПОДДЪРЖАНЕ-ВЕЛИКО Т.” ООД, с. Л. срещу [фирма], със седалище гр.Велико Т. обективно съединени искове за сумите - разликата над присъдените 7 289.72 лв. до пълния заявен размер от 17 097.60 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по фактура № 347/ 04. 01. 2008 год.; 5 097.89 лв. с ДДС, по фактура № 330/19.02.2008 год. и за разликата от 629.32 лв. до пълния предявен размер от 1818.38 лв.- обезщетение за забава.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.
В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е влязло в сила.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: