Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 11.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 569 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. В. Н. против въззивно решение № 26/25.02.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 247/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 18/11.07.2013 г. по НОХД № 209/2012 г. на Шуменския окръжен съд. С тази присъда подсъдимият М. В. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през периода от 10.07.2006 г. до 01.05.2008 г., в гр.Ш., при условията на продължавано престъпление, като управител и представител на [фирма] – гр. В. Пр., избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 591 172, 71 лв., като не подал данъчна декларация, потвърдил неистина в подадени декларации, не съхранил в законоустановените срокове по чл. 42 ал. 1, т. 3 от ЗС счетоводни документи, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството, поради което във вр. с чл. 55 от НК му е било наложено наказание 2 години и 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е било предварителното му задържане под стража от 27.12.2012 г. до 01.03.2013 г. и в домашен арест, считано от 01.03.2013 г. до 11.07.2013 г., както и в негова тежест е присъдено заплащане на разноските по делото. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ДП или алтернативно намаляване на наложеното наказание. В с. з. пред ВКС подсъдимият и неговия защитник поддържат направените оплаквания и искания. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, са изцяло неоснователни. От материалите по делото е видно, че производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава 27 - чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371 , т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. Сред тези факти са били и тези, че сделките по посочените фактури не са били реално извършени, респ. че фактурите са били с невярно съдържание, но те са били вписвани в справките декларации за посочените периоди и въз основа на тях подсъдимия е приспадал данъчен кредит. Същите фактури не са били съхранени в сроковете по чл. 42 ал. 1 от ЗСч. Отразено е и това, че поради неподаване в срок на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. подсъдимият е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 65 878, 91 лв., а общият размер за целия период 10.07.2006 г. – 01.05.2008 г. възлиза на сумата от 591 172, 71 лв. Признанието на тези факти е било извършено в присъствие на защитника на подсъдимия – адв. Д., който противно на соченото в касационната жалба, е бил запознат с материалите по делото. Липсват каквито и да са данни да му е отказван достъп до същите. Обратно, видно е, че по негова молба делото е било отлагано, за да осъществява контакт с подсъдимия, който тогава е бил с мярка за неотклонение домашен арест, както и да се запознава с доказателствените материали с оглед формиране на позиция за разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие. Този доброволен процесуален избор е предпоставил необходимостта съдът да провери дали признанието на въпросните факти се подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство и след като е установил, че това е така, на основание чл. 372 ал. 4 от НПК е обявил, че ще го ползва без да събира доказателства в такава посока. Изготвил е мотивите си съобразно изискването по чл. 373 ал. 3 от НПК, като е потвърдил становището си за доказателствената подкрепа на направеното от подсъдимия признание. Макар доказателствените източници да не са подробно анализирани с оглед спецификата на съкратеното съдебно следствие, то съвсем видно е, че фактическата обстановка не е била основана единствено върху заключенията на данъчните органи, както се твърди в касационната жалба, а върху комплекс от данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, експертни заключения и писмени доказателства. Въз основа на признатите от подсъдимия факти и тяхната доказателствена подкрепа, материалният закон е бил приложен правилно с осъждането му по повдигнатото обвинение, вкл. за продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието по чл. 255 ал. 1, т. 1 от НК, касаещо неподаване на декларация за финансовата 2007 г., което подсъдимият е следвало да стори в срок до м. април 2008 г., е довело до избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ЗКПО (отм.) в размер на 65 878, 91 лв., като в контекста на останалите деяния, реализирани от началото на 10.07.2006 г., се явява тяхно продължение, както от обективна, така и от субективна страна. Неоснователно е и оплакванията за явна несправедливост на наказанието. При отмерването му на 2 години и 10 месеца, с оглед прилагането на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, правилно е съобразена индивидуалната тежест на извършеното престъпление (с оглед многобройността на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност и размера на неплатените данъчни задължения, значително надхвърлящи квалифициращия признак за особено големи размери), която добре е съпоставена с данните за личността на дееца, вкл. тежкото му здравословно състояние, както и дългата продължителност на наказателното производство. Предходните осъждания на подсъдимия, за които няма данни да е бил реабилитиран по съдебен ред, нито е изтекла абсолютната давност за тях, са пречка за обсъждане на приложението по чл. 66 от НК. По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 26/25.02.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановена по ВНОХД № 247/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 18/11.07.2013 г. по НОХД № 209/2012 г. на Шуменския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: