4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 407/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 88 гр.София, 30.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 407/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, постановено под № 506 на 15.01.2010 год. по в.гр.дело № 836/2009 год., с което е отменено решение № 3858/10.07.2009 год. по гр.дело № 1828/2008 год. на Районен съд-Благоевград в частта, с която е допуснато да се извърши делба между страните на самостоятелен обект в сграда 04279.624.1.2.8 по кадастралната карта на Б.,[жк][жилищен адрес] попадащ в сграда 04279.624.1.2 и е постановено друго за отхвърляне предявения от К. К. К. против К. Б. Б. иск за делба на основание покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда 04279.624.1.2.8 по кадастралната карта на Б.,[жк][жилищен адрес] попадащ в сграда 04279.624.1.2, поземлен имот 04279.624.1, предназначение жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.624.1.2.9 и 04279.624.1.2.7, под обекта: 04279.624.1.2.5, над обекта: 04279.624.1.2.11, площ по документ: 63.51 кв.м. заедно с мазе № 8 – 3.26 кв.м. и 5.172% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж в поземления имот при равни квоти по ½ ид.ч., като неоснователен, с обезсилване решението в частта досежно произнасянето по предявения инцидентен установителен иск, с който е признато спрямо К. К. К., че К. Б. Б. не е собственик по наследство на 6 458/12 945 ид.ч. на процесния апартамент, респ. е отхвърлен иск за останалите 6487/12945 ид.ч., както и по иска на основание чл.537, ал.2 от ГПК относно нотариален акт № 183/2006 год. и прекратяване производството в тази част. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. К. К., представляван от адвокатите Р. И. и Ю. А. от Б. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно на основание чл.281, т.3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 5 от 31.10.1972 год. относно съвместния принос на съпрузите за придобиване на процесния имот. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. Ответникът по касация К. Б. Б. чрез адвокат А. М. от САК взема становище за неоснователност. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗТСУ/отм./ собствеността на процесния имот, отстъпен като обезщетение се придобива по силата на самата заповед по чл.95 ЗТСУ/отм./-№ 54 от 24.04.1992 год., поради което не е съсобствен на основание покупко-продажба по време на брака на страните. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 1004 от 09.11.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже решаващият съд се е произнесъл за съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год. Според представената заповед № 54 от 24.04.1992 год. на кмета на Община-Б. въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 ЗТСУ на основание чл.100 ЗТСУ и протокола на комисията по чл.265 ППЗТСУ от 24.03.1992 год. на наследници на А. Б. Б. е определено като обезщетение процесното жилище, предоставено на ответника по спора К. Б. Б., на стойност 12 945 лева, което е станало през време на брака му с ищцата К. К. Д., сключен на 01.11.1987 год. и прекратен с влязло в сила решение на 28.02.2006 год. Съгласно заповед № 93 от 18.02.1986 год. на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ за отчужден имот пл.№ 787 на [улица], Б., на праводателя А. Б. Б., починал на 21.02.1992 год., е определена сумата 6 486,95 лева за неговата идеална част от посочения имот, при което липсват данни тази сума да е включена в цената на апартамента (12 945 лева), а има изрично отбелязване в заповедта по чл.100 ЗТСУ, че ответникът не е освободен (нито изцяло, нито отчасти) от заплащането й. Кредитирайки показанията на разпитаните свидетели на страните с оглед и на тяхната заинтересованост настоящата инстанция приема, че липсват категорични данни имотът да е придобит по наследство от ответника, т.е. със средства, получени от покойния му брат, а с оглед ангажираните писмени доказателства е установено, че имотът е изплатен по време на брака на страните със средства на бившите съпрузи, поради което намира приложение разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна в частта за отхвърляне искането за делба на процесния имот. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон – отменително основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. При посочените факти въззивният съд е стигнал до неправилен извод, че не е налице съсобственост при равни права в придобиването на делбения апартамент, който безспорно е получен като обезщетение тъй като заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./, с която се определя имота, е издадена по време на брака на страните и е произвела вещно действие. В останалата обжалвана част по краен извод въззивното решение е правилно тъй като инцидентния установителен иск така както е предявен е за факт с правно значение, а не за правоотношение, поради което е недопустим. Понеже се касае за делбено производство в първата фаза по допускане не се дължи произнасяне за направените разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 506 от 15.01.2010 год., постановено по гр.дело № 836/2009 год. на Благоевградския окръжен съд в частта за отхвърляне иск за делба на процесния апартамент. ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на самостоятелен обект в сграда 04279.624.1.2.8 по кадастралната карта на Б.,[жк][жилищен адрес] попадащ в сграда 04279.624.1.2, поземлен имот 04279.624.1, предназначение жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.624.1.2.9 и 04279.624.1.2.7, под обекта: 04279.624.1.2.5, над обекта/ 04279.624.1.2.11, площ по документ: 63.51 кв.м., заедно с мазе № 8-3.25 кв.м. и 5.172% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж при равни квоти по ½ идеална част за К. К. К. и К. Б. Б., двамата от Б.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ДЕЛОТО да се върне на Благоевградския районен съд за продължаване съдопроизводството във втората фаза по извършване на делбата. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: