5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 585 С., 21.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА Е. М. при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 457/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1997 от 15.12.2010г. по ч.гр.д. №1760/2010г. на Софийски апелативен съд . Ответникът по частната жалба – И. Д. И. от [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Ответницата по частната жалба – Роза Д. К. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение от 29.10.2010г., с което е било прекратено производството по гр.д. №9063/2009г. на Софийски градски съд на основание чл.118, ал.2 ГПК. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че макар и да е извършил непрецизна правна квалификация на направения от ответника отвод поради неподведомственост на спора на съда, като е определил искането по чл.118, ал.2 ГПК, то изводите на първостепенния съд по същество- за уважаване на арбитражната клауза, уговорена с договора за поръчка между страните, като относима и към обезпечаващите задълженията по него записи на заповед и предполагаща прекратяване на съдебното производство, поради неподведомственост на спора на съда- са правилни. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въпросите-„ по кой ред и пред кой съд е подсъден иска за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 ГПК, ако изпълнителното основание / запис на заповед/ е обвързано с договор, който съдържа арбитражна клауза”, както и въпроса – „ допустимо ли е в особеното производство по чл.422, ал.1 ГПК, да се правят каквито и да било искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън самото изпълнително основание” са въпроси, чието разрешаване не може да бъде изведено директно от регламента на закона, поради което е налице празнота в правото, а по посочената проблематика липсва и съдебна практика, която да тълкува реда за разглеждане на тези искове, в случаите когато е налице договорна обвързаност, а записа на заповед служи за обезпечаване изпълнението на договора, в който е предвидена арбитражна клауза. Посочено е още, че след като по тези въпроси няма съдебна практика и съответно произнасянето на ВКС по него ще има значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на практиката на съдилищата, свързана с процедирането им в подобни случаи. Така поставените въпроси са съобразени с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им пряко обосновава обжалвания правен резултат. Във връзка с изложеното от страната за неяснота и непълнота на регламента при процедирането на съдилищата в хипотеза на заповедно производство, в което в съдебната му фаза е направен отвод за неподведомственост на спора на съда, с оглед наличие на арбитражна клауза в договор между страните, предвиждащ обезпечение на изпълнението чрез издаване записи на заповед, с оглед тълкуването и приложението на нормата на чл.422 ГПК, при определяне подведомствеността на спора, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Дружеството – касатор, чрез процесуалния си представител е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че характера на заповедното производство изключва допустимостта и основателността на правени възражения, които се основават на данни, стоящи извън самото производство, чийто предмет, с оглед предявения иск е установяване на заявеното вземане, обективирано от издадената заповед за незабавно изпълнение. Решаващият състав е мотивирал неправилно разбиране както за съотносимостта на каузалното правоотношение спрямо менителничното в хипотеза на развито заповедно производство, така и за възможността за прекратяване на заповедното производство в съдебната му фаза, поради отвод за неподведомственост. В разглеждания случай не е било спорно между страните, че касаторът е инициирал заповедно производство със заявление от 01.04.2009г. с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т.9 ГПК срещу И. И. и Роза К. в качеството им на солидарни длъжници по запис на заповед. Сезирания по този ред Софийски районен съд, с разпореждане от 15.04.2009г. по гр.д. 18323/09г. е издал исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 139794лв. , а с определение от 24.08.2009г. сезирания с жалба от дружеството – касатор, Софийски градски съд, след частична отмяна на разпореждане от 16.04.2009г. по същото дело, е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по отношение на законната лихва върху главницата. С оглед възражението на ответниците по реда на чл.414 ГПК и указанията на съда по чл.415 ГПК, заявителят – сега касатор е предявил иск за съществуване на вземането по реда на чл.422 ГПК. При тези фактически данни се налага извод за неправилност на определението на първостепенния съд, с което производството по така предявения иск е било прекратено. Приложното поле на заповедното производство е очертано лимитивно с нормите на чл.410 и чл.417 ГПК, като чрез тях е диференциран предмета му. Така, нормата на чл.417 ГПК регламентира възможността на кредиторите, които разполагат с конкретен документ / изброени изчерпателно с т.1-9/, удостоверяващ вземането им да поискат по този ред издаването на заповед за незабавно изпълнение. Т. 9 на нормата изрично предвижда като такъв документ и записа на заповед, като законът не поставя допълнителни изисквания, нито обвързва документа с каузата, която го обуславя. Т.е. кредиторът, разполагащ със запис на заповед съобразно чл.417, т.9 ГПК може успешно да инициира и проведе заповедно производство, тъй като са налице формалните изисквания затова, а липсата на допълнителни изисквания, налага извод, че не са налице и процесуални пречки за реализирането му. Следователно, както и в разглеждания случай заявителят, разполагащ с валиден запис на заповед законосъобразно е инициирал заповедното производство, приключило своята изпълнителна фаза с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предявяването на иска по чл.422 ГПК несъмнено е процесуално действие, съставляващо част от така проведеното заповедно производство, тъй като изрично и императивно ал.1 на същия текст установява, че иска се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Освен това, заповедта за незабавно изпълнение запазва действието си, допуснатото незабавно изпълнение не спира, а продължава да се осъществява, освен ако не е спряно по реда на чл.420 ГПК. Или, след като материалноправните и процесуалноправни последици от предявяване на иска по чл.422 ГПК настъпват от подаване на заявлението, то и той следва да бъде разгледан единствено от компетентния надлежен съд, но не и от арбитражен съд. Този извод се извежда и от обстоятелството, че субсидиарното прилагане на ГПК по неуредени в ЗМТМА въпроси е изрично изключено – арг. чл.24 ЗМТМА. Приложимия съдопроизводствен ред – ГПК по отношение на започналото заповедно производство не е предвидил такъв ред за приключването му. Нещо повече, с постановено арбитражно решение, неприложим става и чл. 416 ГПК, регламентиращ влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. Извън това, записа на заповед, макар и пряко обвързан от каузалното правоотношение, в обезпечение изпълнението по което е бил издаден, има и своя относителна самостоятелност и както бе отбелязано по-горе, макар и да служи за обезпечаване на изпълнението по договора, самият той съставлява документ, обуславящ провеждане на самостоятелно производство.Този извод се подкрепя и от изброените по т. 4, 5 и 6 на чл.417 ГПК документи с изразен обезпечителен характер, които също обуславят наличие на право на кредитора да инициира заповедно производство и които също са регламентирани като достатъчни за провеждането на такова производство. Следователно, факта, че е било установено, че записа на заповед е издаден, с оглед сключен между страните договор, не променя тези изводи. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, както и определението на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на развитите в настоящото определение мотиви. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1997 от 15.12.2010г. по ч.гр.д. №1760/2010г. на софийски апелативен съд . ОТМЕНЯ определение №1997 от 15.12.2010г. по ч.гр.д. №1760/2010г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 29.10.2001г. по гр.д.9063/09г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: