4
Р Е Ш Е Н И Е № 617
гр. С., 28.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1059 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Н. М. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Г., против въззивното решение № 42 от 23 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1158 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 2 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 755 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2007 г., с което Г. Ч. е осъден да заплати на касатора 10857,60 лева, ведно със законната лихва от 2 октомври 2007 г. и 12778,14 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 23 декември 1998 г. – 2 октомври 2007 г. и вместо него исковете на касатора против Ч. до посочените суми са отхвърлени.
Касационният контрол е допуснат с определение № 1486 от 29 октомври 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за разрешаване на процесуалноправния въпрос може ли съдът да възобнови производството след даване ход на делото по същество и да се съобрази с направен едва в писмената защита правопогасяващ довод.
По поставения въпрос касаторът сочи, че липсва изричен текст в ГПК, даващ възможност на съда да възобнови производството по делото след обявяването му за приключено, като с обявяване приключването на устните състезания, както и с обявяване делото за решаване, се преклудират правата на страните да направят възражение за изтекла погасителна давност, още повече пък в случай, когато писмената защита не се представя в самото съдебно заседание, а след това.
Ответникът Г. С. Ч. от[населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. М. сочи, че възражение за изтекла погасителна давност може да се направи в писмена защита, тъй като се счита, че устните състезания все още не са приключили.
С решението си въззивният съд приел, че исковата претенция по принцип е основателна, но направеното в писмената защита на пълномощника на ответника възражение за погасяване по давност води до извода, че исковете следва да бъдат отхвърлени; възражение за погасяване по давност може да се направи до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, което пък настъпва с постановяване на решението и е възможно доводите да се направят под формата на писмена защита; след като възражението е сторено в писмената защита, се налага възобновяване на разглеждането на делото, за да се даде възможност за вземане на становище и за ангажиране на доказателства.
След допускането на решението до касационен контрол са постановени две решения, които уеднаквяват по реда на чл. 290 ГПК практиката по поставения въпрос, разрешенията на които настоящият състав на ВКС, в контекста на поставения процесуалноправен проблем, за който е приложим редът на отменения ГПК, възприема изцяло. Така в решение № 341 по гр.д. № 1218 за 2009 г. на ІV ГО се приема тълкуването, дадено в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 6, според което пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани нови защитни средства, като за ответника това е наложително заради заплахата от преклудирането им от силата на пресъдено нещо на решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е денят на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция в качеството й на съд по същество, поради което до този момент ответникът може да стори възражение срещу предявения иск, а ищецът разполага с възможността срещу него да изрази реплика. ВКС приема, че след момента на приключване на устните състезания ответникът не може да прави правоизключващо възражение, нито пък съдът може служебно да се позове на подобно обстоятелство и да отхвърли иска. Освен посоченото разрешение следва още да се подчертае, че дори ответникът да заяви правопогасяващо възражение след приключване на устните състезания и съдът съобразно задълженията си даде възможност на другата страна да изложи реплика чрез възобновяване на производството по делото, съдът следва да се съобрази със защитните средства, използвани до момента, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право. Посоченото разрешение се доразвива в решение № 132 по т.д. № 826 за 2009 г. на ІІ ТО – когато съдът изрично е предоставил на страните възможност да изложат подробно становищата си по съществото на спора в допълнително представени бележки, се допуска “заместване” на устните състезания с писмено изложение на доводите на страните, поради което съдът е длъжен да се съобрази с представени писмени бележки, а ако в тях се заявяват нови защитни средства, то съдът е длъжен да възобнови разглеждането на делото и да се произнесе по тях. Явно е, че при липса на изрично дадена възможност за допълнително представяне на писмени бележки, съдът не е задължен да се съобрази с излагани доводи в евентуално представени такива.
Касационната жалба е основателна.
В съдебното заседание на 12 декември 2008 г. въззивният съд докладвал въззивната жалба на ответника по иска и дал ход по същество, като счел делото за изяснено и обявил, че ще се произнесе с решение. С писмена защита от 22 декември 2008 г. адв. М. – процесуален представител на ответника по иска, посочил, че сумата по разписката и сумата по нотариалния акт за договорна ипотека е недължима поради погасяването на задължението по давност. С определение от 22 декември 2008 г. въззивният съд приел, че с писмената защита е сторено за пръв път възражение за изтекла погасителна давност, като то не е било известно на ищцовата страна, поради което определението за обявяване делото за решаване следвало да бъде отменено, за да се даде възможност на ищеца да вземе становище по него. В съдебното заседание ищцовата страна направила възражение за несвоевременност на възражението. Независимо от несвоевременното посочване на правопогасяващото възражение, въззивният съд го приел и постановил атакувания съдебен акт, като по този начин опитал да санира небрежното водене на процеса от страна на ответника по иска.
С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводството е съществено. Тъй като не е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, касационният съд приема, че следва да постанови решение по съществото на спора.
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба касаторът сочи, че дал на ответника заем от 6500 долара за срок от осем месеца; поради липса на предприети действия по връщането на заема, страните учредили договорна ипотека върху имот на ответника, но ипотекираният имот бил заложен преди сключване на договора. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца 11 хиляди лева като левова равностойност на 6500 щатски долара, ведно с лихва за забава от 23 декември 1998 г. до 2 октомври 2007 г. в размер на 12941,43 лева.
Установява се от представените по делото доказателства, че на 26 май 1998 г. касаторът дал на ответника сумата от 6500 щатски долара за срок от осем месеца. Отношенията между страните са оформени с подписана разписка. С допълнително споразумение от 23 декември 1998 г. страните се уговорили длъжникът да погаси 4 хиляди долара на 4 януари 1999 г., а останалата сума от 2500 долара да изплаща на месечни вноски. На същата дата страните подписали и нотариален акт за договорна ипотека, по силата на който за обезпечаване на заема от 11 милиона лева, даден от касатора на ответника, се учредява ипотека върху недвижим имот, собственост на ответника. Твърдението на ищеца за сключения договор за заем е доказано и предаването на сумата не се оспорва. При налично облигационно отношение между страните, уточняване на условията с допълнително споразумение и установено неизпълнение на задължението по него от страна на длъжника, ответникът е неизправна страна по облигационния договор и дължи заплащане на сумата по договора, претендирана в левовата й равностойност. Размерът на задължението, както и на съответната мораторна лихва, е установен с експертно заключение, неоспорено от страните.
Касаторът не прави искане за заплащане на разноски, поради което съдът не присъжда такива. Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса с разпореждане от 7 ноември 2007 г. по гр.д. № 1788 по описа на районния съд в[населено място] за 2007 г., то ответникът Ч. следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството в размер на 932,23 лева.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 42 от 23 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1158 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], бул. “М. М. К.” № 9-Б, ет. 1, ап. 8 – адв. Д. М., да заплати на Т. Н. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], ет. 1 – адв. Д. Г., сумата от 10857,60 (десет хиляди осемстотин петдесет и седем цяло и шестдесет) лева, представляващи левовата равностойност на 6500 щатски долара към 23 декември 1998 г. по договор за заем от 26 май 1998 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 3 октомври 2007 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на Т. Н. М., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 12778,14 (дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем цяло и четиринадесет) лева обезщетение за забава върху сумата от 10857,60 лева за периода 23 декември 1998 г. – 2 октомври 2007 г.
ОСЪЖДА Г. С. Ч., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати по сметката на ВКС сумата от 932,23 (деветстотин тридесет и две цяло и двадесет и три) лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|