Р Е Ш Е Н И Е №6 София, 06.02.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1568 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. Л. и А. А. А. чрез пълномощника им адвокат Б. П. против решение № 497 от 8.12.2017 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е обезсилено решение № 743 от 28.04.2017 г., поправено с решение № 1090 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 7409/2016 г. на Районен съд-Плевен за отхвърляне на предявения от А. И. Г. и П. И. А. против П. А. Л. и А. А. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. § 4, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ за установяване, че ищците са собственици въз основа на доброволна делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ 1079 кв.м. в землището на [населено място], местността „С.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор **** ведно с построената в него вилна постройка и делото е върнато за произнасяне по предявения иск от друг състав на първоинстанционния съд. П. А. Л. и А. А. А. чрез пълномощника си адвокат В. И. оспорват касационната жалба в подаден писмен отговор и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 507 от 11.10.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: легитимирани страни по иск с правно основание § 4к, ал.8, т.1, предл.второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта. Въпросът е относим по настоящото дело, по което въззивният съд е приел, че исковата молба, по която се е произнесъл Районен съд-Плевен е нередовна. Ищците претендират права на собственост върху земеделски имот, индивидуализиран по влезлия в сила план на новообразуваните имоти и по кадастралната карта, по отношение на който е издадена заповед на Кмета на [община] на основание § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост в полза на ответниците. Претендираните от ищците права се основават на качеството им на законни наследници на техния баща И. А. Г., получил в дял при съдебна делба от 1951 г. земеделски имот, представляващ лозе от 1,2 дка в местност „С.“, при описани съседи, за който имот са им признати права с решение на поземлената комисия от 1993 г., но е отказано възстановяване на собствеността с мотив, че имотът попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че никога техният баща, а след неговата смърт и те самите, не са губили владението върху имота и само те са го ползвали като земеделски имот, като са изградили в имота сезонна постройка /вилна сграда/ въз основа на одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж. Считат, че правото на собственост върху този имот погрешно е възстановено на ответниците поради грешка при анкетирането във връзка с изработването на помощния план на бившите земеделски имоти, при което в разписния лист техният имот погрешно е записан на друг собственик – наследодателя на ответниците. Навеждат също така твърдения, че са поискали изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ и специалната комисия по ал.12 е уважила искането им за два други имота, но за процесния имот се е произнесла, че е налице грешка, свързана със спор за материално право, тъй като липсва съгласие за изменението на плана от всички собственици. Поискали са от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че те ищците са собственици чрез доброволна делба, наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ от 1 079 кв.м. в землището на [населено място] в м.“С.“, съставляващ поземлен имот с идентификатор **** ведно с построената в този имот вилна постройка с площ от 17.59 кв.м. При тези констатации окръжният съд е изложил съображения, че съгласно § 4к, ал.1 и ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от областния управител и този влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя, когато помощния план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, а при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. Приел е, че описаният специален ред за установяване и реализиране на правата на ищците по ЗСПЗЗ, прави недопустимо предявяването на положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК чрез установяване на идентичност на имота, който владеят ищците и имота, който е възстановен на ответниците, защото плановете, визирани от ПЗР на ЗСПЗЗ са влезли в сила и защото процесните имоти са новообразувани имоти по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ извън строителните граници, определени с ПУП на [населено място]. Същевременно ищците нямат правен интерес от обикновения установителен иск за идентичност на техния имот с възстановения на ответниците дори и при преценяване на ТРОСГК № 8 от 27 ноември 2013 г. на ВКС на РБ, съгласно което правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, защото с него не биха ангажирали Областен управител [населено място] да промени плана на новообразуваните имоти и картата, защото няма да са установили спрямо него допуснатата в плановете грешка, в какъвто смисъл е решение № 134 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6104/2014 г. на ВКС, I г.о. Окръжният съд е счел, че ищците имат правен интерес от предявени обективно съединени установителни искове, свързани със спор за материално право – за изменение на права на новообразуваните имоти чрез установяване на допусната грешка в помощния план, съчетана със спор за материално право – за правото на собственост върху терена и постройката и за установяване на допусната грешка досежно имота, за който е издадена заповедта на ответниците и този, който владеят и ползват в момента ищците. По тези съображения окръжният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на противоречията между твърденията в обстоятелствената част за грешка в плановете за процесните имоти и петитума, насочен за установяване на идентичност на имота срещу само единия от надлежните ответници, тъй като планът за новообразуваните имоти, който е уредил статута на имота, за който ищците претендират, се одобрява от областен управител, т.е. исковете следва да се насочат и срещу Областен управител [населено място] и АГКК чрез С. [населено място] при одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС, включително цитираното от въззивния съд решение № 134 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6104/2014 г., I г.о., както и решение № 78 от 6.06.2013 г. по гр.д. № 778/2012 г., ВКС, I г.о. и решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., ВКС, I г.о., е дадено тълкуване, че искът по § 4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, който има за предмет установяване между страните на признато право на придобиване по § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно на признато право на възстановяване при условията на § 4-4 л ПЗР ЗСПЗЗ върху конкретен имот, към момента на приемане на помощния план с оглед установяване непълнота или грешка в него, която е от значение за предвижданията на плана на новообразуваните имоти и за приключване на административната процедура по възстановяване, съответно придобиване на правото на собственост. Към това тълкуване следва да се прибави, че с иска по § 4к, ал.8, т.1, изр.2 ПЗР ЗСПЗЗ /или с установителен иск за собственост към настоящия момент/ могат да установят правата си и лица, собственици на имоти, които не подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, но попадат в границите на територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и границите, на които имоти следва да бъдат отразени в плана за новообразуваните имоти. Легитимиран ответник по иска е лицето, което оспорва претендираното от ищеца право. Областният управител, одобрил плана за новообразуваните имоти и АГКК, която следва да отрази имота в кадастралната карта не са легитимирани ответници по иска по § 4к, ал.8, предл.второ ПЗР ЗСПЗЗ или по иск за собственост към настоящия момент. Тяхното задължение да зачетат правата на ищеца при уважаване на иска и да предприемат предвидените по закон действия за изменение на плана за новообразуваните имоти, респ. за нанасяне на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри, следва от нормата на чл.297 ГПК. След като задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение по отношение на държавните учреждения и общините следва от закона, то липсва правен интерес от предявяване на иск против органите, които следва да предприемат съответните законови административни процедури във връзка с установеното със съдебното решение право на ищеца. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване следва въззивното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на Окръжен съд-Плевен за разглеждане на въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски с оглед изхода на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 497 от 8.12.2017 г., постановено по гр.д. № 522 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Плевен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Плевен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: