Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 13.06.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Раева като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4658/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. В., чрез адвокат З. В. от АК-София срещу решение № 1880 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 2078/2017 г. на Апелативен съд София, с което се обезсилва решение № 1245/24.02.2017 г. по гр.д. № 2700/2016 г. на Софийски градски съд, с което са уважени частично предявените искове на С. Н. В. срещу Прокуратурата на Република България и Окръжен съд София на основание чл.2б ЗОДОВ за сумите, съответно от 1000 и 3000 лева, като обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията, и се прекратява производството поради недопустимост в хипотезата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, когато по време на висящността на исково производство по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ. По обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.2б, ал.3 ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В този смисъл, настоящият състав на ВКС възприема изводите в решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., че допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл.6, §1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.8, ал.2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. При проверка правилността на въззивното решение с оглед доводите в касационната жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Въззивният съд е приел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на правния спор за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ, тъй като по време на висящото производство пред гражданския съд е приключило наказателното производство и е налице хипотезата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, с оглед на което исковото производство следва да се прекрати като недопустимо, тъй като липсват данни за проведена административна процедура по Закона за съдебната власт. С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос, въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за причинените неимуществените вреди от дейността на органите на съдебната власт при нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като е съобразил релевантните за случая обстоятелства във връзка с продължителността на наказателното преследване. Въззивният съд правилно е приел също така, че при разглеждане на делото следва да съобрази фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска и от значение за спорното право, но при преценка на допустимостта на предявения иск неправилно е приел, че не са налице предпоставките за съществуване и упражняване правото на иск поради наличието на процесуална пречка – липсата на проведена административна процедура по Закона за съдебната власт, след като е приключило висящото при предявяване на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ наказателно производство, по което се твърди че е допуснато забавяне в нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение, но при липсата на мотиви, във връзка с решаването на правния спор по същество, делото следва да се върне на въззивната инстанция, която са се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, въз основа на установените в конкретния случай обстоятелства – проведените процесуално-следствените действия, видът и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и доколко създадените неудобства и притеснения са се отразили върху неговия личен живот, за да се прецени дали производството по необходимост е приключило в по-дълъг срок или е налице необосновано забавяне на делото и основание за ангажиране отговорността на органите на съдебната власт. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция по същество, съдът ще следва да се произнесе и по отношение на направеното искане за разноски по делото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1880 от 31.07.2017 г. по гр.д. № 2078/2017 г. на Апелативен съд София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.