Р Е Ш Е Н И Е №81 гр. София, 10.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 5826 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н.-У. срещу Решение № 1029/ 19.05.2015 г. по в.гр.д.№ 1457/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 664/08 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.97, ал.3 и чл.97, ал.4 ГПК /отм./, предявени по реда на чл.118 ГПК /отм./- за установяване, че пълномощно рег.№ 952/ 21.01.2000 г., заверено в консулска служба Тел А.- И., не е подписано от лицето П. И. С., респ. за установяване наличието на престъпно обстоятелство при извършването на заверката от служител при консулската служба на Република България в Тел А.- И., като в тази му част въззивният съд е прекратил производството като недопустимо; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК във връзка с чл.75, ал.2 ЗН- за прогласяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д.№ 12867/2000 г. на СРС, 57 състав. В касационните жалби са развити съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като при условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици. Ответниците по касационната жалба- И. Н. М., Л. И. М., Т. Н. Е., П. Д. С., М. В. С., Р. В. С., Л. М. Т., И. Г. С. и А. Х. Я. оспорват същата, като молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила. С Определение № 497/27.12.2016 г. касационното обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато в частта, обективираща произнасяне по предявения от П. Х. Н.-У. иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл.75, ал.2 ЗН- за установяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д.№ 12867/2000 г. на СРС, 57 състав, по касационните жалби на П. Х. Н.-У. и И. П. С.- предвид вероятността в тази му част решението да е недопустимо поради липса на правен интерес на ищцата от предявения иск /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/. С влязло в сила Определение № 28/ 10.02.2017 г., постановено по настоящото дело, касационната жалба на И. П. С. е върната поради неизпълнение в срок на дадени указания за поправяне на нередовността й. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като извърши служебна проверка на допустимостта на обжалваното въззивно решение по реда на чл.293, ал.4 във връзка чл.269 и чл.270, ал.3 ГПК, намира следното: Производството по делото е образувано по искова молба на П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М.. Ищцата поддържа, че е ответник по предявен срещу нея от ответниците иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане в тяхна полза на обезщетение за ползване без основание на апартамент № 3 в [населено място], [улица], бл.№ 9а, ет.1, заедно с принадлежащото към него зимнично помещение и 2,05% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Поддържа, че претенцията на ответниците да са собственици на посочения апартамент се основава на съдебна делба-спогодба по гр.д.№ 12867/ 2000 г. на СРС, 57 състав между наследниците на С. И. И., като по силата на делбата имотът е бил възложен в дял на ответницата И. М. по време на брака й с ответника Л. М., като в полза на останалите съделители е уговорено парично уравняване на дяловете им. Ищцата заявява, че така извършената делба е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН поради неучастие в същата на сънаследника П. И. С., като в тази връзка се излага, че макар и същият да е бил конституиран като съделител и при сключване на спогодбата да е бил представляван от адвокат, пълномощното в полза на последния е неистинско. С молба от 29.04.2010 г., подадена до първоинстанционния съд в изпълнение на дадени указания да заяви, дали твърди да притежава собственически права върху процесния имот, ищцата е заявила „алтернативно”, че притежава ¼ ид.ч. от имота на основание оставено в нейна полза саморъчно завещание и поради това е следвало да участва в делбата. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че извършената по гр.д.№ .№ 12867/ 2000 г. на СРС, 57 състав делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. С определение от 06.03.2013 г. въззивният съд е дал на ищцата указания да отстрани нередовността на исковата си молба по чл.75, ал.2 ЗН, като насочи иска си и срещу останалите участници в делбата, която иска да бъде призната за нищожна, като на това основание с определение от 29.04.2013 г. като ответници са конституирани и лицата Т. Н. Е., П. Д. С., М. В. С., Р. В. С., Л. М. Т., И. Г. С., А. Х. Я. и И. П. С.. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на П. Н.-У. за установяване нищожността на делбата от 2000 г. е отхвърлен, въззивният съд е приел, че същата не разполага с вещни права по отношение на делбения имот и като такава не е имал право на участие в делбата като основание да може да претендира по исков път установяване на нейната недействителност. В тази връзка е съобразено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 35348/09 г. на СРС е отречено потестативното й право на делба по отношение на процесния апартамент, а с влязло в сила решение по гр.д.№ 5368/96 г. на СГС е уважен иск по чл.108 ЗС в полза на наследниците на С. И. срещу П. Н.-У. за същия имот. След приключване на въззивното производство, с Решение № 117/ 10.11.2015 г. по гр.д.№ 710/2015 г. на ІІ г.о. са отхвърлени предявените от И. Н. М. и Л. И. М. против П. Н.-У. искове за нищожност на оставеното в полза на последната саморъчно завещание от С. И. за процесния апартамент на основание чл.42, б.”в” ЗН, както и установителен иск за собственост на същия на основание наследство и делба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че в обжалваната част, обективираща произнасяне по предявената от П. Н.-У. искова претенция с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.75, ал.2 ЗН, въззивното решение на Софийския апелативен съд е недопустимо като постановено по недопустим иск. Според задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение № 472/12 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 231/11 г. на І г.о./, която настоящият състав споделя, трето лице, което няма качеството на сънаследник, а твърди самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, няма правен интерес от предявяване на иск за установяване на нейната нищожност, тъй като разполага с възможността на общо основание да защити правата си чрез осъдителен или установителен собственически иск. Наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск от категорията на абсолютните. Нормата на чл.130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимостта на иска, между които е и интересът от търсената съдебна защита. Липсата на правен интерес от предявен иск за установяване нищожност на делбата поради това, че трето лице, различно от ищеца, не е било надлежно представлявано поради неистинност на пълномощно от негово име, следва и от задължителните указания на т. 2 от ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/14 г. на ОСГТК, според които само лицето, от чието име е сключен договор без представителна власт, може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, като съгласно чл.44 ЗЗД това разрешение се отнася и за едностранните упълномощителни сделки. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях, т.е. лицето, посочено като упълномощител в пълномощното. По силата на чл.42, ал.2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, респ. неговите универсални правоприемници. По гореизложените съображения и на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК в обжалваната му част въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото- прекратено като недопустимо. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК ответниците по касация И. Н. М. и Л. И. М. имат право да им бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Разноски в полза на останалите ответници не следва да бъдат присъждани предвид липсата на заявено искане в този смисъл било в отговора на касационната жалба, било в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № 1029/ 19.05.2015 г. по в.гр.д.№ 1457/12 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 14.12.2011 г. по гр. д. № 664/08 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявеният от П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във връзка с чл.75, ал. 2 ЗН- за прогласяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д.№ 12867/2000 г. на СРС, 57 състав. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част като недопустимо. ОСЪЖДА П. Х. Н.-У. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати поравно на И. Н. М. и Л. И. М. сумата 1 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: