Р Е Ш Е Н И Е 157 София, 01.07-2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1125/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място], чрез адв. Р. Д. срещу решение №28/09.02.2010 год., постановено по гр.д. № 13/2010 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 64/02.12.2009 год. по гр.д. № 1470/2009 год. на Районен съд [населено място] , с което В.” АД , [населено място], е осъден на осн. чл. 200,ал.1 КТ да заплати на А. Й. Г. от [населено място] обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на професионално заболяване в размер на 2 640,03 лв. - изразходвани средства за спазване на хигиенно - диетичен режим и 2 247,06 лв. изразходвани средства за животоподдържащи лекарства , за периода от 31.08.2006 год. до 01.09.2009год., ведно със законната лихва от 04.09.2009 год. до окончателното изплащане на сумите, както мораторна лихва за забава в плащането на първата главница в размер на 519,92 лв. и в размер на 473,65 лв. за втората главница и 1350 лв. разноски за първата инстанция. Присъдени са и разноски за втората инстанция в размер на 1350 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на самостоятелни мотиви и за неправилност на същото като необосновано , постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по касация А. Й. Г. от [населено място] чрез адв. А. М. оспорва касационната жалба в писмена защита и допълнителна писмена защита по делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. С определение № 104 от 01.02.2001 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: може ли ищцата успешно да претендира обезщетение за претъпени вреди в следствие твърдяно професионално заболяване /в случая имуществени/ , при положение , че по делото не е представено решение на ТЕЛК, с което да е установен професионалния характер на заболяването. Касационното обжалване е допуснато на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като е прието, че с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 185 от 27.05.2010 год. , по гр.д. № 5264/2008 год. на ВКС, 3-то г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК. По поставения правен въпрос: С цитираното решение, което има задължителен характер по поставения въпрос е прието следното: За да бъде прието едно заболяване за професионално , то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 год. / отменени/ , както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на работоспособността от 2005год. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести /НРСРПООПБ/ от 2008 год.. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62,ал.3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в цитираната НРСРПООПБ. Съгласно чл. 3,10 и 13 от НРСРПООПБ признаването на професионалната болест става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица органи и организации в страната .Тези експертни решения имат двойствен характер – от една страна същите имат характер на индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент , а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. При липса на такова решение / или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване е недоказано и обуславя отхвърляне на предявения иск с пр. осн. чл. 200,ал.1 КТ. По касационната жалба: Неоснователни са оплакванията за недопустимост на решението поради липса на самостоятелни мотиви / според касатора мотивите на въззивният съд възпроизвеждат отговора на ищеца по въззивната жалба/ .Последното дори и да е така, не обосновава недопустимост на постановеното решение. Такава би била налице при недопустимост на иска, на въззивната жалба, при произнасяне извън предмета на иска или обжалването, каквито в каквито в случая не са налице. Доколкото с въззивното решение отговорността на работодателя е ангажирана като е прието, че ищцата страда от професионално заболяване, придобито от работата й в ответното дружество, без по делото да е представено решение на ТЕЛК / респ. на НЕЛК/ с оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Без значение е обстоятелството, че според твърденията на ищцата, процесното заболяване се е проявило преди значителен период от време , както и обстоятелство, че по иск за присъждане на неимуществени вреди в резултат на същото заболяване е прието, че същото има професионален характер. Представените в тази връзка решения отразяват съдебна практика , свързана с приложението на чл. 159 КТ / 1951 год. отм./ която е изоставена, предвид отмяната на Дял ІІІ -ти „Държавно обществено осигуряване”на КТ /1951 год./ . Решението е постановено и при нарушение на процесуалните правила: С определението по чл. 131 ГПК в съответствие с изискванията на материалния закон и правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд е дал указания и е задължил ищцата да представи решение на ТЕЛК или друго доказателство, удостоверяващо наличието на професионална болест , съгл. чл. 62 КСО. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 25.11.2009 год. съдът неправилно е отменил това определение. Доколкото във въззивната жалба се е съдържа оплакване в тази насока , с оглед правомощията по чл. 7 ГПК във вр. чл.266,ал.3 ГПК въззивният съд е следвало да укаже на ищцата да представи решение на ТЕЛК или НЕЛК за установяване професионалния характер на заболяването. Доколкото това не е сторено , въззивното решение ,с което е прието, че това обстоятелство е установено в процеса е постановено при нарушение на процесуалните правила ,което е основание за неговото касиране. Делото следва да бъде върнато за извършване на съответните процесуални действия по събиране на цитираното доказателство / чл. 293,ал.3 ГПК/ . Данни за евентуално решение на НЕЛК относно процесното заболяване се съдържат в приетата по делото експертиза на лекар- диетолог. По разноските , направени пред касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на спора./ чл. 294,ал.2 ГПК/ Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №28/09.02.2010 год., постановено по гр.д. № 13/2010 год. на Окръжен съд [населено място] И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: