Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * висока степен на обществена опасност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е
№ 396

София, 16 юни 2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година и в състав:

Председател: Иван М.Недев
Членове: Евелина Стоянова
Капка Костова

при секретар Даниела Околийска ................. и с участието
на прокурора Димитър Генчев ........ изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 1199/2013год.
Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. М. Б., лична и от назначения му защитник, против въззивно решение № 92/29ІV.2013г. по внохд № 61/2013г. на АС-В.Търново.
В първата поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание по съображения, че изцяло признава вината си, че съдействал за разкриване на обективната истина като показал оръдието на престъплението, че се разкайва и съжалява за извършеното, че е самокритичен – иска да се намали наказанието на лишаване от свобода при строг режим.
В съдебното заседание подсъдимият променя становището си и заявява, че поддържа жалбата от защитника.
В нея са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – на подсъдимия не е осигурено право да иска участие на защитник от момента на задържането му (чл. 63, ал.5 от ЗМВР), упражнено е физическо и психическо насилие спрямо него да признае авторството; не са обсъдени събрани и приложени по делото веществени доказателства, гласните доказателства за намереното в дома на жертвите след разкриване на престъплението; няма анализ и на факта, че по дрехите на подсъдимия няма никакви следи, нито пък негови на местопрестъплението; по делото не е разкрита обективната истина, а косвените доказателства не позволяват направения извод от съда, че единствен автор на престъплението е подсъдимия Б..
Искането по тази жалба е за отмяна на въззивното решение и делото да се върне на първоинстанционния – ОС-Русе, за ново разглеждане, като в съдебното заседание искането е променено – делото да се върне на АС-В.Търново.
В т.нар. „писмена защита” жалбоподателят-подсъдим се присъединява към изразеното от адвокат-защитника и заявява: „Изцяло са ми нарушени правата.” и иска след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд, за ...”да бъдат разкрити и другите двама извършители по това тежко престъпление.”.
Частните обвинители поддържат решението да остане в сила без да се аргументират.
Прокурорът изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна – наказанието не е явно несправедливо. По отношение на наведените доводи за процесуални нарушения намира, че те се опровергават от позицията на подсъдимия.
След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С присъда № 48/15.Х1.2012г. нохд № 696/2011г. на ОС-Русе подсъдимият И. М. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 199, ал.2, т.2, предл. І-во във вр. с чл. 198, ал.1 и чл. 54 НК на доживотен затвор за това, че на 22.І.2011г в [населено място], обл. Р., извършил грабеж, придружен с убийството на И.Г.М. и Ц.С.М., на 700 лв. от дома им.
По жалба от назначения защитник-адвокат на подсъдимия И.Б. с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и по лична жалба от подсъдимия с единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за определянето му по реда на чл. 58а от НК е образувано внохд 61/2013г. на АС-В.Търново. В това производство подсъдимият е изказал несъгласие с тезата на защитата пред първата инстанция, заявил е в обясненията си в откритото съдебно следствие пред въззивната инстанция, че признава вината си, но и че при извършване на престъплението има и други участници с по-активно и по-голямо от неговото участие; иска намаляване на наложеното му наказание („по-малка присъда”) или ...„ако може делото да се върне в Русенския окръжен съд.”.
С въззивното решение по посоченото по-горе дело АС-В.Търново е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като в съответствие с чл. 339, ал.2 от НПК е посочил основанията, поради които не приема доводите в подкрепа на жалбата.
Решението е правилно и законосъобразно – взето е след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимия по възведеното против него обвинение.
Анализът на доказателствата е подробен с посочване кои съдът приема за достоверни и защо. Те са преценявани поотделно и в съвкупност, така че изводите по фактите са обосновани и правилни.
Те и не противоречат на правилата на формалната логика и установената последователност и взаимна връзка на фактите и установяващите ги доказателства.
Обстоятелството, че подсъдимият често променя тезата си и сочи други лица за автори на престъплението – обясненията на 15.VІ.2011 г. и на 18.ХІ.2011 г. на досъдебното производство, полярно противоречащите си становища пред въззивния съд – „Въззивна жалба” на л. 23 от въззивното дело, ръкописни ...”допълнителни доводи към въззивна жалба” – л.37, писмени бележки и обръщение към въззивния съд, датирани 08.04.2013 г. и подписани от него на л.57-л.61, обясненията му в откритото съдебно следствие пред тази инстанция в с.з. на 8.ІV.2013 г., протокола на л.62-л.65, както и взаимноизключващата се позиция в касационното производство – първоначално с оплакване единствено и само за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за намаляването му, а в ръкописна писмена защита повтаря доводи на участвали в производството негови защитници, назначавани и упълномощавани, от които се е отказвал поради противоречия помежду им във връзка със защитата в наказателното производство, не налагат други изводи по фактите и приложимото право.
Всички обяснения на подсъдимия, включително и отречените самопризнания са проверявани и обсъдени в двойното им значение – по фактите и като защитна теза, с посочване на основанията, поради което не са възприети.
Относно предмета на грабежа правилно и първата и втората инстанции се позовават на самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от установените веществени доказателства – анцуга, от джоба на който са отнети парите. Това, че в дома на убитите са намерени и други не е основание за съмнения, че Б. е отнел именно 700 лв., намиращи се в посочения анцуг.
Между впрочем, както е посочено по-горе, подсъдимият още от досъдебното производство е поддържал, че в престъплението са участвали други/и други лица, като тези твърдения са обсъждани и е прието аргументирано, че са неоснователни. Но ако подсъдимият още е на това становище, следва да се обърне към окръжния прокурор във връзка с правомощията му по чл. 420, ал.1, предл.І-во от НПК – те са без правно значение в настоящето касационно производство.
При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – на инкриминираните дата и място подсъдимият И. М. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 199, ал.2, т.2, предл. І-во във вр. с чл. 198, ал.1 от НК – грабеж на 700 лв. от дома на Ц.. и И.. М., придружен с убийството им.
Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, първо защото в случая липсва очевидно несъответствие между извършеното от подс.Б. престъпление и наложеното му за това наказание.
Правилно е прието, че се касае до изключително тежко престъпление по смисъла на чл. 38а, ал.2 от НК – грабеж на най-лесно и бързо намерените 700 лв. от дома на двама възрастни хора, придружен с убийството им по особено мъчителен за тях начин и с особена жестокост от подсъдимия, който няма никаква причина за това, дори е ползвал кредит в магазина им при пазаруване на дребно („вересия”). Извършеното престъпление дава основание за преценка и на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия – изключително тежка. Преценявани са и съобразени установените по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, възможността да се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Решението съответства на нормата по чл. 339, ал.2 от НПК защото са посочени основанията, поради които не се възприемат доводите по въззивните жалби.
Доводите за нарушение на правото на защита на подсъдимия – неосигурявяне на защитник от момента на задържане – чл. 97 от НПК, дори и да са основателни нямат значение за решаване на настоящия казус, защото нарушението е неотстранимо. По важно е друго, че от момента на повдигане на обвинението на досъдебното производство и при съдебното разглеждането на делото на подсъдимия е осигурена защита в лицето на множество адвокати, назначени или договорни.
По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав
Р Е Ш И:

Оставя в сила въззивно решение № 92/29ІV.2013г. по внохд № 61/2013г. на АС-В.Търново.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: