Р Е Ш Е Н И Е № 263 София, 20 юли 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети май .………………........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 799 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Й. А. Атакува се въззивно решение № 33 от 23.02.12 год., постановено по ВНОХД № 48/12 год. на Софийски апелативен съд. С него е изменена присъда № 373 от 09.12.11 год. по НОХД № 1669/11 год. на Софийски градски съд. Визират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Иска се подсъдимият да се оправдае или делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените основания и същите искания. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид посочените с жалбата основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 02.12.10 год. в гр.София, е дал подкуп в размер на 100.00 евро на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - Д. Д. – полицейски орган в сектор ПП – СДВР, за да не извърши действие по служба. На осн. чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и с глоба в размер на три хиляди лева. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и е отнел в полза на държавата веществените доказателства. По протест на прокурора с атакуваното решение присъдата е изменена в санкционната й част. На основание чл. 54 НК на подсъдимият е наложено наказание ЕДНА година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено времето, през което А. е бил задържан. Размерът на глобата е увеличен на пет хиляди лева. На осн. чл. 68 НК е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 991/10 год. на СРС наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца. Съдът се е произнесъл и по разноските, направени по делото за преводач, като е отменил присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да ги плати. В обширната жалба липсват конкретни доводи, свързани с касационните основания. Използвани са общи изрази за необоснованост, пороци в доказателствената дейност на съда и изкривено вътрешно убеждение на решаващите инстанции, които са постановили съдебните си актове на базата на доказателства, несъбрани по съответния ред и за недоказаност на престъплението от субективната страна. Твърди се, че „без да бъдат обсъдени възприетите от СГС смекчаващи отговорността обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на санкцията, САС е приел, че наложените наказания при условията на чл. 55 НК са занижени”. Не са визирани правни доводи, оборващи квалификация на деянието по чл. 304а НК, нито нарушения на процесуалните правила, свързани с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК или общите положения за доказване по чл. 107 НПК, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е в невъзможност да реализира задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на подсъдимите, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия. Твърденията в жабата не могат да бъдат споделени. Софийски апелативен съд, като инстанция по фактите, изцяло е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК. В пределите на своята компетентност е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При това са спазени общите положения за събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в решението на САС. Последният е посочил в решението си, защо А. от обективна и субективна страна е реализирал престъпния състав на чл. 304а НК. Във връзка с приетите за установени фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Единствения конкретен довод, срещу съдебните актове е, че съдебните състави неправилно са приели, че жалбоподателят владее български език. Доводът мотивира извод, направен от защитата, че не е доказано престъплението от субективна страна, тъй като той е останал с впечатление, че следва да плати глоба. Същият е неоснователен. Той е в пълно противоречие със свидетелските показания на Д. Д. и С. В., че А. е говорили на разбираем български език с акцент на чужденец. Той сам е предпочел да разговарят на български, въпреки че му е предложено да се използват услугите на преводач или провеждане на процедурата по съставянето на акта на друг език, в това число и на английски. Жалбоподателят е предпочел българския език. Съдебните инстанции не са имали основание да не дадат вяра на двамата свидетели. Техните показания са съпоставени с обстоятелството, че жалбоподателят от 1993 год. пребивава в България и развива бизнес в страната, поради което е логично и житейски достоверно да владее в достатъчна степен български език. По НЧД № 5386/10 год. по описа на СГС изрично е заявил, че разбира и може да говори на български език, но не може да пише добре, поради което е отказал преводач по делото. Като пребиваващ на територията на страната от дълги години е следвало да познава българското законодателство, в това число и обстоятелството, че еврото не е разплащателна парична единица за българските държавни органи. Извършеното от него деяние не е с фактическа сложност. Имал е и мотив за извършване му – управлявал е МПС след употреба на алкохол, след като е бил осъждан за такова престъпление по НОХД № И-991/10 год. на пет месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, в който изпитателен срок отново е заловен да шофира с концентрация на алкохол над допустимото. Във връзка с отразеното, и настоящата инстанция счита, че законосъобразно е осъден за подкуп. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК защитата на подсъдимия подчертава, че САС не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, отчетени от първоинстанционния съд, довели до определяне на наказанието по чл. 55 НК. Апелативният съд е отчел висшето образование на жалбоподателя, добрите му характеристични данни и семейното му положение. На тях, обаче, е противопоставил предишното му осъждане по чл. 343б, ал. 1 НК, обстоятелството, че на инкриминираната дата, в изпитателния срок и с отнето право, отново е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.94 промила, което е искал да прикрие чрез подкуп. Последните обстоятелства налагат извода за формирани у А. трайно установени навици за незачитане на законността. Ето защо, наложеното му наказание от САС е съобразено с целите по чл. 36 НК и динамиката и ръста на този вид престъпления, поради което е справедливо. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 33 от 23.02.12 год., постановено по ВНОХД № 48/12 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................