Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                               № 78.                                   гр. София, 17.06.2009 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 756 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290, ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К” Е. , гр. Б. и М. С. С., подписана и от процесуален представител адв. К срещу решение № 95 от 05.08.2008г. по в. т. дело № 150/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, с което е оставено в сила решение № 99 от 15.04.2008г. по т. дело № 547/2007г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която М. С. С. от гр. Б. и „К” Е. , гр. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С. С. в качеството му на Е. „С”, гр. Б. сумата 6 000 лв., внесена от него в прекратеното гражданско дружество, сумата 1 100 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2005г. до 07.11.2007г., законната лихва върху главницата от 07.11.2007г. до окончателното изплащане и сумата 310 лв. – разноски. С първоинстанционния съдебен акт искът за разликата над присъдения размер от 6 000 лв. до претендираните 15 890 лв. е отхвърлен като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 34 лв. – разноски. В тази част решението е влязло в сила, тъй като въззивната жалба на ищеца е върната. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Инвокират доводи, че съдът не се е съобразил с доказателствата, че Е. „К” е изпълнила своите задължения по договора за съвместна дейност. Правят оплакване, че решаващият съдебен състав не е съобразил, че по сключения договор интересите са общи, задълженията не са насрещни и по смисъла на чл. 358, ЗЗД внесените пари за двустранния билборд са общи и употребени за целите на съвместната дейност. Касаторите релевират доводи, че ако има загуби поради обективни или субективни причини, загубите се поемат от двете страни. Правят оплакване за неправилност на извода, че договора за съвместна дейност е прекратен. Касаторите молят решението да бъде отменено. Ответникът Т. С. С. в качеството му на Е. „С”, гр. Б. чрез процесуалния си представител адв. А оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Прави възражение за неоснователност на оплакванията, че касаторът нямал вина за непостигането на договорената цел и че съдът не е съобразил обстоятелството, че ответницата била разходвала предоставените й средства за постигане на общата стопанска цел по договора за дружество. Излага съображения за неоснователност на оплакванията на касатора, че процесният договор не бил прекратен по реда на чл. 363 ЗЗД и че при прекратяване на гражданското дружество ищецът би следвало да получи един билборд, а не парична престация. Ответникът моли въззивното решение в осъдителната му част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2, ГПК, приема следното: С определение № 62/04.02.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 159 от 21.02.2000г. по гр. д. № 713/1999г. на ВКС на РБ, решение от 16.10.2007г. по т. дело № 322/2007г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение и други съдебни актове, а именно въпросът дали внесените пари в гражданското дружество подлежат на връщане след неговото прекратяване. Въззивният съд е приел, че на 29.04.2002г. между Т като Е. „С” и М. С. като Е. „К” е сключен договор за съдружие и сътрудничество при изграждане и експлоатация на съоръжения за реклама, с който страните са се съгласили да обединят усилията и средствата си за съвместно изграждане и експлоатация на два билборда, като М. С. в качеството си на Е. „К” е поела задълженията да сключи договори с Община Б., Пътно управление или друга съседна община за поставяне на съоръженията и договори с рекламодателите, а Т. С. като Е. „С” се е задължил да заплати изработката на съоръженията. Решаващият съдебен състав е констатирал, че според договора приходите от съоръженията е следвало да се разделят поравно между страните, и е установил, че в изпълнение на поетото задължение да финансира изработването на съоръженията ищецът е внесъл сума в размер 6 000 лв., а М. С. като Е. „К” не е изпълнила задълженията си по изработване и монтиране на двата двустранни билборда. Въззивната инстанция е направила извод, че внесената от ищеца сума следва да му бъде върната, поради това, че липсват доказателства ответната страна – касатор да е разходвала получената сума за постигане целите на дружеството или да е извършила действия по договора за съдружие и при надлежно прекратяване на договора. Ответниците са осъдени солидарно, предвид направеното с решение от 29.06.2007г. прехвърляне на предприятието на Е. „К” на „К” Е. със собственик на капитала и представляващ търговското дружество М. С. С.. Бургаски апелативен съд е приел за неоснователно възражението за прихващане поради това, че липсват доказателства за задължения на ищеца към ответната страна. Предявените искове са с правно основание чл. 364 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за заплащане на внесената в гражданското дружество сума 6 000 лв., представляваща вреда – загуба за ищеца, и 1 100 лв. – лихва за забава за периода 21.10.2005г. – 07.11.2007г. Съгласно чл. 364 ЗЗД съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи. Заявената претенция за заплащане на сумата 6 000 лв. е за претърпени вреди в размер на внесената сума, която подлежи на връщане, поради неизпълнение на задълженията на другия съдружник и непостигане на общата цел. За да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1/ за ищеца да са настъпили вреди, които да са пряка и непосредствена последица от воденето на дружествените работи; 2/ да съществува пряка причинна връзка между дейността, осъществена в интерес на общата работа и вредата; 3/ да е налице вина, противоправно поведение на другия съдружник. Неправилно въззивният съд е приел, че при липсата на данни М. С. да е внесла в съдружието пари или вещи или да е използвала сумата съобразно договореното от страните, то същата следва да бъде върната. При договора за гражданско дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, както при двустранните договори. При двустранните договори поемането на насрещни права и задължения е обусловено от различните цели и интереси на съконтрахентите, докато при договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на съдружниците. Различните форми на участие в общата дейност не обуславят различно съдържание на правата и задълженията, тъй като съдружниците нямат отделни цели и противоположни интереси в рамките на развиваната обща дейност. Именно за постигане на общата стопанска цел ищецът е внесъл в гражданското дружество сумата 6 000лв. Съгласно чл. 358, ал. 2, ЗЗД внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. Такъв иск обаче не е предявен с исковата молба и не е направено изменение съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК /отм./. Изводът на въззивния съд, че М. С. като Е. „К” не е осъществила дейност по изработване и монтиране на двата двустранни билборда, е необоснован. Действително в т. 5 от заключението на съдебно-икономическата експертиза е посочено, че вещото лице не може да определи какви разходи са направени от едноличния търговец по изпълнението на поръчаните с договора за сътрудничество билбордове и по допълнителната поръчка за още 10 билборда, тъй като разходите не са се отчитали за всяка поръчка поотделно. При обсъждане на заключението заедно с другите писмени доказателства по делото – фактури, касови бонове, квитанции, молба образец 2 от 27.05.2002г. от Е. „К” до директора на Областно пътно управление Бургас, протокол от 30.05.2002г. на Изпълнителна агенция „П”, писмо изх. № 320/07.03.2003г. на Областно пътно управление Бургас, писмо изх. № 53-00-963/24.06.2003г. на Изпълнителна агенция „П” съгласно чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ следва да се приеме, че М. С. като Е. „К” през периода 2002-2003г. е предприела необходимите действия във връзка с монтиране на две рекламни съоръжения тип „П” с размери 3 м/4 м за поставяне на външни рекламни пана – предмет на договора за гражданско дружество, а именно действия за съгласуване на определени позиции и издаване на разрешения за изграждане на рекламни съоръжения, заплащане на необходимите такси и възнаграждения на трети лица за направа на два билборда и монтирането им. Въззивният съд не е съобразил, че през периода 2002 – 2003г. в счетоводството на Е. „К” са осчетоводени разходи за изработка на рекламни съоръжения, които съоръжения са заприходени в дълготрайните активи на 15.11.2003г. с отчетни стойности от 3 890 лв. до 4 900 лв. Обстоятелството, че отделно счетоводство по договора за съдружие не е водено, не обосновава извод, че едноличният търговец не е извършил посочените дейности и не е направил разходи за направата на два билборда. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че счетоводство от името на гражданското дружество не може да се води отделно, тъй като гражданското дружество не е юридическо лице, както и да се отчете, че съгласно НСС № 31 Отчитане на дялове в смесени предприятия, за съвместното контролиране на активите не е задължително да се води отделно счетоводство на смесеното предприятие, а всеки съдружник включва във финансовия си отчет своя дял от съвместно контролираните активи, своя дял от разходите и приходите от смесеното предприятие. При анализ на писмените доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка се налага изводът, че пред периода от м. май 2002г. до м. октомври 2003г. М. С. като Е. „К” е извършвала дейности във връзка с изработката на двата билборда – предмет на сключения между страните договор за съдружие и сътрудничество, а именно купуване на материали, рязане, метална планка, бетон, услуга с автокран, заплащане на изработка, такси за ползване на пътя чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. Следователно не е налице и предпоставката за вина на другия съдружник. Неоснователен е касационният довод за неправилност на извода, че договорът за съвместна дейност е прекратен. Към момента на предявяване на исковата молба договорът за гражданско дружество е прекратен с предизвестие на основание чл. 363, б. „г” ЗЗД, видно от връчената на 21.09.2005г. на М. С. С. нотариална покана рег. № 3* том І, № 63 на нотариус Антоанета Дичева, както правилно е приел въззивният съд. На основание чл. 361, ал. 1 ЗЗД и т. 7, раздел ІІ от договора за съдружие и сътрудничество печалбите и загубите между съдружниците се разпределят по равно. Тази рекапитулация обаче може да бъде извършена при уреждане на имуществените отношения между съдружниците при излизане на съдружник от дружеството или неговото прекратяване на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД, какъвто иск не е предявен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо това да бъде постановено друго решение по спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора ответникът – ищец дължи на касаторите на основание чл. 78 ГПК сума в размер 370,20 лв. - разноски за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 95 от 05.08.2008г. по в. т. дело № 150/2008г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав и вместо това постановява: ОТМЕНЯ решение № 99 от 15.04.2008г. по т. дело № 547/2007г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която М. С. С. от гр. Б. и „К” Е. , гр. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С. С. в качеството му на Е. „С”, гр. Б. сумата 6 000 лв., внесена от него в прекратеното гражданско дружество, сумата 1 100 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2005г. до 07.11.2007г., законната лихва върху главницата от 07.11.2007г. до окончателното изплащане и сумата 310 лв. – разноски. ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. С. като Е. „С”, гр. Б. срещу М. С. С. от гр. Б. и „К” Е. , гр. Б. искове за заплащане на сумата 6 000 лв., внесена от него в прекратеното гражданско дружество, представляваща вреда – загуба, на основание чл. 364 ЗЗД, сумата 1 100 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2005г. до 07.11.2007г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2007г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Т. С. С. като Е. „С”, гр. Б. да заплати на М. С. С. от гр. Б. и „К” Е. , гр. Б. на основание чл. 78 от ГПК сума в размер 370,20 лв. /триста и седемдесет лева и двадесет стотинки/– разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.