О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 132 [населено място], 07.04.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 91/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. М. Г. от[населено място], чрез пълномощника й адв. Г. Ц., против въззивното определение от 26.01.2011 год. по ч. гр. д. № 23/2011 год. на М. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по иска й за заплащане от ответниците на сумата 7 313 лв., представляваща извършени от нея подобрения в имот № 1279 по помощния план на зона „П.”, м. „Н. М.” в землището на[населено място], ведно със законната лихва и е осъдена да заплати на ответниците разноските по делото. Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Ответниците Ю. Б. Г., В. Е. Г. и Б. Е. Г. не са взели становище по жалбата. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение жалбата против първоинстанционния акт, с който е прекратено производството по него, като недопустимо, т. е. акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед съдържанието на приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК може да се направи извод за поставяне на релевантния за спора процесуалноправен въпрос за предпоставките за допустимост на предявения иск за заплащане на извършени в земеделски имот подобрения, който, според касаторката, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на това основание се обосновава с липсата на съдебна практика, което е относимо и към втория поставен от жалбоподателката въпрос за присъждане в нейна тежест на направените от ответниците разноски. Приложена е съдебна практика, за противоречие с която не са изложени съображения. За да приеме производството по предявения от жалбоподателката против ответниците осъдителен иск за заплащане на извършени от нея подобрения в имот, предоставен й за ползуване, но неизкупен по реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, за недопустимо, въззивният съд приел, че не е налице правен интерес за ищцата от предявяването му с оглед липсата на твърдения за изискуемостта на това вземане. Същата продължава да упражнява фактическата власт върху имота, като ползува тези подобрения, липсват данни, а и твърдения за преустановяване на владението или смущаването му от ответниците. Съдът се е позовал и на ППВС № 6/74 год., т. 13 относно изискуемостта на вземането за подобрения, като с оглед изхода на спора и в тежест на ищцата присъдил направените от ответниците разноски. Поставеният въпрос за наличието на правен интерес, като предпоставка за допустимостта на исковото производство, е релевантен за извода на въззивния съд и същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед спецификата на предявения иск за претендиране на извършени в земеделски имот подобрения от ползувател. Затова е следва да се допусне до касационно разглеждане обжалваното въззивно определение. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Изискуемостта на вземането за подобренията е относим към основанието за реализиране на твърдяното от ищцата материално право, чиято защита е предприета с предявяването на иск за заплащане на стойността на същите, поради което и е относим към основателността или неоснователността на претенцията, но не и относно допустимостта на производството. Ищцата е поддържала, че в качеството на ползувател е извършила в имота, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ твърдените подобрения, чиято стойност е претендирала от ответниците, на които имотът бил възстановен, за което по делото не са събрани доказателства. Тези твърдения обосновават и наличието на правен интерес да претендира обезщетение за извършените в чуждия имот подобрения, с оглед доводите за възстановяването му на ответниците, поради което и съдът е следвало да разгледа по същество заявената претенция, а не да прекратява производството по съображения, че ищцата се намира в имота и ползува подобренията, най-малкото поради именно твърдението, че имотът е възстановен по ЗСПЗЗ на ответниците, т. е. имотът е чужд. Като е приел липсата на правен интерес от предявяването на осъдителния иск за заплащане на равностойността на подобренията поради липса на изискуемост на вземането за тях, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, заедно с определението на районния съд, и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска. С оглед на този извод на отмяна подлежи и определението в частта му за разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 26.01.2011 год. по ч. гр. д. № 23/2011 год. на Окръжен съд,[населено място] по подадената от В. М. Г. от[населено място], чрез адв. Г. Ц., частна касационна жалба против него. ОТМЕНЯВА изцяло въззивното определение от 26.01.2011 год. по ч. гр. д. № 23/2011 год. на Окръжен съд,[населено място], както и потвърденото с него определение от 8.12.2010 год. по гр. д. № 160/2010 год. на Районен съд,[населено място] и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районния съд в[населено място] за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от В. М. Г. иск. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: