Р Е Ш Е Н И Е №30 гр. София, 28.02.2018год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря З. Якимова., като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 1999 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. срещу Решение № 1638/ 19.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1573/16 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1960/ 18.05.2016 г. по гр.д.№ 11279/15 г. на Варненския районен, с което, като е отхвърлено искането на касаторите за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Й. К. В. /поч.03.03.2015 г./, извършено със саморъчно завещание от 27.08.2011 г. в полза на М. К. В., до размера, необходим за възстановяване на запазената им част от наследството, е допусната съдебна делба между М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В., Д. Д. К., М. К. В. и О. М. Д. на недвижим имот с идентификатор 10135.2562.113.1.42 по К. на [населено място], представляващ апартамент № 6 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с принадлежащото му избено помещение и 1,8108% ид.ч. от общите части на сградата, при квоти: по 1/24 ид.ч. за М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К., 2/24 ид.ч. за О. М. Д. и 18/24 ид.ч. за М. К. В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което възражението по чл.30 ЗН на касаторите бъде уважено и съобразно това бъдат определени квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот. Ответникът по касация М. К. В. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор /изпратен по електронна поща/, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Ответницата по касация О. М. Д. моли в представен „отговор-възражение” делото да бъде решено по начин, който е съобразен с волята на наследодателя Й. К. В. в саморъчното й завещание от 27.08.2011 г. С Определение № 501/ 04.12.2017 г. настоящият състав на ІІ г.о. на ВКС е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречието му с практиката на ВКС по въпроса, какви са задълженията на съда при направено искане за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН във връзка с необходимостта от формиране на една маса от наследствените имущества по чл.31 ЗН и разпределението на доказателствената тежест между страните по това искане. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната при квоти, определени от правилата за наследяване по закон, като е оставено без уважение искането по чл.30 ЗН на ищците М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Й. К. В. от 27.08.2011 г. в полза на ответника М. К. В., въззивният съд е приел, че по отношение на М. Д. това искане е неоснователно, тъй като същата не е наследник с право на запазена част /посочената ищца е преживяла съпруга на починалия преди завещателката неин син Д. Д./, а по отношение на останалите ищци е направен извод за недоказаност на искането, тъй като по делото не са събрани доказателства, че с извършения завет Й. В. е надхвърлила размера на разполагаемата си част. Същевременно нито първоинстанционният, нито въззивният съд са дали на страните указания за разпределението на доказателствената тежест по искането на ищците за възстановяване на запазената им част от наследството във връзка с формирането на масата по чл.31 ЗН /в съдебно заседание на 18.04.2016 г. Варненският районен съд само е докладвал постъпилата молба, обективираща това искане/. В съдебно заседание на 22.11.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззиваемата О. Д. за събиране на доказателства във връзка с установяване на масата по чл.31 ЗН, като е приел, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи пред първоинстанционния съд. Изложени са и съпътстващи мотиви в подкрепа на възприетото в първоинстанционното решение, че в съвкупност извършеното през 2000 г. от Й. В. дарение на недвижими имоти в полза на наследниците на сина й Д. Д. и саморъчното завещание от 2001 г. в полза на наследника на другия й починал син К. Д. представляват извършена от наследодателя делба приживе, приета от ищците с приемане на дарението от 2000 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Настоящият състав на Второ гражданско отделение изцяло споделя становището, обективирано в Решение № 261 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 46/2012 г. на І г.о., Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 3542/2013 г. на І г.о., Решение № 38 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 3559/2015 г. на ІІ г.о. и др., според които при направено искане за възстановяване на запазена част съдът е длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните, за да предприемат последните съответните действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 ЗН, при което съдът е длъжен и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата, доколкото това е безусловно необходимо, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН. Следва да бъдат съобразени и задължителните указания, обективирани в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Същевременно, според т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, когато за приложението на императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които поначало се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Като се има предвид изложеното, налага се извода, че при направено искане за възстановяване на запазена част от наследството, ако първоинстанционният съд не е изпълнил служебните си задължения по чл. 146 ГПК да даде указания на страните за подлежащите на доказване факти за установяване на масата по чл. 31 ЗН, да разпредели доказателствената тежест по отношение на същите и да назначи оценителна експертиза на наследственото имущество, това следва да бъде поправено от въззивния съд в изпълнение на задължението му да осигури правилното приложение на закона, уреждащ реда, по който се упражнява потестативното право на намаляване на завещание или дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената част на наследника. По правилността на въззивното решение: Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, обуславя извода, че така обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доколкото делбеният съд е бил сезиран с искане по чл. 30 ЗН от страна на ищците М. Д. Д., С. Д. Г., В. Д. В. и Д. Д. К. за намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя Й. К. В. от 27.08.2011 г. в полза на ответника М. К. В., на основание чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е бил длъжен да даде на страните надлежни указания за необходимостта да ангажират доказателства за наследственото имущество, което да формира масата по чл. 31 ЗН, както и служебно да назначи експертиза, която да остойности същата. Предвид императивния характер на уредбата на производството по допускане на съдебната делба, респ. на обуславящото правата на съделителите потестативно право да се иска намаляване на завещания и дарения в полза на наследник с право на запазена част, неизпълнението на това служебно задължение от страна на първоинстанционния съд е следвало да бъде поправено от въззивния, независимо от наличието или липсата на оплакване във въззивната жалба или в отговора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Доколкото в случая това не е направено, като при това заявени пред въззивния съд доказателствени искания за установяване на масата по чл. 31 ЗН са отхвърлени като преклудирани, обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд по допускане на делбата следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение на служебните му задължения съобразно посоченото по-горе. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1638/ 19.12.2016 г. по в.гр.д.№ 1573/16 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: